Определение № 145 от 05.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Враца, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500099 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпили частни жалби вх. № 5095 от 18.12.2025г. на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор И.К., чрез юрисконсулт В. Т., и вх. № 5100 от 18.12.2025г. на „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", представлявано от управителя И.М.Ш., чрез юрисконсулт С. С., против определение № 452 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 161/2025 г. на РСОряхово, с което е изменено, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 140 от 19.09.2025г. по гр. д. № 161 от 2025г. по описа на РС-Оряхово в частта му за разноските, както следва: осъден е „Кредисимо“ ЕАД да заплати на адв. К. И.

Б. от АК-Русе сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата Х. Ц. К. и е осъден „Ай Тръст” ЕООД да заплати на адв. К. И. Б. от АК-Русе сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за оказана правна помощ на ищцата Х. Ц. К..

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437 счита, че присъденият с определението в негова тежест адвокатски хонорар от 500,00 лева е все още прекомерен, предвид ниската правна и фактическата сложност на делото. Твърди, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика във 1 връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с ищец представляван от адв. К. Б. и ответници „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, което е служебно известно и на съда; че депозираните документи по делото от процесуалния представител на ищеца са еднотипни, бланкетни и предприетата линия на защита е една и съща, поради което процесуалният представител на ищеца е разполагал с възможността да използва свои вече изготвени документи, като единствено е прецизирал същите. Поддържа, че по делото са били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство при сочените от страна на ищеца параметри, поради което на процесуалния представител на ищеца не се е наложило да ангажира прилагането на многобройни и сложни доказателствени средства, както и че ответниците са оказали необходимото съдействие на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че ниската правна и фактическа сложност на делото се обосновава и от обстоятелството, че изградената защита от страна на процесуалния представител на ищеца не е била разнопосочна, доколкото предвид свързаността на процесните договори, от прогласяването на нищожността на договора за кредит, сключен между ищеца и него, следва прогласяването на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство. Същата се е съсредоточила около твърдението, че ГПР в процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Посочва, че ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство е обусловена и от обстоятелството, че съдът следи служебно за нищожността на процесните договори, както и от обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично на проведените по делото открити съдебни заседания, което е показател, че и той самият не е преценил производството като такова с голяма правна и фактическа сложност. Моли съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за предявения срещу него отрицателен установителен иск бъде намалено до размер 200,00 лева, в който размер то би било справедливо и отговарящо на действителната правна и фактическа сложност на производството.

Жалбоподателят „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899 също счита, че присъденият с определението в негова тежест адвокатски хонорар от 400,00 лева за предявения срещу дружеството отрицателен установителен иск за нищожност е все още прекомерно. Твърди, че за спорните между страните въпроси е налице голям обем от безпротиворечива съдебна практика; че процесуалният представител на ищеца не е присъствал на проведените по делото открити съдебни заседания; че по делото са събрани единствено писмени доказателства, които са представени от двамата ответници, които са оказали пълно съдействие за нуждите на производството, в това число и на назначеното вещо лице; че единственото спорно обстоятелство между 2 страните в крайна сметка е било дали са нищожни процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, за което обаче съдът следи и служебно. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен спрямо договора за кредит и не може да съществува самостоятелно; че предявеният срещу него иск е свързан с предявения срещу другия ответник иск, поради което от гледна точка на адв. Б. двата иска не са изисквали организирането на сложна и разнопосочна защита, а точно обратното, че районният съд е преценил единствено действителността на договора за кредит, съобразно критериите на ЗПК, и като последица от уважаването му е уважил и предявения срещу него иск. Посочва, че в производството по делото извършената работа от процесуалния представител на ищеца по двата иска за нищожност е една и съща, тъй като става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права. Изтъква, че настоящото дело не се отличава с правна и с фактическа сложност; че спорният предмет е сведен до изследване на клаузите на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика; че по делото са налице безспорни факти от съществено значение за решаването на спора - сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и тяхното съдържание, както и че процесуалния представител на ищеца не е трябвало да ангажира устни свидетелски показания и многобройни писмени доказателства. Твърди също, че предвид броя на производствата срещу него, по които ищецът е представляван от адв. Б., счита, че при изготвянето на необходимите процесуални документи адвокатът е разполагал с възможността да ползва свои вече подготвени и прецизирани образци, които е адаптирал спрямо особеностите на конкретния казус, което навежда към заключението, че е възможно главната цел на провеждането на тези производства да е присъждане на адвокатски хонорар за всяко едно от тях, а не защита правата на ищеца - потребител. Моли съда да измени постановеното по първоинстанционното дело решение в частта с присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА в полза на адв. К. Б., като намали дължимото се от „Ай Тръст" ЕООД адвокатско възнаграждение от 400,00 лева на 200,00 лева, който размер счита, че би бил справедлив и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на производството.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. К. Б. от АК-Русе – пълномощник на въззиваемата Х. Ц. К., в който твърди, че частните жалби са бланкетни и неоснователни, а определението, с което адвокатските хонорари са намалени от първоначално присъдените с решението е правилно, поради което не следва да бъде отменяно, а адвокатските хонорари - намалявани до унизително ниски размери на по 200 лв. Позовава се на практика на ВКС от 2024г. (Определение № 2995/13.06.2024 г. по ЧГД № 991/2024 г., IV отделение на ВКС) относно приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в която е прието, че съдът все пак не може да присъжда адвокатски хонорари под минимума, 3 регламентиран в НМРАВ. Счита, че настоящото производство не би могло да се третира като такова с ниска фактическа и правна сложност, доказателство за което е разглеждането му в няколко открити съдебни заседания за събиране на доказателства и необходимостта от изслушване на вещо лице. Поддържа, че е положила немалко усилия в предсъдебната фаза /подготовката на исковата молба за депозиране в съда/, за да се сдобие с процесните договори, за което на доверителката й били необходими месеци и редица указания от нейна страна. В случая счита, че адвокатският хонорар служи не само за справедливо възмездяване на положения адвокатски труд, но и като санкция за икономически по-силната страна - кредитор, която е абсолютно наясно, че предлаганите от нея договори са принципно недействителни, тъй като противоречат на изискванията на ЗПК и практиката на СЕС. Посочва, че доказателство, че делото не е елементарно от фактическа и правна страна е служебното назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да се установява какъв е действителния размер на ГПР, включено ли е „възнаграждението“ за поръчител в ГПР, както и редица други факти, за които са били необходими специални познания на вещо лице. Моли съда, да остави без уважение частните жалби, а обжалваното с тях определение да бъде потвърдено.

Въззивният съдебен състав намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са допустими.

За да се произнесе по основателността на частните жалби, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д. № 161/2025 г. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на Х. Ц. К., ЕГН:**********, действаща чрез пълномощника си адв. К. И. Б. от АК-Русе, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, както следва: иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1130015 от 03.09.2018г. е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис и при условията на евентуалност – иск за установяване на нищожност поради противоречието с добрите нрави на 4 клаузата в чл.4 от същия договор за потребителски кредит, както и клаузата, в която договорната лихва е фиксирана на 41,24%; и против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899 - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване, че сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. е нищожен.

С исковата молба са представени два броя пълномощни, с които ищцата Х. Ц. К. е упълномощила адв. К. И. Б. от АК-Русе поотделно да я представлява пред РС-Оряхово по делото, както и два броя договори за правна помощ и съдействие от 28.01.2025г. и от 30.01.2025г., от които е видно, че е извършено упълномощаване и е уговорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона да адвокатурата /ЗА/ – като на материално затруднено лице и на близко лице.

С отговорите на исковата молба наред с оспорването на исковете, ответниците „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД са поискали, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който да е под определения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и са поискали при определянето на размера на възнаграждението съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г.