Решение № 2296 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2296 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20241100105268 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника Столична община да заплати на ищеца М. Т. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от падането на ищеца на 14.03.2023 г. поради образувала се неравност на пътя, стопанисван от Столична община, в гр. София, на ул. „*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до окончателното издължаване, както и сумата от 2134 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи за лечение, ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и с оглед уточнението, извършено в открито съдебно заседание от 18.11.2024 г., са изложени твърдения, че на 14.03.2023 г. ищецът М. Т. Р., ходейки по тротоара на ул. „*********, в гр. София, стъпва в дупка, пада и получава петрохантерно счупване на лява бедрена кост.

Излага, че с оглед получените травматични увреждания се е наложило оперативно и медикаментозно лечение, като е изпитвала силен емоционален дискомфорт, физически болки и затруднения в ежедневното си обслужване.

Сочи, че Столична община има задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата.

Претендира и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2134 лв., съставляващи сбор от следните разходи: 34,80 лева - потребителска такса и 2100 лева - за 1 покупката на къс бедрен пирон.

В срока по чл. 131 ГПК Столична община оспорва предявените искове по основание и размер, като възразява, че не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Счита, че описаните размери на неравностите е следвало да привлекат вниманието на ищеца, който е пренебрегнал личната си безопасност и е преминал през видимо опасния участък. Сочи, че от приложена към исковата молба Епикриза от 15.03.2023 г. се установявало, че ищецът е имал и предходно заболяване - фрактура на лява подбедрица, лекувана неоперативно, поради което не е ясно дали същата е излекувана, и дали е била причинена от процесното падане.

Твърди, че процесната площ е била в годно за преминаване състояние и не е налице бездействие на служители на общината при поддръжката й.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като бил прекомерен с оглед характера на получените травматични увреждания и търпените болки и страдания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, произтича от следните обстоятелства: наличието на противоправно действие или бездействие на служител на ответника, в причинна връзка с което са причинени вреди на ищеца.

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че площта, на която ищцата твърди, че е паднала, е собственост на Столична община.

Относно установяването на механизма и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, по делото е разпитан свидетелят И.К.Р., съпруг на ищцата. Сочи, че инцидентът е настъпил на 14 март, когато двамата отишли до магазин „Фантастико“, за да пазаруват.

Съпругата му се е движела на около 20 см пред него, когато внезапно паднала. Свидетелят установил, че тя е стъпила в дупка, намираща се в локалното платно до тротоара. Посочва, че жена му е започнала да пъшка и охка от болка, поради което повикали линейка. След преглед било установено счупване на кост и пострадалата била откарана в болница „Исул“, където претърпяла операция с поставяне на пирон.

Свидетелят заявява, че от момента на инцидента поел грижите за съпругата си, като възстановяването й протекло бавно и тя все още изпитва болка в крака. Подчертава, че дупката се намирала в локалното платно, използвано от автомобили, непосредствено до тротоара, като била открита, необозначена и пълна с боклуци и камъни. Тя не представлявала шахта, а обикновена изровена дупка с приблизителни размери един метър широчина и дълбочина около глезена. Не е забелязал следи от скорошни ремонтни дейности.

Посочва още, че преди инцидента са паркирали автомобила си в локалното платно и са се насочили към входа на магазин „Фантастико“. В същото локално платно не е имало пешеходна пътека.

По делото е приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, според която ищцата е получила вследствие от процесния инцидент счупване на лявата 2 бедрена кост в горния й край (петрохантерно счупване на лява бедрена кост).

Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Лечението е било адекватно и своевременно изпълнено.

През периода на лечение, който обичайно е около осем месеца, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възстановителният процес минава през етапите операция и изписване, след което ищцата ходи около два месеца с патерици без да натоварва крайника, чакайки се зарастване, след което след тези два месеца има видимо зарастване и се започва дозирано натоварване. В такива случаи пострадалият ще използва патерици в рамките на 4 до 5 месеца от момента на увреждането, ако възстановяването протича нормално. До около третия месец от счупването лицето не може да стъпва, след което започва постепенно натоварване с помощно средство или без. Около два месеца е времето, необходимо за зарастване на костта, през който период не може да се стъпва на крака.

Не е бил извършен личен преглед на ищцата, а от приложената по делото документация не е установен остатъчен дефицит. Липсват и данни, според които да се направи извод дали е указало влияние при ходене минало заболяване на ищцата в лявата подбедрица.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че на 14.03.2023 г. ищцата М. Т. Р. е претърпяла падане на твърдяното място в гр. София, на ул. „*********. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И.К.Р., който е станал пряк очевидец на инцидента. Макар и по реда на чл. 172 ГПК съдът да отчита известната заинтересованост на свидетеля като съпруг на ищцата, показанията му са пълни, точни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат отречени само с оглед наличието на роднинска връзка.

Получените на същата дата 14.03.2023 г. травматични увреждания съответстват на установени от СМЕ и на механизма, при който могат да бъдат получени. Житейски логично е изнесеното от свидетеля, че падането е настъпило на границата на тротоара и пътното платно, при слизане от ищцата от тротоара и че то се дължи в резултат на необезопасена дупка на платното, тъй като няма събрани по делото доказателства, които да установяват обстоятелства, влияещи върху естествената походка на пешеходеца при придвижване и слизане, които да обяснят друга разумна причина за настъпване на падането, освен неравност на пътя под формата на дупка.

С оглед възражението на ответника, че ищцата не е проявила достатъчна бдителност при придвижване, като не е видяла неравността по пътя, следва да се отчете, че по сведения на свидетеля дупката се е намирала непосредствено до тротоара, била е необозначена и пълна с боклуци и камъни, поради което е напълно възможно тя да не е била достатъчно видима и отличаваща се като опасно препятствие, което да задължава пострадалата да вземе такива мерки, че да я избегне.

Като безпротиворечиво е отделено обстоятелството, че процесният пътен участък е собственост на Столична община, а и такъв извод следва от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 3

ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, според която улиците и булевардите са собственост на общината по силата на закона. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.

От горецитираната нормативна уредба следва еднозначен извод, че на Столична община като собственик е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр.

София, което включва и недопускането, респ. отстраняването на дупки по тях. Тези дейности ответникът осъществява чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. По аргумент от приетото в т. 3 от ППВС №4/30.10.1975 г. следва, че именно ответникът като собственик на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, когато е била налице възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено. Такъв е настоящият случай, при който появилата се поради неустановени причини дупка не е била нито сигнализирана, нито обезопасена или запълнена, а доказателство, че появата й е в значителен момент преди инцидента са нейните размери и дълбочина и факта, че е била запълнена с камъни и боклуци по описанието на свидетеля.

Ето защо и съдът намира, че ищцовата претенция се явява доказана по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на непозволено увреждане се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, според която в причинна връзка с падането ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост в горния й край (петрохантерно счупване на лява бедрена кост).

Установени по делото факти, релевантни към определяне на обезщетението също така са: проведеното оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове, което има инвазивен характер, причиняващо сериозни болки на пострадалия; изпитваните интензивни болки и страдания и неудобства от битов характер за първите 2 месеца, през които пострадалата не е могла да стъпва на крака си и да ползва патерици; продължаващата необходимост да ползва патерици от третия до петия месец от счупването, тъй като натоварването на крайника е трябвало да бъде дозирано; общият възстановителен период от около осем месеца.

Необходимо е също така да се отчете и благоприятният възстановителен процес, зарастването на счупеното без установени остатъчни дефицити и липсата на трайни или необратими увреждания.

С оглед гореизложеното, като взе предвид възрастта на ищеца (68 години) и социално икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените 4 вреди, причинени от процесния инцидент.

Като последица от уважаването на главния иск, върху размера на определеното обезщетение следва да се присъди законна лихва от дата на увреждането – 14.03.2023 г. до окончателното плащане, като за поставянето на ответника в забава не е необходимо да бъде поканен (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Следва да бъде изцяло уважена и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в общ размер на 2134 лв., съставляваща сбор от следните разходи: 34,80 лева - потребителска такса и 2100 лева - за покупката на къс бедрен пирон. Според СМЕ така сторените разходи са били в причинна връзка с провежданото лечение на травматичното счупване, настъпило от процесния инцидент.