Решение № 137 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Колева

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200058 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Присъда № 186 от 1 ноември 2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 3008/24 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 3. въззивен състав, с която е отменена първоинстанционната присъда от 8 април 2024 г. по н.о.х.д. № 569/24 г. на Софийския районен съд, 14 състав.

С новата присъда на СГС подсъдимият А. С. П. е признат за невинен да е извършил виновно общественоопасно деяние като на 29 септември 2022 г. в гр. С., по ул. Н.

Ц. е управлявал лек автомобил Тойота Корола с ДК № *** след употреба на наркотично вещество (метадон), установено по надлежния ред, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК.

С подадения касационен протест са заявени две от касационните основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържаното съществено нарушение на процесуалните правила е дефинирано с твърдение за неправилен анализ на съвкупността от доказателствата, рефлектирал и в неправилно установена нова (различна от приетата от първата инстанция) фактическа обстановка. Твърдението е развито със съображения за изведен погрешен извод от въззивния съд, приел, че след като подсъдимият бил обявен за годен да управлява моторно превозно средство (МПС) и имал издадено свидетелство за управление на МПС (СУМПС), то същият имал право да управлява МПС след употреба на метадон. В тази връзка е изразено и несъгласие с експертните изводи, които, съгласно изразеното в протеста становище, нямали отношение към извършеното от подсъдимия и не 1 следвало да се приемат като оневиняващо поведението му доказателство. Като е подчертано, че в наказателния закон не е предвидено изключение по отношение на лицата, приемащи наркотично вещество с лечебна цел, в протеста е застъпено виждането, че деянието на подсъдимия е изпълнило състава на престъплението, за което е бил предаден на съд. С оглед последното е формулирано и оплакването за нарушение на материалния закон. Отправената претенция е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

От защитника на подсъдимия е постъпило възражение срещу касационния протест. С него се оспорват претендираните от държавното обвинение опущения на процесуалния и материалния закон. Настоява се, че въззивният съд е изпълнил задължението си за пълна и обективна проверка на всички доказателства по делото, обсъдени подробно в съдебния му акт. Тезата на защитата е, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и закономерно е отчел отсъствието на виновно поведение у подсъдимия.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция прокурорът поддържа протеста по изтъкнатите в него съображения, допълвайки ги с незаявени в сезиращия документ съображения касателно субективната несъставомерност на деянието. Намира също, че въззивният съд е допуснал превратно тълкуване на закона и на доказателствата.

Адвокат П. П. – защитник на подсъдимия, излага тезата си за неоснователност на протеста, основавайки се на подробно изложеното във възражението срещу него.

Подсъдимият прави изявление, че не е считал, че нарушава закона, тъй като е имал СУМПС, издадено му след положителна индивидуална оценка от Транспортната областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), шофирал е безпроблемно досега, а в предишен случай образуваното срещу него наказателно производство по същия повод е било прекратено. В същата връзка отбелязва, че лечението му продължава и двукратно е бил освидетелстван от ТОЛЕК като годен да управлява МПС.

В предоставената му последна дума подсъдимият пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

След като прецени изложените в касационния протест касационни основания, възражението срещу него, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационният протест е допустим като депозиран от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от постановяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

По оплакването за съществени процесуални нарушения

Първо следва да се отбележи, че този довод е лишен от конкретика. В протеста е декларирано, че съдът не обсъдил и не анализирал задълбочено доказателствената съвкупност без обаче да е посочено кои доказателства не са били обсъдени и какво отношение биха имали към обвинителната теза, имало ли е противоречия в доказателствените материали, които да не са били анализирани, ценени ли са били превратно някои от тях и кои, останали ли са неизяснени значими за правилното решаване на делото 2 обстоятелства. По същество наведеното оплакване е развито чрез съждения за неправилни правни изводи, но не и за действително допуснати съществени процесуални нарушения.

При това следва да се отчете, че въззивният съд не е приел нова и различна от тази на първостепенния съд фактическа обстановка, както неоснователно се твърди в протеста.

Контролиращата инстанция е възприела за установени инкриминираните от обвинението факти по идентичен начин що се отнася до обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС след доказана употреба на метадон. Приносът на СГС във фактологията касае детайлизация на обстоятелствата във връзка с издаденото на подсъдимия П. СУМПС и годността му да управлява безопасно МПС в условията на провеждано с метадон лечение.

Именно те са били подценени и не са били обект на вниманието на първата инстанция, чийто пропуск е отстранен от въззивния съд, положил и доказателствени усилия за установяването на последния факт чрез провеждане на личен разпит на д-р В. в качеството му на свидетел и назначаването на комплексна (токсикологична и психологична) експертиза.

Този подход на въззивния съд е съобразен изцяло със задължението му да предприеме всички необходими действия за изясняването на обективната истина по делото и разкрива съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5, чл. 13 и чл. 14 НПК.

Няма как да се сподели застъпеното в протеста за неотносимост на експертното заключение, изследвало ефекта на ежедневно приемания в терапевтична доза метадон върху способността на подсъдимия да шофира лек автомобил. Тъкмо обратното е – изясняването на това обстоятелство правилно е било поставено на фокус като релевантно за дължимата преценка относно конкретната степен на обществената опасност на деянието. Въпросът (за способността на провеждащия лечение подсъдим да шофира безопасно) действително попада в обхвата на специалните знания на експертите в съответните области, поради което съдът закономерно се е допитал до тях. Тази доказателствена дейност също е израз на съблюдаване на съдийския ангажимент за пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

ВКС припомня, че съобразно повелите на чл. 351, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 347, ал.

1 НПК в касационното производство не съществува служебно начало (извън хипотезата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните). Пределите на касационната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 347 НПК, се определят от конкретните оплаквания, отразени в протеста/жалбата. При липса на такива за касационния съд е невъзможно да даде отговор на заявеното декларативно и неподкрепено с конкретни данни оплакване. Това важи особено стриктно, когато иницииращият касационното производство документ произхожда от представител на обвинението и с него се иска влошаване на положението на подсъдимия. В случая не се сочат конкретни пороци в дейността на въззивния съд, които да бъдат обсъдени.

Касационната инстанция не установява и основания за служебна интервенция, тъй като няма нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните.

В заключение от изложеното дотук се обосновава извод за отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

По оплакването за нарушение на материалния закон

Както бе посочено по-горе, макар и като подведено под рубриката за съществени процесуални нарушения, такова се явява заявеното, че съдът неправилно приел, че след като подсъдимият имал валидно издадено СУМПС, то същият имал право да управлява МПС след употреба на метадон. В същата връзка е отбелязано, че Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване медицинските прегледи за установяване на физическата годност на водачите от различните категории (оттук нататък – Наредбата) визира единствено условията, при които може да се получи СУМПС от зависим водач, но не предоставя разрешение за шофиране след употреба на наркотични вещества.

3

Тези съображения в протеста са дистанцирани от съдържанието на мотивите, доколкото са основани на неточния им прочит. СГС не е приел нито едно от двете положения, за които е отправен упрекът от държавното обвинение. Напротив – изрично е разяснил (л. 7 и л. 8 от собствената номерация на мотивите), че от факта на законната употреба на метадон от едно лице съвсем не следва, че за него не се отнася забраната за шофиране след употребата му. По-нататък е допълнил, че разпоредбите на Наредбата не могат да се тълкуват като преодоляващи законовата забрана за управление на МПС след употреба на наркотици, както и че наказателният закон не е въвел изключение от забраната по отношение на зависими, но лекуващи се лица, поради което и нормата на чл. 343б, ал. 3 НК следва да се тълкува в стриктния й смисъл, а не contra legem. Накрая съдът експлицитно е приел, че деянието на подсъдимия формално осъществява състава на престъплението от обективна страна. Всичко това е в принципно съгласие с тезата на прокурора, а не на защитата, както неоснователно се твърди в касационния протест.

Решаващото основание за оправдаването на подсъдимия е малозначителността на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК заради липсата на обществена опасност.

Във връзка с възражението на прокурора, направено пред касационния съд, следва да се припомни, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на определен вид престъпления и същата е принципно приложима по отношение на всички състави. Никога не е било спорно приложението й досежно формалните престъпления.

СГС с основание е съобразил, че принципно престъпният характер на конкретно съставомерно поведение се дефинира от типичната за деяние от определен вид обществена опасност. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има случаи обаче, при които това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна репресия в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на престъплението поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не е престъпно.

При преценка на тези обстоятелства - дали деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние и данните за степента на обществена опасност на самия деец.

Правните съждения на въззивния съд намират подкрепата и на тази инстанция.

Типичната обществена опасност на деянието по чл. 3343б, ал. 3 НК се свързва с риска, който представлява водачът, шофиращ след употреба на наркотични вещества, за безопасността на всички участници в движението. Ноторно е, че под въздействие на наркотици способността за вземане на адекватни решения, за контролиране на превозното средство, за реакция и пр., намаляват, а опасността от пътни произшествия се увеличава. Именно поради това деянието е криминализирано.