Протокол № 970 от 09.06.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 970 гр. Сливен, 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Таня Ив. Балабанова заседатели: Юрка Ив. Дочева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Ц. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20252230200352 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:08 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор С..

Подсъдимият пор.№ 2 – Н. М. С., редовно призован, се явява лично и с адв.П. П. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.

Свидетел пор.№ 3 – Ж. Н. Г., редовно призован, се явява лично и с адв.Е.

М. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от 09.06.2025 г.

Вещото лице пор.№ 4 – М. В. П., редовно призована, се явява лично.

Вещото лице пор.№ 5 – С. В. С., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице пор.№ 6 – А. В. А., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице пор.№ 7 – М. Н. Б., редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Н. М. С. – роден на ***** г. в гр.Н.З., общ.Н.З., обл.Сливен, жител и живущ в гр.*****, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Ж. Н. Г. – 89 г., български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

М. В. П. – 48 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена, без родство с подсъдимия.

С. В. С. – 68 г., български гражданин, с висше образование, женен, без родство с подсъдимия.

А. В. А. – 54 г., български гражданин, с висше образование, женен, без родство с подсъдимия.

М. Н. Б. – 72 г., българска гражданка, с висше образование, вдовица, без родство с подсъдимия.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291 от НК обещават да дадат заключение по знание и съвест.

Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Адв.П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото.

Няма да представям доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-Сливен против подсъдимия Н. М. С. за извършени престъпления по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.1 от НК.

На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвиненията.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия, а именно за това, че на 28.04.2024 г. в с.Б., общ.Сливен се заканил на Ж. Н. Г. от с.Б., общ.Сливен с убийство с думите: „Ще те убия! Ще те смачкам! Ще те заколя! Ще те застрелям като животно, да знаеш! Ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, което представлява престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК. Както и за това, че на 28.04.2024 г. в с.Б., общ.Сливен причинил на Ж. Н. Г. от с.Б., общ.Сливен, по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в дясната лицева половина и слепоочие с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, което телесно увреждане е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен. Ще дам обяснения. Въпросният господин ми е комшия и се познаваме от 40 години, примерно. Той води странен начин на живот, не е социален, с всички хора в селото е скаран. С две думи, той си живее по негов си личен начин на живот и не живее като че ли в общество. Ние сме комшии, на около 40-50 м. живеем един от друг. В течение на годините баба ми и дядо ми, които са живеели в двора, който сега аз използвам, постоянно имаха проблеми с него от рода на – пуска си животните без надзор, никога не ги съпровожда и нормално 3 животните, когато са сами, да правят някакви бели по съседните дворове, като влизат в дворовете, чупят овошките около дворовете и вътре в дворовете, и човека никой в село не го поздравява с две думи. Не помня датата, миналата година, мисля че беше лятото. Преди да се стигне до тази случка лично аз разговарях няколко пъти с него, че трябва да си гледа животните когато ги пусне и да не влизат в моя двор, в двора на комшиите. Той гледа кози, около шест или осем на брой, които не са регистрирани, нямат марки, едно магаре, което е пуснато също с тях. Човекът си отваря входната врата на неговия двор, пуска си животните и те когато си излезнат, влизат в моя двор, на комшиите, ходели са даже до кметството на с.Б., нееднократно. Конкретно в моя двор когато се случи тоя ден случката, преди обяд, около обяд, нещо такова, аз, баща ми и синът ми работихме в двора и входната врата в двора ни е отворена.

Дворът ни е голям около 4 дка и докато работим се обръщам и гледам животните му са вътре в къщи на двора, с козите и магарето. В моя двор аз сега създавам овощна градина и лозови насаждения. Животните му, естествено, там където е почистено, най-свежо, там искат да пасат и ми унищожават овошките. Аз изкарах животните, заведох ги до тях и му виках да излезе да си ги прибере, той беше заспал. Това е един от поредните пъти, в които той си спи в къщи, а животните му обикалят из цялото село. Искам да допълня, че когато си заградих двора наново, с нова мрежа и колове, и покрай целия ми двор, защото всичко е ново, изби прясна трева, и животните му постоянно идваха до моя двор, чешеха се на мрежата, изправяха се на коловете. Преди тази случка аз го предупреждавах няколко пъти да си наблюдава животните. В единия край на двора ми от външната страна е имало пепелище, където хората са си изхвърляли пепелта от печките. И след като си заградих двора, пепелището се падна една част в двора ми, а друга извън двора. И магарето идваше да се търкаля точно там където е пепелището, но то е голямо животно, сигурно около 200-300 кг едно магаре тежи, и когато се търкаля да си махне мухите от себе си и ми събаря коловете и мрежата, и там мрежата ми и досега е разтегната. Аз го предупреждавах няколко пъти, но той не вземаше мерки и ми казваше, че просто не съм си изпънал добре мрежата.

Когато съм водил разговори с него, той винаги ми е казвал, че синът му е полицай и полицията е наша, демек никой не може да му каже какво да прави.

С тия свои думи към мен той не е заплашвал само мен, а и всички други комшии. В течение на годините има подадени многократни жалби от други 4 съселяни против него. Него ден отидох до тях и му викам да излезе, той не излезна. Аз влезнах по-навътре и пак виках и му почуках на прозореца. Той излезна и ми вика „Какво става, Н.?“. Аз му викам „Ж., животните ти са в нас“. Той ми вика „Къде са, къде са? Какво направиха пак?“. И аз му казах, че са били в нас и са ми направили щета. Той ми отговаря „Как ще е тъй, бе, нали имаш ограда“. И аз му обясних, че е отворена вратата и са влезли вътре в двора за пореден път. И аз му викам „Прибери си животните“, той ми вика „Къде са?“, значи пак евентуално не знае къде са му животните. Аз му викам „Ето ги отвънка, докарах ти ги“. Викам „Как мислиш да продължаваме? Аз постоянно оправям щетите след твоите животни или да си гледам двора“. Той ми казва „Какво ти пречи, бе, нали дворът ти е заграден“. И под ефект, емоционален ефект, понеже се случват много неща, за които не се взимат мерки, просто се продължават по един и същи начин и аз просто се изнервям, повиших му тон и му викам „Прибирай си животните, няма постоянно да се разправям с тебе“. Той взе нещо там да ми се репчи „Какво те интересува животните, нали ти е заграден двора, ти ли ще ми кажеш къде да ги пускам“.

Тогава аз му казах, че не може да продължава това, не съм против да има животни, просто искам когато си пусне животните, той да си върви с тях и да ги наблюдава какво правят. После аз се изнервих, той продължава да ми казва, че не мога да му казвам какво да прави и после го нарекох с думите, които каза прокурора – казах му, че ще го гръмна или нещо такова, може и да съм го напсувал, и че не може да продължава така, трябва да си гледа животните.

После аз излезнах и си отидох до нас. Синът ми и баща ми ме чакаха в моя двор да си довършим работата, а пък Ж. излезна след мен, дойде там при нас, до нашия двор и там дойдоха и други комшии, които са свидетели също като баща ми и сина ми, и всички му казахме „Ж., престани, бе, човек, на всички животните ти правят щети“. После Ж. твърди, че там съм го ударил с пръчка или нещо по главата, което не е вярно. И това беше общо взето. Цялата работа да е била десетина минути, няма и толкова – да излезна да отида до тях, да излезна от тях и той да дойде при нас. Местният полицай Н., не мога да цитирам фамилията му, той също е известяван няколко пъти от мен, от кметския наместник и от много други съселяни. Има също подадени жалби от мен и от другия комшия срещу Ж. в полицията, защото животните му правят беля по дворовете. Последната жалба се бяхме събрали 15 човека с имената си и ги внесохме в полицията, но местният полицай каза, че не били необходими 5 толкова и ги отряза на 3-4 човека. Това се случва в с.Б.. Докато бях в двора на Ж. не съм му посягал физически. Дворната врата на моя двор беше отворена, защото работехме в двора и ходихме назад-напред с количката, почистваме треви, ние сме накрая на селото, всички сме накрая на селото – и аз, и Ж.. Ж. живее през една къща от нас. Между нас е къщата на П., който е свидетел.

Пред нас има мера. Ж. си отваря вратата, животните излизат, той се прибира, а къде ходят животните той не знае.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

Адв.П.: Нямам въпроси.

Съдът предлага на страните преди разпита на пострадалия Г. да бъдат изслушани вещите лица П., А. и Б..

ПРОКУРОРЪТ: Съгласен съм да бъде променен редът.