Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7276 от 14.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6491/2023
Вид
Определение № 7276
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Свилен Станчев, Невена Чеуз, Албена Ботева

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 538 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл. 130 ал.3 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7276 гр. София, 14.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20231100506491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 538 ал.2 от ГПК вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по подадена от Е. М. А. и Е. М. А., чрез тяхната майка и законен представител М.И. А., жалба срещу определение 15 959/02.05.2023 г. по гр.д. 14 139/23 година на СРС, 139 състав, с което на основание чл. 18 от Регламент 2019/1111 г. българският съд е обявен за международно некомпетентен да се произнесе по молбата им по чл. 130 ал.3 от СК и е прекратено производството по делото.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна и е в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Производството по делото пред СРС е инициирано с искане от настоящите жалбоподатели – руски граждани с обичайно местопребиваване в Германия за издаване на разрешение по реда на чл. 130 ал.3 от СК за разпореждане с идеални части от право на собственост върху недвижими имоти, находящи се на територията на Р България – с. Равда и гр. Банско. СРС е преценил, че съгласно чл. 25 т.6 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ са компетентни органите на държавата, чийто гражданин е детето или на територията, в която детето има местожителство или местопребиваване като е счел, че това е Германия. Развил е и съображения с оглед регламент 1

2019/1111 за общата компетентност на дела, свързани с родителската отговорност.

Настоящият съдебен състав не споделя съображенията, изложени от СРС. Разпоредбата на чл. 130 ал.3 от СК установява, че извършването на действия на разпореждане с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Същата касае отношенията между родители и деца. Както правилно е посочил и СРС, съгласно чл. 25 от ДПП между НРБ и ССР, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. отношенията родители - деца на законодателството на страната, на чиято територия те имат местожителство. В случая обаче исканото разрешение представлява изискване на специален закон за извършване на разпореждане с негово имущество – недвижими имоти, с оглед нормата на чл.

586 ал.1 от ГПК. Съобразно чл. 30, ал. 2 от ДПП между НРБ и СССР, цитиран по-горе, формата на сделката за недвижими имоти се определя по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимият имот /определение 144/02.06.2015 г. по гр.д. 1100/2015 г. на Второ ГО на ВКС/.

Аналогично разрешение относно договорите за вещни права върху недвижими имоти е дадено и в чл. 4.1 б. „В“ на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), същите се уреждат от правото на държавата, където се намира вещта.

С оглед на тези съображения, според настоящия съдебен състав, жалбата се явява основателна, като атакуваното определение следва се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 15 959/02.05.2023 г. по гр.д. 14 139/23 година на СРС, 139 състав.

2

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3