Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 11.04.2022, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 249/2021
Вид
Решение № 47
Подписан
11.04.2022
В сила
04.05.2022
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр.Мадан, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20215430100249 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от А. С. В. ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д. П. Д. " № ..., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н. против М. А. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 180/2021 г. на Районен съд Мадан, а именно: 16 422.86 лв. - главница за периода от 20.07.2019 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.05.2021 г. 3 922.76 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.07.2019 г. до 05.05.2021 г. ;1 661.55 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 21.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите вземания.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата .....г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б. П. П.., ЕИК ****** и „А.." ЕАД, ЕИК ****, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***** г. между „Б.П.П. и М. АС. П. било прехвърлено в полза на „А.." ООД, ЕИК ****изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно договора за цесия от ... г., А.

ЕАД в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което А. има изрично пълномощно от цедента „Б.П.П. в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П.

П." ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД общо два броя уведомления за извършената цесия и за предсрочната изискуемост, от страна на „Б. П. П.“ ЕАД.

В исковата молба се посочва, че на 20.12.2017 г. между „Б.П. П., като Кредитор и М.

А. П. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за 1 потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 20000,00 лв. Застрахователната премия била в размер на 6300,00 лв. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 34016,64 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена отстраните в размер на 8121,60 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2024 г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 404,96 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2024 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не бил изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1661,55 лева. Длъжникът не бил заплатил дължимия паричен заем към ицщовото дружество, с оглед на което било ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, срещу която постъпило възражение от страна на длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Р.Д., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че ответницата е изпълнявала задължениято си, като е заплатила значителна сума от дължимата по договора за кредит. Освен това не било спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Излага подробни съображения в тази насока. Възразява, че договорът е недействителен поради неспазването на чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Същото се отнасяло и за документа, озаглавен „УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА“. Посочва, че за договора се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит, по силата на чл. 3 ал. 3 от същия, като приложима била редакцията към датата на сключването. Позовава се на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22, ал. 1 от ЗПК, като възразява, че поради неспазване изискването за шрифт на договора не по-малък от 12 договорът бил недействителен, какъвто бил и настоящия случай. Възразява, че клаузата за застрахователната премия в размер на 6300 лева била неравноправна. Позовава се на практиката на СЕС по приложение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.93 г. Относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §13а, т. 9 на ЗЗП, като посочва, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравноправността, съществуваща, между потребителя или продавача или доставчика. Твърди, че представеният сертификат № *****, ведно с приложените Общи условия за застраховка защита на плащанията, също не отговарят на изискването на чл. 10 от ЗПК да е сключен по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат 2 и размер шрифт - не по-малък от 12. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 ЗЗПК, като посочва, че клаузата за застрахователна премия освен, че не е била предмет на предварително договаряне между страните, като ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието й, не е ясна и разбираема, от което следва, че е неравноправна.

Същото важало и за таксата, представляваща ангажимент в размер на 400 лева, както и за размера на уговорените лихви. Позовава се на чл. 20, ал. 1 от ЗПК съгласно която разпоредба Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Възразява, че са налице предпоставките на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за обявяването на договора за кредит за недействителен. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 180 по описа за 2021 г. на РС Мадан се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника за следните вземания: сумата от 16422,86 лева - представляващи главница за периода от 20.07.2019 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.05.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит № ****** сключен на ****** г. между „Б. П. П. ЕИК **** и М. А. П. (кредитополучател), прехвърлено от страна на „Б. П.П. по силата на Приложение № 1 от дата **** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия/ от *****г. в полза на „А.“ ЕАД; сума в размер на 3922,76 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.05.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сума в размер 1661,55 лева - обезщетение за забава, считано от 21.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.07.2021 г. В законоустановения едномесечен срок на 03.08.2021г. срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника , поради което, с разпореждане от 16.08.2021г. на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск относно вземанията, предмет на заповедта в едномесечен срок от съобщението. Разпореждането е връчено на длъжника на 18.08.2021г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на 01.09.2021г.- в законовия едномесечен срок. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е допустим.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит ****** от ***** г., се установява, че между „Б.П.П. ЕАД и М. А. П. е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят „Б.П.П.“ ЕАД се задължил да предостави на кредитополучателя- ответник в настоящото производство сумата от 20 000 лева, представляваща размер на кредита за потребителски цели. Договора е сключен при следните параметри: такса ангажимент от 400 лева, ГПР 10,97%, лихвен процент 9,79%, при обща стойност на плащанията 34016,64 лева. Видно от приложения по договора погасителен план, задълженията по договора за кредит били платими на 84 бр. месечни погасителни вноски в периода от 20.01.2018г. до 20.10.2024г. в размер на 404,96 лева всяка. По договора е уговорено заплащането на застрахователна премия в размер от 6300 лева. Съгласно чл. 2 от приложимите условия към договора посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. Таксата се заплащала при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата от общия размер на кредита.