Решение № 275 от 26.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №218

№ 275 гр. С., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20251870100263 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

“А1 Б.” ЕАД, гр. С. е предявило срещу З. Б. И. от гр. С. иск за установяване на съществуването на свое вземане срещу ответницата за сумата 197,56 лв., претендирана като общ размер на неплатени погасителни вноски за изплащане на цената на устройство Handset Nokia 2 Black MT 15, дължими на основание договор за продажба на изплащане № 501026961, сключен между страните на 26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1409/2024 г. по описа на РС – С., до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че по силата на този договор ответницата купила от ищеца гореописаното устройство, придобила правото на собственост върху него с предаването му на датата на сключване на договора и се задължила да плати цената му в общ размер 215,52 лв. на 24 вноски, всяка в размер 8,98 лв., като първата вноска се заплаща при сключване на договора и получаване на устройството, а остатъкът от цената се разсрочва на 23 равни месечни вноски. Ответницата не заплатила в срок 1 месечна вноска от уговорения погасителен план, начислена във фактура № 369801945/23.03.2018 г. Останалите 22 месечни вноски до края на срока на договора били начислени от ищеца във фактура № 650026150 от 29.03.2018 г. със срок за плащане 29.03.2018 г. поради прекратяване на договора от страна на ответника. Така за 1 периода от 21.02.2018 г. до 31.03.2018 г. общият размер на неплатените от ответницата погасителни вноски за цената на устройството, дължима на основание процесния договор, била 197,56 лв. За това вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1409/2024 г. по описа на РС – С.. Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение, а ответницата подала срещу заповедта за изпълнение възражение по чл. 414 от ГПК. Поради това на ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането в едномесечен срок от връчване на съобщението за тези указания. Ищецът спазил този срок и това развитие на заповедното производство обосновава според твърденията му неговия правен интерес от предявяване на исковете като установителни.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е изразила становище за допустимост на иска, но го е оспорила със становище за неговата неоснователност. Възразила е, че процесното вземане представлява сбор от „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е погасено по давност с изтичане на 3годишен срок от настъпване на изискуемостта му. Евентуално поддържа, че относно вземането е изтекла и общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.

В писмена молба, постъпила преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание по делото, ищецът чрез пълномощника си юрк. М.К. моли за разглеждане на делото в отсъствието му и заявява, че възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането – предмет на иска е неоснователно като излага съображения в тази насока.

В открито съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил срещу ответницата иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, който с оглед развитието на заповедното производство, установено от приложеното ч. гр. д. № 1409/2024 г. по описа на РС – С., е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Предвид конкретното съдържание на процесуалните изявления на страните, а и с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че процесното вземане е валидно възникнало на твърдяното основание и в предявения му размер.

Основателно е правопогасяващото възражение на ответницата, че след 2 възникването му и преди предявяване на иска това вземане е погасено по давност.

Ищецът твърди в самата искова молба и това не е оспорено от ответницата, поради което следва да се приеме за установено по делото, че вземането в общ размер 197,56 лв. (понастоящем 101,01 евро) е формирано като сбор от 1 неплатена в срок месечна погасителна вноска в размер 8,98 лв., за която е издадена фактура на 23.03.2018 г. и от сумата 188,58 лв., представляваща 22 месечни погасителни вноски, за която е издадена фактура на 29.03.2018 г. поради прекратяване на договора, със срок на плащане до 29.03.2018 г. Правна последица от твърдяното от ищеца и неоспорено от ответника предсрочно прекратяване на договора за продажба на изплащане, сключен между страните на 24.01.2018 г. (а не както е погрешно посочено в исковата молба – на 26.01.2018 г.) е изгубването на преимуществото на срока за ответницата да плаща погасителните вноски разсрочено съгласно погасителния план до изтичане на двугодишния срок на действие на договора, но от това следва и превръщането на непогасените вноски от периодични плащания в едно вземане за неплатена част от цената на устройството. Затова относно погасителната давност за това вземане се прилага общият 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД, а не 3-годишната погасителна давност за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Предвид неоспорените твърдения на ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на това вземане е настъпила на 30.03.2018 г., откогато започва да тече приложимата относно процесното вземане 5-годишна погасителна давност. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Така при съобразяване с разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, 5-годишният давностен срок за погасяване на процесното вземане е изтекъл на 31.05.2023 г. В този период, определен предвид горепосоченото законово основание за временно спиране на течението на срока на погасителната давност за процесното вземане, не се релевират, а и не се установяват други факти, които да имат за правна последица спиране на давността, нито се релевират и установяват факти, имащи за последица прекъсване на давността, от което да започва да тече нова 5-годишна давност.

Така при конкретното развитие на заповедното производство по ч. гр. д. № 1409/2024 г. по описа на РС – С. следва съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК да се приеме, че искът е предявен с подаване на 27.11.2024 г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1409/2024 г. на РС – С. с предмет процесното вземане. С оглед тази законова фикция искът се счита предявен година и половина след изтичане на срока за погасителната давност за вземането, а изтекъл давностен срок не подлежи на спиране или прекъсване. По всички изложени дотук съображения с изтичане на 31.05.2023 г. на 5-годишна 3 погасителна давност за процесното вземане правото на ищеца да иска принудително изпълнение на процесното вземане е погасено. Вярно е, че искът, с който съдът е сезиран, е установителен, но този негов характер произтича от предходното развитие на заповедното производство по ч. гр. д. № 1409/2024 г. на РС – С., при което крайната цел на предявяването му е издаване на изпълнителен лист за вземането на основание чл. 416 от ГПК, което да позволи принудително изпълнение на вземането поради влизане в сила на заповедта за изпълнение. Именно тази цел не може да бъде осъществена, защото ищецът преди предявяване на иска на 27.11.2024 г. е изгубил по давност правото си да иска принудително изпълнение на процесното вземане.

Ето защо искът е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

По разноските:

С оглед направеното от ответницата искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 255,64 евро за разноски, от които сумата 76,69 евро (или 150 лв.) за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 1409/2024 г. на РС – С., а сумата 178,95 евро (или 350 лв.) представлява разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство. С оглед актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан от нормативно определени минимални размери на адвокатски възнаграждения. Работата на адвоката по осъществяваните от него правна защита и съдействие не следва да бъде нито подценявана, нито надценявана, а следва да бъде оценена обективно и справедливо. В случая платените от ответницата адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие в заповедното и в исковото производство са напълно адекватни на конкретната правна и фактическа сложност на делото и обективен израз на това съответствие е уговарянето и заплащането им в размери, които са дори по-ниски от ориентировъчните за съдилищата техни размери съгласно чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (относно възнаграждението, платено за заповедното производство) и чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба (относно възнаграждението, платено за исковото производство). Поради това не е налице злоупотреба с право, нито са налице основания за намаляването на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на дължимите от ищеца на ответницата разноски за платени адвокатски възнаграждения поради прекомерност.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес 4 на управление гр. С., ул. „К.“ № , срещу З. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.

„Р.“ № , иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване по отношение на З. Б. И., че съществува вземане на „А1 Б.“ ЕАД срещу нея за сумата 197,56 лв. (понастоящем равностойна на 101,01 евро), претендирана като общ размер на неплатени погасителни вноски за изплащане на цената на устройство Handset Nokia 2 Black MT 15, дължими за периода от 21.02.2018 г. до 31.03.2018 г. на основание сключен между страните договор за продажба на изплащане № 501026961 с вярна дата на сключването му 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2024 г. – датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д.

№ 1409/2024 г. по описа на РС – С., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„К.“ № , да заплати на З. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Р.“ № , сумата 255,64 евро, представляваща общ размер на разноски за платени адвокатски възнаграждения в заповедното производство по ч. гр. д. № 1409/2024 г. по описа на РС – С. и в настоящото исково производство пред РС – С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5