Решение № 864 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100507175 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20033410 от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 4768 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 179-ти състав се:

ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР да заплати на Т. Н. Т. , на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1270,54 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен за периода от 01.07.2017 г. до 31.

12.2019 г. , извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 139,12 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, считано от падежа на всяко вземане до датата на предявяване на иска.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, ответник пред СРС . Решението се обжалва 1 изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на съдебно-счетоводната експертиза труд, е извънреден. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че е неприложимо правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 0,143, както било посочено в заключението на СЧЕ. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и неговите норми били относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат. При положение, че ЗМВР не бил прогласен за противоконституционен, то същият намирал приложение по отношение на конкретния казус.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В хода по същество се сочи /в писмени бележки/, че определения със заповедите на министъра на вътрешните работи размер на нощния труд – 0,25 лв. на час бил платен на служителя ведно с месечното му трудово възнаграждение; това обстоятелство не било спорно. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този начин продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на 2 двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Т. Н. Т., ищец пред СРС в който се излага становище за допустимост и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че при празнота на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове във връзка с него, приложими са правилата на КТ и НСОРЗ, както бил приел СРС. По този начин се постигало равно третиране на държавните служители в МВР с работещите по трудово правоотношение. В случая ставало въпрос за реално положен труд, който следвало да бъде възмезден. В този смисъл била и съдебната практика. Не се претендират разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР. Установено било, че през процесния период ищецът бил изпълнявал задълженията си, работейки на смени, вкл. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време, като съгласно заключението на СЧЕ общо положените часове нощен труд възлизали на 177 часа.

3

По отношение на нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвиждала да е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се изчислявало сумарно. От това следвало, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 - 6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

При съобразяване на гореизложеното, съдът е приел, че по отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители, какъвто бил и ищецът се прилагала нормата на чл.50 а, ал.2 ЗДСл, която норма предвиждала субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КД бил нормативен акт от по-висок ранг в сравнение със ЗДСЛ и ЗМВР.

В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, каквато се съдържа в чл. 140 КТ, като специалният закон се ограничавал единствено с въведеното 8-часово ограничение при полагане на нощен труд на смени в случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за 4 неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Първоначално действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./. Тази Наредба била отменена с Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. Последната от своя страна била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/, което решение възстановило действието на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК. За процесния период, обаче, действащо право се явявала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Последната се явявала действаща за процесния период, но в същата липсвала правна уредба за преобразуване на положения нощен труд в дневен чрез коефициент от - 0,143, каквато била правната уредба по Наредбата от 2014 г. Тази празнота следвало да се запълни по реда на чл.46, ал.2 ЗНА при което приложение намирало правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Ако се приемело обратното, това означавало да се постави държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чийто права се уреждат от КТ и ЗДСЛ. Приложение намирали принципите на чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. В допълнение на тези си мотиви СРС се е позовал и на приетото в решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/20 г. СРС е констатирал и бездействие на Министъра на вътрешните работи след отмяната на Наредбата от 11.08.2014 г., тези от 25.05.2015 г., 29.07.2016 г. и 02.08.2018 г. Това означавало, че държавата мълчаливо се е съгласила, че нощният труд на процесната категория работници и служители следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143. При положение, че по делото не се доказало от ответника 5 да е заплатил на ищеца претендираните от последния, суми, то при приложение на последиците от недоказването, ответникът следвало да заплати на ищеца сумата в размер на 1653, 24 лв. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че ответника изпада в забава от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното възнаграждение до датата на исковата молба. Искът бил основателен при съобразяване с направеното от ищеца изменение. Главницата се дължала ведно със законната лихва.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово правоотношение.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен периодчл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.