Решение № 4695 от 31.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4695 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100105460 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Д.п.“ ЕООД твърди, че на 09.10.2019 г. е сключил с ответницата М. А. спогодба, с която ответницата е поела задължение (съгласно т. 2.5 от спогодбата) да учреди в полза на ищеца сервитути за преминаване и за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата структура върху част от поземлен имот с идентификатор ***, която част е предвидена за улица, и върху част от поземлен имот с идентификатор ***, която част също е предвидена за улица, като сервитутите са за обслужване на собствените на ищеца поземлени имоти. Ищецът твърди, че за учредяване на сервитутите ответницата е предоставила в полза на управителя на ищцовото дружество пълномощно и необходимите декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25 ЗННД, като е поела задължение при необходимост да поднови тези декларации. Ищецът твърди още, че в началото на м. 03.2022 г. е поискал ответницата да поднови декларациите, като е уведомен от представителите на ответницата, че по здравословни причини тя не може да стори това в този момент. Същевременно на 18.03.2022 г. ответницата е продала имот *** не трето лице. Ищецът твърди, че тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да поднови декларациите, необходими за учредяването на сервитутите, тя дължи уговорената в този случай неустойка по т. 2.6 от спогодбата, която възлиза на 250 000 евро, поради което иска ответницата да му заплати посочената сума. Претендира разноски по делото.

Ответницата М. А. оспорва иска. Изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за ищеца и на процесуална легитимация на ответницата (с оглед на това, че тя не е собственик на имотите, върху които е следвало да се учредят сервитути). Посочва, че е налице невъзможност за учредяване от нейна страна на сервитут върху двата имота, посочени в спогодбата, поради което поетото от нея задължение в тази 1 връзка е нищожно поради невъзможен предмет, а поради това не следва да дължи и процесната неустойка. По отношение на имот *** ответницата твърди, че този имот е публична общинска собственост и никога не е бил нейна собственост. Тя посочва, че предмет на отмяната на отчуждаването, извършено със заповед на кмета на Столична община от 24.02.2002 г., посочена в т. 2.5.2 от спогодбата, е поземлен имот № 1720. За този имот е издаден впоследствие (на 21.10.2002 г.) и констативен нотариален акт за собственост на ответницата, както и за него се отнася вписаната искова молба по предявения от ответницата иск, като за имота към този момент вече е определен и идентификатор ***. Последният имот, според спогодбата между страните, е собственост на ищеца и съответно е безпредметно ответницата да поема задължение спрямо ищеца да учреди сервитут върху собствения му имот. По отношение на имот *** ответницата твърди, че също не може да учреди сервитут съгласно спогодбата, тъй като тя не е собственик на имота след извършена с него разпоредителна сделка и счита, че претенцията на ищеца следва да бъде по отношение на приобретателя на имота.

Ответницата посочва и че правото ѝ да се разпорежда с поземления имот изрично е признато и не е ограничавано с процесната спогодба. Доколкото не е възможно ответницата да учреди сервитути в полза на ищеца по отношение на двата имота и съответно тя не дължи това, тя счита, че за нея не съществува и задължението по т. 2.5 на спогодбата да предоставя необходимите декларации за учредяването на сервитутите, тъй като това задължение не е самостоятелно, а съответно не дължи и неустойката за неизпълнението му. Освен това ответницата посочва, че приобретателят на имота се е съгласил да учреди сервитут в полза на ищеца, което е още една причина задължението на ответницата за подновяване на необходимите за сделката декларации да бъде безпредметно. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

С оглед възраженията на ответницата относно допустимостта на настоящото производство поради липса на процесуална легитимация на ответницата по иска, както и поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му следва да се посочи следното.

Правният интерес от предявяването на един иск е налице, когато чрез предявяването му се цели да бъде разрешен един правен спор, възникнал между страните, както и ищецът да получи защита на своите права, които са засегнати от правния спор. В случая, видно и от позициите на страните по делото, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба, между тях е налице спор относно изпълнението от страна на ответницата на сключената между страните спогодба от 09.10.2019 г. и следващото се от това неизпълнение задължение за ответницата да заплати уговорената неустойка. Следователно с предявяването на иска се цели разрешаването на така възникналия правен спор, като ищецът цели да получи защита на правото си да получи уговорената в договора неустойка, включително чрез възможността принудително да осъществи това право въз основа на осъдително решение в негова полза.

Процесуалната легитимация е свързана с материалноправната, но тя се очертава от 2 твърденията на страните (основно на ищеца, доколкото той започва съдебното производство) за това кои лица са титулярите на материалните права и задължения, които са предмет на защита в исковия процес. В случая ищецът е посочил, че ответницата е страна по договора за спогодба, от който ищецът черпи правото си да получи неустойка за неизпълнение, която е предмет на предявения иск. При тези твърдения ответницата може да бъде конституирана като ответник по делото, т.е. за нея е налице процесуална легитимация.

Въпросите относно това дали действително е възникнало вземането на ищеца за неустойка по договора, съответно дали е налице неизпълнение на задълженията на ответницата по договора, което да доведе до възникването на вземане за неустойка за ищеца, както и дали поначало е било възможно ответницата да изпълни задълженията си по договора, във връзка с които е уговорена неустойката, а също и дали тези задължения могат или трябва да бъдат изпълнени от други лица (приобретателят на един от имотите, посочени в спогодбата), са въпроси, свързани с основателността на предявения иск и следва да бъдат изследвани в съдебното решение. Иначе казано, дали ищецът има интерес от предявяването на иска и дали ответницата следва да бъде ответник по така предявения иск, зависи основно от изложените от ищеца твърдения, а дали искът трябва да бъде уважен спрямо ответницата се определя от доказването на тези твърдения, съответно на възраженията на ответницата, както и съпоставянето на така установените факти по делото с предпоставките за възникване на процесното вземане на ищеца за неустойка. Поради това предявеният иск е допустим, а въпросът за неговата основателност ще бъде разгледан по-долу.

По делото е безспорно, а това е видно и от представената спогодба от 09.10.2019 г., че на посочената дата е сключен договор за спогодба между ищеца „Д.п.“ ЕООД, ответницата М. А., както и още две дружества – „Н.“ ЕООД и „Ф.-****“ ЕООД. Предметът на спогодбата е комплексен, като най-общо от нея става ясно, че страните целят да уредят отношенията си във връзка имоти, придобити от ищеца „Д.п.“ ЕООД – имоти с идентификатори ***, *** и ***, и имот, който е собственост на ответницата М. А. – имот с идентификатор ***, както и възможността ищецът да ползва пълноценно имотите, негова собственост, чрез учредяване на сервитути, които да ги обслужват и с които сервитути да бъдат обременени имоти с идентификатори *** и ***. По-долу за краткост ще бъдат използвани кратките номера на имотите (без частта от идентификатора, обозначаваща населеното място и кадастралния район).

Комплексният предмет на сключената между страните спогодба може да бъде разгледан в две насоки. От една страна това е уреждане на съществуващите между страните спорове относно собствеността върху имотите. В тази връзка страните са постигнали съгласие за прекратяване на три съществуващи между праводателите на ищеца (дружествата „Н.“ ЕООД и „Ф.-****“ ЕООД) и ответницата съдебни дела относно собствеността върху имотите, придобити от ищеца (имоти 254 и 1720), и имота, който е собственост на ответницата (имот 267). И трите дела са образувани по отрицателни установителни искове, предявени от ответницата срещу посочените дружества, като ответницата поема задължение 3 да се откаже от исковете по отношение на имоти 254 и 1720 и да оттегли иска по отношение на имот 267. Свързано с уреждането на този спор е и потвърждаването между страните на собствеността върху имотите, като страните са постигнали съгласие, че имоти 254, 1720 и 2430 са собственост на ищеца „Д.п.“ ЕООД, а имот 267 е собственост на ответницата М. А..

Другият аспект на спогодбата между страните е свързан с осигуряването на безпрепятствено ползване на имотите, собственост на ищеца. В тази връзка е постигнатото съгласие между страните (т. 5.2 от договора) производството по изменение на ПУП, инициирано от праводателите на ищеца и от самия него, да не засяга имота, собственост на ответницата – имот 267, а ответницата да оттегли възраженията си срещу проекта за изменение на ПУП, обхващащ имот 254 и други. Също в тази насока е и поетото задължение от ответницата в т. 2.5 на спогодбата за учредяване на сервитутни права върху имоти 267 и 2663 в полза на имоти 254, 1720 и 2430 за преминаване и за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Във връзка с последното задължение при подписването на спогодбата през 2019 г. ответницата е предоставила на ищеца пълномощно, което осигурява възможност на управителя на ищцовото дружество да извърши всички необходими действия по учредяването на сервитутните права, както и необходимите за нотариалната сделка по учредяването на тези права декларации от ответницата по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25 ЗННД (както е посочено и в т. 8.1 от спогодбата).

Следва да е посочи, че законът не съдържа изискване към кой момент трябва да бъде подписана декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя на съответното вещно право. Тъй като тази декларация цели охраняването на публичния финансов интерес на държавата и осигуряване на събирането на публичните държавни вземания, тя следва да бъде подписана възможно най-близо преди сделката, защото към този именно момент прехвърлителят декларира съответните обстоятелства, а публични задължения за заплащане на различни видове данъци, мита и осигурителни вноски могат да възникнат във всеки момент. Затова не може да бъде годна, за да послужи за извършване на сделка и за нейното вписване, декларация, издадена голям период преди сделката и особено в предходна финансова година (в този смисъл напр. определение № 372/20.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1767/2016 г. на ВКС, IV г. о., където се приема, че декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК следва да е издадена или презаверена в същата финансова година, в която се извършва и сделката). Същите съображения поначало са относими и към декларацията по чл. 25, ал. 8 ЗННД, която цели да осигури информация, която има значение за стабилността на сделката (с оглед изискванията за разпореждане с имоти съгласно СК), както и отново относно публичния интерес (от гледна точка на мерките по ЗМИП).

С оглед на посочените функции на двете декларации, необходими при всяко действие, извършено по нотариален ред, представляващо разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, е необходимо те да бъдат предоставени от учредителя на сервитутите, т.е. от ответницата, в близък момент или дори непосредствено преди извършването на сделката по учредяването им. Поради това в т. 2.5, последен абзац на спогодбата е 4 предвидено задължение за ответницата да поднови предоставените декларации при поискване от ищеца. Това задължение, както посочва и ответницата, не може да се разбира като самостоятелно, тъй като то е свързано със задължението за учредяването на сервитутни права, доколкото предоставянето на въпросните декларации няма самостоятелно значение извън учредяването на сервитутите, които са уговорени в спогодбата. Поради това задължението на ответницата да поднови декларациите е мислимо и възможно само доколкото е възможно и изпълнението на задължението за учредяване на сервитути върху двата имота, посочени в спогодбата.