Определение № 468 от 22.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 21.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500353 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба подадена от Л. С. Г. срещу определение, постановено в проведеното по гр. д. № 641/2023 г. по описа на РС – Своге открито заседание на 26.03.2024 г., с което на основание чл. 51 от ЗН, по молба на ищеца в производството – О.С., съдът е постановил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследникът Л. С. Г. е загубил правото си да приеме наследството, останало след смъртта на М. Н.

С. и делото по отношение на него е прекратено.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че на датата, на която се е провело откритото съдебно заседание – 26.03.2024 г. и в часа, за който е било насрочено – 11:00 часа, се е явил в съдебната зала лично, за да заяви пред съда, че приема наследството останало от починалия М. Н. С..

Въпреки това съдебният състав не е вписал това обстоятелство в изготвения по делото протокол, като по този начин според жалбоподателя, от първоинстанционният съд е извършено процесуално нарушение, нарушаващо правата му като наследник.

Ищецът в първоинстанционното производство и молител в производството по реда на чл. 51 от ЗН – О.С., е подал отговор на частната жалба, в която същата се оспорва.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима. Съгласно формираната по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗН практика, обективирана в определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч.гр. д. № 1569/2023 г. на I г. о. на 1

ВКС, производството по чл. 51 от ЗН макар да е охранително е особено. В него съдът следва да съобрази интересите, както на заинтересуваните лица, така и на наследника, който се призовава като страна в производството.

Въпреки че няма качеството молител, единствено наследникът търпи правните последици от решението (определението) по чл. 51 от ЗН.

Вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е загубил правото си да приеме наследството, засяга в изключителна степен правната сфера на наследниците и има сила не само спрямо молителя в конкретното производство, но и спрямо всички останали заинтересувани лица.

Действително съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК когато актът, с който молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Това правило обаче намира приложение в хипотеза, при която по реда на охранителното производство са признати определени права на ползващото се от постановения съдебен акт лице и по исков ред съдът се произнася кому принадлежи спорното право.

Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си.

Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да насочи действията си за удовлетворяване на вземането си. Поради това по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

Тези особености на производството по чл. 51 от ЗН обуславят извода, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато правото да обжалва решението (определението), с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда.

Предвид изложените аргументи за допустимост на подадената частна жалба, същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с доводите изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Откриването на наследство и възникването на право на наследяване е съпроводено с възможността за наследниците да приемат наследството на своя наследодател или да се откажат от него. Формирането на такава воля от страна на наследник представлява строго личен акт, като за отговорността му спрямо кредиторите на наследството значение има дали е приел или е направил отказ от него.

Законодателят е предвидил възможност, когато липсва изразена воля на наследника или същата е неясна, всеки заинтересуван да поиска от районния съд да определи срок на призованите към наследяване лица, в който те да заявят приемат ли наследството или се отказват от него (чл. 51, ал. 1 от ЗН).

Производството, което се образува безспорно е охранително, но действието 2 на искания акт пряко е насочено към правата и интересите на наследниците, докато молителят има косвен интерес – от постановения охранителен акт той не черпи права за себе си. За допустимостта на това производство е необходимо единствено твърдението на молителя, че е кредитор на починалото лице, като въпросът за съществуването на твърдяното вземане е вън от предмета на делото. Предпоставките за уважаване на искането на молителя са: да е открито наследство, да са установени наследниците по закон или завещание и да липсва изразена от тях воля по отношение на наследството.

В настоящия случай първоинстанционното производство е образувано по предявена от О.С. срещу М. Н. С. искова молба с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В хода на производството първоинстанционният съд е установил, че ответникът по иска е починал и е изискал удостоверение за наследниците му.

В проведеното на 15.02.2024 г. открито заседание (по което не е даден ход на делото), ищецът – О.С., е отправил молба за конституиране на правоприемниците на починалия ответник, като на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН от съда да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството на М. Н. С..

С протоколно определение от същото заседание РС – Своге е конституирал Р. Н. С. и Л. С. Г. като ответници по делото, на мястото на починали М. Н. С.. В изпълнение на процедурата по чл. 51, ал. 1 от ЗН първоинстанционният съд е призовал двамата наследници за следващото открито съдебно заседание, насрочено за 26.03.2024 г., като им е указал, че в същия срок следва да заявят дали приемат или се отказват от наследството.

Посочена е и санкцията при неизпълнение на указаното – наследниците ще загубят правото да приемат наследството.

До посочената дата от жалбоподателя не е постъпило изявление относно приемането, респективно отказа от наследство. За проведеното открито заседание страните са били редовно призовани, като жалбоподателят не се е явил. Поради това първоинстанционният съд в обжалваното определение е приел, че следва да се впише в особената книга при РС – Своге, че Л. С. Г. е загубил правото да приеме наследството, останало от М.

Н. С. и е прекратил производството по отношение на посочения ответник.

Първоинстанционното определение е правилно.

Твърдението на жалбоподателя, че се е явил в съдебната зала, докато първоинстанционният съд е разглеждал делото се опровергава от изготвения протокол № 88/26.03.2024 г., в който подобно обстоятелство не е обективирано. Протоколът от съдебното заседание, който е подписан от председателя на състава и секретаря, е официален писмен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, доказващ извършените в съдебното заседание действия, както от съда, така и от страните и участниците в процеса.

Неудостоверените в него процесуални действия се смятат за неизвършени. С оглед на това и предвид, че останалите твърдения на жалбоподателя са доказателствено неподкрепени, настоящият състав намира доводите в жалбата за неоснователни.

3

Съобразно изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в проведеното открито заседание на 26.03.2024 г. по гр. д. № 641/2023 г. по описа на РС – Своге.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4