Решение № 373 от 13.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пазарджик, 11.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500517 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд, №90 от 17.07.2023г. постановено по гр.д.№20215230100901 по описа на съда за 2021г., е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. П. М. ЕГН: ********** срещу А. С. И. ЕГН:

********** иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 22 003,53 лв., която сума представлява половината сума от 44 007,06 лева изплатена от ищеца в периода от 28.01.2019 г. до 19.10.2021 г. за погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № 81100КР - АБ-2377 от 18.08.2017 г. сключен с „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. П. М. ЕГН:

********** с адрес: гр. П., ул. «П. Щ." №*, да заплати на А. С. И. ЕГН:

********** с адрес: гр. П., ул. «К. П." №*-* сума в размер на 2030,00 лв. разноски направени пред първата инстанция.

1

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК лично от ищеца в производството И. П. М., ЕГН-********** от гр.П., с въззивна жалба с вх.№3287 от 02.08.2023г. с искане да бъде отменено и уважен предявения от ищеца осъдителен иск, с присъждане на разноските в производството. Счита, че решението противоречи на материалния закон, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и при неоснователност на възражението на ответника за прихващане.

Коментира се като неправилна, незаконосъобразна и неоснователна възприетата от съда уговорка между страните, изключваща солидарната им отговорност в техните вътрешни отношения по повод на получените от тях по време на брака кредити. За изключването на солидарната отговорност между страните съдът неправилно се позовал на съдържанието на съдебния протокол от 30.05.2019г. по гр.д.№223/2019г. на РС-П.. Според жалбоподателя, анализът на съдържанието на процесния протокол показвал, че в него няма постигнато между страните в брачния процес споразумение, съдържащо клауза за самостоятелно плащане на изтеглените от страните кредити. И че в протокола са отразени изявления на страните според които след развода, всяка от тях ще погасява някакви кредитни задължени самостоятелно. И че тези изявления не са израз на съзнателно формирано и изявено от страните съгласие за договорно уреждане на техните отношения, във връзка с получени по време на брака им кредити, изключващо солидарната отговорност във вътрешните им отношения. Допълва, че при подаване на молбата за развод по взаимно съгласие страните са представили постигнато между тях подробно писмено споразумение за прекратяване на брака, уреждащо и част от техните имуществени отношения, сред които по никакъв начин не присъстват договорки за уреждане на вътрешните отношения относно изпълнението на задълженията по процесния кредит след прекратяването на брака. Коментират се процесуалните действия на брачния съд задължил страните да представят данни за наличие и размера на получени по време на брака кредити като в изпълнение на вмененото му от съда задължение ищецът И. М. представил удостоверение, че има две кредитни задължения, без другата страна да представи удостоверение за налични кредитни задължения. Признава се, че в това заседание М. е заявил, че сам ще погасява кредита без да ангажира отговорността на другия молител. И съответно М.а заявила, че има кредит в ЦКБ, който ще обслужва сама.

2

Твърди се, че страните са поискали прекратяване на брака по вече постигнатото споразумение без да се правят в него каквито и да било корекции и допълнения и като първоначалният му вид не включвал уреждане на въпроса за погасяване на кредитите и такива корекции не е извършил и бракоразводния съд без да се произнася в мотивите и диспозитива на решението по въпроса за наличието на някакво постигнато между страните споразумение за уреждане на имуществените им отношения във връзка с погасяване на получените по време на брака кредити; че постановеното решение не е било предмет на тълкуване или допълване от съда по искане на някоя от страните в частта за уреждане на имуществените им отношения след развода, включващо самостоятелното задължение за погасяване на получените по време на брака кредити. Счита, че между страните в брачния процес няма съзнателно формирано и заявено от тях взаимно съгласие за договорно уреждане на отговорността за погасяване на процесния или друг кредит след развода и че ако такава е имало същото е следвало да бъде отразена в споразумението по чл.51 от СК след ясното му и конкретно заявяване пред брачния съд и да поискат отразяването му в съдебното решение за развод-в мотивите и в диспозитива, каквото не е направено.

Твърди се, че макар брачният съд да е посочил наличието на две кредитни задължения на съпруга М., не е коментирано по някакъв начин наличието между молителите споразумение за погасяване на тези кредити след развода, по начин изключващ солидарната отговорност на другия молител, респективно ако е имало постигнато такова съгласие страните са можели да поискат тълкуване или допълване на решението относно клаузата на това споразумение, но че такава липсва. Акцентира се, че в изявленията на страните в брачния процес липсва императивно необходимата конкретика за основанието и размера на кредитните задължения, за погасяването на които според другата страна е било постигнато „споразумение“ между съпрузите, както и че едната страна в брачния процес не е представила данни за кредитни задължения по които е кредитополучател, а съпругът е представил удостоверение за наличие на два такива, по които е кредитополучател.

Твърди се, че заявеното от жалбоподателя в брачния процес, че ще погасява кредита сам, но не ставало ясно за кой от общо двете посочени удостоверения за кредитни задължения по които той е кредитополучател, поради което не може да се констатира наличие на валидно договорно погасяване на взаимни 3 насрещни задължения на страните по направени от тях по смисъл и съдържание съзнателни изявления и доколкото тези изявления са направени по „волята на брачния съд“ без да има такова задължение; че изявленията им се основават на произтичащи за всяка от тях задължение в качеството им на индивидуален кредитополучател по съответния договор при погасяване на задълженията по кредитите чрез удръжки от сметката на кредитополучателя, а не от солидарния длъжник. Заключава, че направените пред брачния съд изявления на страните само възпроизвеждат съдържанието на договорните им задължения за индивидуално погасяване на кредита по който всеки от тях е индивидуален кредитополучател, без да има реална правна възможност след развода, единият съпруг/кредитополучател/ да задължи другия съдлъжник да плаща кредита самостоятелно или заедно с него, поради което като неоснователен се определя изводът на исковия съд за сключено между страните споразумение за погасяване на задължението за плащане на процесния договор, изключващо солидарната отговорност в техните вътрешни отношения. Цитира се и съдебна практика по въпроса за солидарността във вътрешните отношения между съпрузите /решение №86 от 07.05.2019г. на ВКС по гр.д.№1653/2018г.- III г.о. на ВКС/ и условията за отпадането й само ако е сключено писмено споразумение /договор/, в което изрично и конкретно е посочено, че кредита не е използван за задоволяване на семейна нужда и че в споразумението за прекратяване на брака липсва клауза относно отпадането на солидарността на процесния кредит, защото същият не е използван за семейни нужди, така и в отразеното в съдебния протокол на брачния процес споразумение в същия смисъл. Счита, че предявеният иск е допустим и основателен и че е неоснователно възражението за прихващане на насрещната страна съгласно отговора на молбата за предявяването му. Жалбоподателят предявява искане за изслушване на страните по реда на чл.145 ал.1 от ГПК или по реда на чл.176 от ППК, относно характера и естеството на постигнатото между страните взаимно споразумение за изключване на вътрешната солидарност за погасяване на сключените договори за кредит или тези изявления представляват и са изявления за потвърждаване на клаузите на договорите за кредит, съгласно които, същите се погасяват приоритетно от кредитополучателя.

Искането на жалбоподателя е оставено без уважение от въззивния съд 4 като неотносимо към предмета на спора, при липса на допуснато нарушение на исковия съд при условията на чл.266 ал.3 от ГПК и поради това, че делото е изяснено от фактическа страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- А. С. И. чрез адв.Г. М., с вх.№3584 от 30.08.2023г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържат се изцяло доводите на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното решение, като се акцентира, че страните изрично са изключили във вътрешните си отношения солидарната отговорност по чл.127 от ЗЗД. Коментират се възможните клаузи на брачен договор допускащ установяване режим на разделност на активите и пасивите, в частност изтеглените през време на брака кредити и други задължения, което да бъде сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието на документна и че в случая изявленията, касаещи разделност на изтеглените по време на брака кредити, са направени лично от съпрузите в съдебно заседание пред районен съд, включени са в съдебния протокол и че поради това няма причина за съмнения относно авторството на волеизявленията и тяхната сериозност. Като ирелевантно се определя от страната невъзпроизвеждането на тези изявления в диспозитива на съдебното решение тъй като се касаело за гражданско-правни волеизявления, пораждащи правен ефект с направата им и насрещното им приемане от всяка една от страните. Според ответницата, след като страните са изключили солидарната отговорност помежду си, то предявените искове, предмет на делото са неоснователни. Възразява се по направеното доказателствено искане като недопустимо и преклудирано. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските за производството. Не се предявяват доказателствени искания пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК от ответницата А. И..

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца И. П. М. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна А.

И., и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно в чл.127 ал.2 от Закона за задълженията 5 и договорите за осъждане на солидарния съдлъжник да заплати разликата когато другия съдлъжник е изпълнил повече от своята част в хипотеза когато платеното на кредитора трябва да се понесе от тях /съдлъжниците/ по равно.

В исковата си молба против ответницата А. С. И., ЕГН-********** от гр.П., ул.“К. Г." №**, ищецът И. П. М., с ЕГН-**********, от гр.П., ул.“П.

Щ." №*, твърди, че страните са били съпрузи, сключили граждански брак на 04.08.1996г., като ответницата приела фамилното име М.а. Бракът бил прекратен по взаимно съгласие със съдебно решение №101 от 28.06.2019г. по гр.д.№223/2019г. на РС-П., при което ответницата възстановила предбрачното си фамилно име И.. Твърди се, че по време на брака-на 18.08.2017г. съпрузите сключили солидарно договор за потребителски кредит/ДПК/ №81100КР-АБ-2377 от 18.08.2017г. на ЦКБ АД, ЕИК ********* чрез ЦКБ клон Пазарджик, по който ищецът бил посочен за кредитополучател, а ответницата-като солидарен длъжник-съдлъжник. Твърди ищецът, че чрез процесния договор страните получили паричен кредит с размер на главница от 46000лв, усвоен изцяло за семейни нужди-една част до размера на 35468.24лв, използван за предсрочно погасяване на предходно за страните кредитно задължение по друг солидарно сключен от същите страни договор за потребителски кредит №81199КР-АЛ-1960 от 23.12.2016г. на ЦКБ АД чрез клона й в гр. Пазарджик, с размер на главницата 38400лв, като до това рефинансиране с новия потребителски кредит със същата банка от 18.09.2017г., страните погасили част от стария до размера на 2951.76лв/главница и лихви/. Твърди се, че другата част от получения от страните на 18.08.2017г. нов ДПК в остатъчния му размер от 10531.76лв, страните използвали за заплащане на други техни обичайни или извънредни семейни нужди, включително за ремонт на семейното жилище и за издръжка на двете им деца /непълнолетна дъщеря и пълнолетен син студент в гр.София/, до постепенното пълно изчерпване и на този остатък от кредита до средата на 2018г. Твърди се, че ответницата напуснала семейното жилище на 28.01. 2019г. с което настъпило фактическо отсъствие на съвместно живеене на съпрузите до момента на прекратяването на брака, станало по взаимно съгласие и одобрено от съда писмено споразумение за развод по взаимно съгласие, съдържащо императивно изброените в СК правоотношения, съпътстващи развода по взаимно съгласие и уреждащо 6 частично и други имуществени отношения-основаващи се на възникналата в резултат на развода обикновена съсобственост върху придобитите по време на брака движими вещи-два леки автомобила, 1бр. трактор и туристическо ремарке, получени в дял от ищеца срещу парично уравняване на дела изразяващо се в плащане на публични задължения на ответницата към НАП.

Разпечатката съдържа 26 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f418e864-4072-43dd-a4b3-1abe4c8c22ed