Протокол № 1062 от 21.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1062 гр. Варна, 21.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100038 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищецът В. Д. ИВ., редовно призован, явява се лично и с адв. Сийка Христова, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Д. Ж. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Е., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Т. Хр. Онц., редовно призован, явява се.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. ХРИСТОВА: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото. v намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

АДВ. ХРИСТОВА: Поддържам исковата молба.

W исковата молба има допуснати две технически грешки, а именно:

1

Първата е на страница 1, абзац 3, изречението: „След прекратяването на брака на брат ми със С. Д.“, под „брат ми“ се има предвид И. Д. И..

На страница 2, абзац 5, вместо „2017 г.“ следва да се чете 2018г.

Оспорвам изцяло отговора на ответника. Не е вярно посоченото в същия, че наследодателят ми е бил наясно с действията си. Не е вярно, че 20 000 лв. е била платена на ответника чрез пощенски запис. Наследодателят на ищеца никога до смъртта си не получавал такива суми или каквито и да е било други пощенски записи.

Доколко на ответника е било ясно, видно от отговор на исковата молба, че И. И. се е бил разпоредил с жилището си и с гаража около 10 години преди процесната сделка, то няма каквото и да е логично обяснение пощенските записи да са изпращани на ул. „****“.

Отделно,тези пощенски записи е можело, системата на „Български пощи“ АД позволявала, да бъдат прекратявани в момента, в който бъдат приети от пощенския служител. Ноторно известно е, че ако не бъдат получени от адресата в установения срок, парите се връщат на адресанта.

Същевременно не става ясно да има индикация, че записите са поискани обратно на момента. А и сумата, която се изпраща на датата от ответника не е 10 000 лв., а е два пъти по 5 000 лв., с интервал от време, достатъчен сумата да бъде поискана и отново да бъде внесена. Същевременно този възприет от ответника начин, за уж изпращане на дължимата сума от 20 000 лв., сочи на категорично неизпълнение и нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой от 2014 г.

Твърдя и че ответникът се позовава на тази безкрайно ниска цена на сделката със запазеното право на ползване от страна на И. И., защото на ответника му е било известно, че И. е болен и това право на ползване няма да бъде дълго осъществено, както се е и получило. Две години след сделката е прекратено. Не може да бъде аргумент, че цената на сделката е „съобразена със запазеното право на ползване за ½ от имота“.

Не е вярно, че И. не е имал претенции към ответника. Ответникът се е криел от И., затова и последният е ползвал телефоните на съседи, за да му звъни и да си иска имота или парите.

Оспорвам твърдението в отговора на исковата молба “че И. И. бил абсолютно разумен“, защото ответникът не притежава необходимите знания, за да прави подобен изгоден нему извод.

АДВ. Е.: Оспорвам иска.

Поддържам отговора на исковата молба.

Ще представим удостоверение във връзка с това, че сумите са получени.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

2

АДВ. ХРИСТОВА: Би могло да се разговаря с ответника, тъй като се познава с ищцата и действително да й възстанови поне половината от имота, която би получила, ако не беше осъществил тази сделка. Може да се водят разговори в тази насока с оглед добрия тон и добрите нрави. Доверителката ми живее в съседния имота и ако той посещава имота, ще бъде неловко и за двамата.

АДВ. Е.: В този вид няма каква да се постигне спогодба. Няма причина доверителят ми да се съгласява с подобно споразумение. Проведени са разговори, но не са довели до споразумение.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 1435/11.04.2022 г. по делото, както следва:

Предявени са от В. Д. ИВ., ЕГН**********, срещу Д. Ж. Д., ЕГН**********, начално обективно евентуално съединени искове, както следва, подредени служебно от настоящия съдебен състав според тежестта на порока, съобразно практиката на ВКС:

1/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег.

№ 478, с район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д.

И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. метра, находящи се в гр. Варна, поради липса на съгласие; евентуално

2/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег.

№ 478, с район на действие РС[1]Варна, с който наследодателят на ищеца И.

Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави; евентуално

/ конститутивен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 1 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради неизпълнение на насрещното задължение от страна на купувача за заплащане на остатъка от уговорената продажна цена; евентуално

3

4/ осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 20 000.00 лева, представляваща остатъка от продажната цена по договора за покупко[1]продажба на недвижим имот от 30.11.2018 г., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 30.11.2019г. до 04.10.2021г. в размер от 3 750.00 лева и законната лихва, от завеждане на исковата молба в съда – 08.10.2021г. до изплащанетo на задължението.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че сестра и така единствен наследник по закон на И. Д.

И., ЕГН**********, починал на 06.01.2021г. Твърди и че през време на брака на И. И. със С. Д. (сега Р.) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „***“ (чрез сделка), както и жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж, при търпимост на сградата). Бракът между съпрузите е бил прекратен с развод през 2003г., като имотите останали в обиковена дялова съсобственост при равни квоти.

Твърди още, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018г. по описа на нотариус П. М., наследодателят на ицата И. И., лично и като пълномощник на бившата си съпруга, продал в полза на ответника Д.Д. исковите ПИ с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, срещу цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото на ползване върху неговата ½ ид. ч. от имотите. Сделката ищцата счита за нищожна, евентуално подлежаща на разваляне, евентуално с подлежаща на доплащане продажна цена, при следните твърдения:

В последните над 30 години от живота си, включително в месеците преди сделката и към самата нея, И. Д. И. не разбирал свойството и значението на постъпките си и не можел да ръководи делата си. На практика това му състояние се проявявало в тежка алкохолна зависимост, вероятно и с наркотична такава; системен тормоз на ищцата и майка им; вредна употреба на лекарства, включително няколко опита за самоубийства; замъглено съзнание; заплахи над съседи и случайни минувачи, включително с убийство; нощуване на гробищата с твърдения, че там е леглото му; лягане на пътното платно пред минаващи автомобили с цел да са самоубие; твърдения, че той е вид животно; видения и халюцинации; търсене на инжекции с „инсулин“, с които да умъртви други хора и себе си; постоянно забравяне на лица и събития, включително от описаните категории; неориентираност; и други; включително сключването на напълно неизгодни сделки с негово имущество.

През есента на 2018г. общото състояние на И. И. се влошило още, той имал нездрав вид, с жълто-сив оттенък на кожата, неестествено подут корем, постоянен тремор и повръщане, неестествено говорене, пълна дезориентация за време и място, видения и др. По тези причини ищцата претендира, че като трайно лишен от възможността да разбира и да се грижи за интересите си, И.

И. е сключил и процесната сделка от 30.11.2018г., без реално да е можел да формира воля и съгласие за договорения правен резултат.

Евентуално се твърди, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като продажната цена от 30 000лв. била многократно по-ниска от пазарната.

4

Евентуално се твърди, че ако договорът се приеме за валиден, по него от общата цена от 30 000лв. са били платени само 10 000лв. при сключване, като разликата от 20 000лв. останала неплатена както до падежа на 30.11.2019г., така и до исковата молба. Поради това моли за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради съществено неизпълнение на ответника.

Евентуално се претендира, че ако договорът се приеме за действителен и неподлежащ на разваляне, да бъде осъден ответникът да плати на ищцата неплатената част от цената от общо 20 000лв., както и лихва за забава върху нея от падежа до исковата молба, в горепосочения размер. Вземането относно цялата сума ищцата мотивира с това, че при сключване на договора И. е действал като пълномощник на бившата си съпруга, която го оправомощила и да получи цялата продажна цена за него си, без последващи претенции за нея, с което го надарила с нейната част от цената.

По изложените причини ищцата моли за прогласяване на нищожността на сделката, евентуално за разваляне на последната – в двата случая до 1/2 ид. част от правата по нея, евентуално за осъждане на ответника за подлежащата на доплащане продажна цена, в качеството си на наследник. Претендира още и присъждане на съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК отв. Д.Д. депозира отговор, в който не оспорва качеството на ищцата на единствен наследник на И. И.; не оспорва правото на собственост на И. И. и бившата му съпруга върху процесните терен и жилищна сграда; не оспорва придобИ.ето на имотите в режим на СИО от бившите съпрузи; не оспорва развода на съпрузите в 2003г.; не оспорва и факта на сключване на процесната сделка от 30.11.2018г. относно земята и сградата, срещу продажна цена от 30 000лв., с купувач – ответника.

Исковете обаче оспорва изцяло по основателност. Оспорва приживе или към сключване на сделката продавачът И. И. да е страдал от душевна или психиатрична болест; оспорва да е бил алкохолно или наркотично зависим и да е тормозил близките си; оспорва в месеците преди сделката да изглеждал или да е бил болен, напротив – твърди че И. бил напълно наясно с всички свои действия, включително относно процесната сделка. Сочи, че продажната цена била договорена на 30 000лв. с оглед запазеното право на ползване на И. за неговата ½ ид. част. Твърди и че след като при сключването платил 10 000лв., след това на 21.05.2019г. и на 18.09.2019г. направил две по два броя плащания с пощенски записи на суми по 5000лв. всеки, с което преди падежа за доплащане на 30.11.2019г. изплатил изцяло дължимите 30 000лв. Освен това оспорва И. И. да е бил „надарен“ от бившата си съпруга да получи дела й от продажната цена, каквото „дарение“ не можело да възникне по твърдяния от ищеца начин, напротив – И. бил пълномощник на бившата си съпруга и тя била легитимирана да получи в крайна сметка цената за нейната ½ част.