Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7208 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5020/2025
Вид
Решение № 7208
Подписан
27.11.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 327 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 7208 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100505020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД срещу решение № 878/17.01.2025 г. по гр.д. № 64814/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД сумата в размер на 25000 лв. – част от вземане в общ размер на 179284,42 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.

Жалбоподателят – „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че претендиратана сума е била погасена преди образуване на делото чрез извършено плащане. Освен това, счита, че „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД не е материалноправно легитимирано за претендира плащане по процесния договор за покупко-продажба, доколкото вземането за продажната цена е било прехвърлено по силата на договор за цесия. Твърди също така, че не са били налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, доколкото 1 документът по чл. 417 ГПК е неистински. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран от „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал 1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД дължи на ищеца сумата в размер на 25000 лв. – част от вземане в общ размер на 179284,42 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът – „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, твърди, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., по силата на който е прехвърлил собствеността по отношение лек автомобил „Мерцедес ГЛС 400Д 4МАТИК“ с рег. № ****, срещу продажна цена в размер на 179284,42 лв. (без ДДС).

Сочи, че продажната цена по договора не е заплатена в полза на продавача на автомобила, поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата в размер на 25000 лв. – част от вземане в общ размер на 179284,42 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до погасяването. Същото е уважено, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав. Длъжникът „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД е възразил срещу дължимостта на вземането, поради което и предвид указанията на съда заявителят „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД предявява посочения по-горе иск.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Решението на СРС съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна, обосноваващи основателността на предявения иск, които настоящата съдебна инстанция споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение на това следва да се посочи следното.

Не се спори по делото, а и видно от представения договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022 г., „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД (в качеството на продавач) е 2 прехвърлило собствеността в полза на „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД (в качеството на купувач) на следното МПС - лек автомобил „Мерцедес ГЛС 400Д 4МАТИК“ с рег. № ****. По делото са представени два екземпляра на този документ, като в единия е посоченото, че продажната цена е в размер на 179284,42 лв., а в другия, приложен от ответника, е налице дописване, че същата е без ДДС. Ищецът не оспорва обстоятелството, че договорената цена за автомобила е в размер на 179284,42 лв., като в същата не е включено ДДС, поради което следва да се приеме, че именно договорът на покупко-продажба, представен от ответника, отразява действителната воля на страните продажната цена на процесния автомобил да е в размер на 179284,42 лв., без включен ДДС (215141,30 лв., с ДДС). Договорът за покупко-продажба е частен диспозитивен документ, като не се оспорва авторството на същия, т.е. документът е истински. Следователно, възражението на въззивника, че не са били налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на представения от ищеца договор, е неоснователно.

Основните спорни въпроси са, дали „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД е материалноправно легитимирано да претендира плащане на продажната цена, доколкото ответникът твърди, че вземането на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД е прехвърлено по договор за цесия в полза на трето за спора лице – „Млечен дол“ ЕООД, и дали е налице частично плащане на продажната цена.

Видно от представен по делото договор за цесия от 14.03.2022 г., „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД е прехвърлило в полза на „Млечен дол“ ЕООД вземането си по фактура № 0000000780/17.03.2022 г. в размер на 215141,30 лв. Същата е представена по делото, като от съдържанието е видно, че касае вземането на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД във връзка с продажната цена по процесния договор за покупкопродажба на МПС. Съгласно анекс от 18.03.2022 г., подписан между „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД и „Млечен дол“ ЕООД, страните са се съгласили, че датата на договора за цесия е 17.03.2022 г., а не 14.03.2022 г. Както договорът за цесия, така и анексът към него са подписани от Х.Б.П., в качеството му на законен представител и на двете дружества - „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД (цедент) и „Млечен дол“ ЕООД (цесионер).

Ищецът оспорва датата на посочения договор за цесия, като твърди, че същият е сключен след 25.03.2022 г., а не на посочената в него датата, от лице – Х.Б.П., което към датата на сключването му не е имало право да представлява дружеството „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД. Видно от приложените по делото справки от Търговския регистър, към 21.03.2022 г. управител на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД е било лицето Х.Б.П., а към 25.03.2022 г. Х.Б.П. е заменен като управител с лицето В.Й.

Т..

Съгласно чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги 3 издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Несъмнено двата документа, легитимиращи „Млечен дол“ ЕООД като титуляр на вземането по договора за покупко-продажба, а именно – договор за цесия от 14.03.2022 г. и анекс към него от 18.03.2022 г., представляват частни документи, поради което се ползват с доказателствена сила относно авторството им и изявленията, които съдържат, но не и за датата, на която са съставени. В случая, автор и на двата документа е само лицето Х.Б.П., който е действал като представител и на двете дружества „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД (цедент) и „Млечен дол“ ЕООД (цесионер). Доколкото е налице оспорване на датата на документите от страна на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, то в тежест на лицето, което претендира изгодни за него правни последици (факта на недължимост на вземането, поради липса на активна материалноправна легитимация и факта на погасяване на дълга), а именно - „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, е да докаже, че датата е достоверна.

По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че документите са подписани преди 25.03.2022 г., до който момент Х.Б.П. е имал право да представлява „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, тъй като е бил управител на посоченото дружество. Точно обратното, при съвкупната преценка на доказателствата по делото следва извод, че договорът за цесия и анексът към него са подписани след като Х.Б.П. е бил освободен от качеството му на управител на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД и имат за цел лишаване на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД от следващата му се престация по договора за покупко-продажба, съответно – получаване на същата от страна на бившия управител на дружеството Х.Б.П.. Това е така, тъй като страна по договора за цесия са две юридически лица, представлявани от едно и също физическо лице - Х.Б.П.. Не са налице данни за реално извършване на насрещна престация от страна на дружеството „Млечен дол“ ЕООД във връзка с придобиването на вземането на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД по процесния договор за покупкопродажба, а също така датата, посочена в договора за цесия, предхожда възникването на вземането.

Освен това, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, фактурата, посочена в договора за цесия, не е осчетоводена в счетоводството на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД и не е включена в дневника на продажбите към подадената от „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД в НАП месечна справка-декларация по ДДС за м.март 2022 г. Посоченото представлява доказателство, че същата не е издадена от законния представител на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, от което следва, че е издадената след като Х.Б.П. (автор на фактурата) е бил освободен като управител на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, което пък от своя страна обосновава извод, че и договорът за цесия е съставен след този момент.

4

На основание чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай, при сключването на договора за цесия Х.Б.П. е действал от името и за сметка на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, без да има право да представлява дружеството, като с подаване на искова молба за прогласяване нищожността на договора за цесия, който факт е безспорен между страните, от страна на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД (най-ранният доказан по делото момент, в който „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД е узнал за извършената цесия) е налице противопоставяне на същата. Следователно, договорът за цесия не може да обвърже с правни последици посоченото в него като цедент дружество „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, от което следва, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира плащане на продажната цена по процесния договор за покупко-продажба.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, няма постъпило и осчетоводено плащане на задължението по процесния договор за покупко-продажба в счетоводството на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД. От данните в счетоводството на „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД се установява, че е извършено частично плащане в размер на 56719,07 лв. във връзка с покупката на лек автомобил „Мерцедес ГЛС 400Д 4МАТИК“. Съгласно поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 12.12.2024 г., сметката, по която е преведена сумата, не е с титуляр „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД, а трето за спора лице – „Милки Дистрибюшън“ ЕООД, което дружество е с едноличен собственик на капитала – Х.Б.П., съгласно служебно извършена справка от ТР.

Следователно и на основание чл. 75 ЗЗД частичното изпълнение не погасява задължението, доколкото не е платено на кредитора, а на лице, което е не е овластено да получи плащане, съответно – кредиторът не е потвърдил плащането и не се е възползвал от него.

Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал 1 ТЗ е основателен.

При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото следва да бъде потвърдено.

По разноските: