Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3848 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8270/2024
Вид
Решение № 3848
Подписан
30.09.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330108270 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Ф. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с които са предявени субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ............... от .................., сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. “4-то” ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № ............... от .................., поради липса на основание.

Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем № ............... от .................. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който й е предоставена сума в размер от 500 лв. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лица, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора, или одобрено от заемодателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит. Изтъква се, че договорът за предоставяне на поръчителство сключен на 18.03.2020 г. с „Файненшъл България“ 1

ЕООД, бидейки акцесорен на главното правоотношение, също е нищожен като лишен от правно основание. Иска се от съда прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на този за предоставяне на поръчителство спрямо „Файненшъл България“ ЕООД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че искът предявен срещу него е недопустим и неоснователен. Поддържа се, че ищцата няма интерес от предявяване на иск, с който се търси прогласяване нищожност на кредитното правоотношение, тъй като всяка от страните по договора е изпълнила своите задължения. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са недопустими и неоснователни.

Поддържа се, че ищцата няма интерес от предявяване на иск, с който се търси прогласяване нищожност на кредитното правоотношение и свързания с него договор за поръчителство, тъй като всяка от страните по договорите е изпълнила своите задължения. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за заем. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД (като кредитор) и А. Ф. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ............... от .................., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 500 лв. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 00%, годишният процент на разходите е 49. 24%, а задължението следва да се погаси на 21 седмични вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря кумулативно на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) 2 банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата в размер от 543, 48 лв.

(посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит; 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника А. Ф. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата .................. между ищцата А. Ф. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ................ Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 254, 52 лв. ( което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план ).

В отговора на исковата молба подаден от "Изи Асет Мениджмънт" АД се признава и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на ГПР по договора за паричен заем, не е включено възнаграждението за поръчителя в размер от 254, 52 лева, дължимо съобразно Договор за предоставяне на поръчителство № ............... от ..................

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и А. Ф. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство № ............... от .................., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство ( гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица ).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите 3 разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 543, 48 лв. ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 543, 48 лв.), или одобрено от заемодателя дружество поръчител ( именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от кредитна институция в сравнително нисък размер (500 лв. ). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в толкова кратък срок да осигури банкова гаранция в размер от 543, 48 лв. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.