Протокол № 116 от 19.04.2021, Софийски градски съд - СНС закрит

ПРОТОКОЛ

№ 116 гр. София , 15.04.2021 г.

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, XIII СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Пламен Б. Евгениев

ДИМИТРИНА ИВАНОВА

ФУСКОВА

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА

ИВАНОВА при участието на секретаря Илияна И. Иванова и прокурора АНТОН ИВАНОВ МИЦОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Б. Евгениев Наказателно дело от общ характер № 20211050200571 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

З а СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явява прокурор М..

ПОДСЪДИМИТЕ:

А. А. – редовно призован, доведен от СЦЗ .

Не се явява адв.П.Б., защитник на подсъдимия.

А. А. Ф. – редовно призован, явява се, доведен от СЦЗ и с адв. К., от САК, служебен защитник.

А. Ф. Я. - редовно призован, явява се, доведен от СЦЗ и с адв. В.Й., служебен защитник.

В залата се явява Я. И. А. - преводач от арабски на български език.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА

Я. И. А. - на **.

СЪДЪТ назначава Я. И. А. за преводач от арабски език на подсъдимите.

Съдът предупреди преводача за наказателната отговорност по чл. 290 ал.2 от НК.

Същият обеща да даде верен превод.

ПОДС. А.Ф.: Съгласен съм да ме защитава определения от САК служебен защитник адв.Х.К..

Предвид наличието на основание за задължителна защита на подс. А.Ф., 1 който е задържан под стража, съдът счита, че следва да му бъде назначен за служебен защитник, определения от САК адв.Х.К.

Предвид изложеното и на основание чл. 94, ал. 3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА адв. Х. И. К. от САК, за служебен защитник по делото на подс. А. А. Ф..

ПОДС. А.Х.: Желая да упълномощя за това съдебно заседание адвокат В.Й., който да ме представлява в днешното съдебно заседание. Не държа в разпоредително съдебно заседание да присъства защитника ми адв. П.Б..

АДВ Й.: Съгласен съм да поема защитата на подсъдимият А. в днешното съдебно заседание.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

ЗАЩИТАТА (поотделно): Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Предвид становището на страните,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:

А. А. роден на ***.

А. А. Ф. – роден на ********** г. в гр. **.

А. Ф. Я. роден на ********** г. в гр. **.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимите правата им в наказателния процес.

ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Разбираме правата си.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод на настоящия съдебен състав, съдебния секретар и прокурора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отвод.

ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Получили сме препис ОА и препис от разпореждането на съда. Да се разгледа делото.

Предвид изявлението на страните, съдът пристъпва към разглеждане на въпросите посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед повдигнатите обвинения на подсъдимите 2 настоящото дело е подсъдно на СНС. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не считам, че разглеждането на делото следва да бъде проведено при закрити врати, както и привличането на резервен съдия или резервен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач, в случая има назначен такъв, или тълковник, извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че следва да бъдат потвърдени взетите мерки за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“ с оглед извършеното престъпление – тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода повече от пет години. На настоящия етап нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля делото да бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседание, за която дата и час да бъдат призовани присъстващите.

АДВ. Й.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите на чл. 248, ал. 1 ще се спра на т. 3. Има произнасяне на контролната инстанция, където съгласно нейните констатации делото е върнато с указания за връщане на разследващите органи, с което трябва да се съобразим. По другите точки е ясно, те бяха изложени от представителя на СП, който изложи по всички точки кратки съображения. В случая считам за актуално и наложително да бъде разгледана т. 6, касаеща МНО спрямо подсъдимите. Чухме становището на специализирания прокурор, който каза, че те трябва да бъдат потвърдени, без да бъдат изложени съображения в тази насока. Аз ще изложа такива. Аз участвам в това наказателно производство от самото разследване и пред двете инстанции СНС и АСНС до настоящия момент. Тези трима младежи са задържани на 15.02.2016 г., когато са се опитали да минат нелегално българската граница с Турция, като преди това са били засечени от нашите разузнавателни служби – ДАНС, отдел „Контразузнаване“, които са знаели за тях благодарение на обаждането на един доброволен заявител, който фигурира по делото като анонимен свидетел, за който обаче знаех според информацията дадена от него кой е. Дори беше представена негова снимка пред първоинстанционния съд. Те са потърсили този доброволен заявител, за да ги снабди с турски визи, макар че по това време не е имало такава възможност. Въпреки това той им е поискал по 1000 евро, които не са имали възможност да му представят. Той имал някаква инициатива, някакви съображения, съобщил е на службите, че тези хора искат да отидат към Турция – така че те са били в известен смисъл контролирани, имало е такова очакване на самата граница. Наистина преди това те са били в Гърция и са били в България. Оттам започва сагата, след което следва една много шумна кампания – главно медийна, въз основа на това, че обвинителният акт, още преди да бъде внесен в съда, беше шумно изложен на българската общественост, без да бъде подплатено с някакви сериозни 3 доказателства. На 18.07.2016 г. е внесен обвинителният акт в СНС, като в диспозитива на този обвинителен акт се казва, че сирийските граждани като чужденци са влезли в територията на България да извършат престъпление по чл. 108а НК. По ал. 7, по която им е повдигнато обвинението, текстът казва:

„с цел да извършат престъпление по чл. 108а, ал. 1“. Ние имаме един бланкетен текст, който препраща към основния текст – ал. 1. Тоест прокуратурата още тогава е следвало да посочи кое от престъпленията те са целели да извършат. Това нещо не е посочено, разбира се, не е имало данни за такова нещо. Но още тогава е било очевидно, че този обвинителен акт е неясен и очевидно нарушава техните права, защото те не знаят как да се защитават по него. Те не знаят за какво ги обвиняват. За тях нищо не говори какво е чл. 108а. Чл. 108а е глава, която третира обществени отношения, свързани с тероризма. Но те все пак трябва да имат определяне на конкретика – тоест дали са извършили някакво нападение, дали палежи, дали друго. Това нещо го нямаше в обвинителния акт. И на 02.08.2016 г. е насрочено първото заседание в СНС, където защитата излага много подробни съображения за това. И иска да бъде прекратено наказателното производство и делото върнато на прокуратурата, за да си оправи обвинителния акт. Тогава нямаше такова разпоредително заседание, каквото имаме сега, но това не беше пречка защитата да излага такива съображения. И тя ги изложи. Има го в протокола от същата дата. Въпреки всичко СНС е дал ход на делото. Съдебното следствие е продължило доста стегнато, в рамките на около година. Какво следва? Следва една присъда от 14.09.2017 г., в чийто диспозитив буквално се възпроизвежда обвинителният акт. Тоест те са осъдени за това, че са пресекли границата на Р България с цел да извършат престъпление по чл.

108а. И нищо повече. Дори са оправдани за това, че са членове на ИДИЛ и на „Мюсюлмански братя“. Тогава това, което се изложи, беше насадено в общественото мнение, беше, че те няма за какво друго да пътуват, след като са имали статут на мигранти в Германия, да се връщат обратно в Турция.

Целта им според обвинението е била да отидат в Сирия, за да се включат в някое от военните формирования, за което не е имало конкретни данни.

Данните, които бяха към онзи момент, бяха освен от доброволния заявител, и от един таен свидетел и свидетеля Нури, който беше разпитан пред въззивната инстанция, които казват много несериозни неща – че те са били с бради, че не са яли свинско месо и т.н., което е абсолютно несъстоятелно и не може да послужи като годно основание някой да бъде обвинен в тероризъм, какъвто и да е той. Безспорно е, че когато столиците на Европа 2015-2016 г. бяха заляти от терористични актове, аз съм съгласен, че това деяние е било твърде актуално и че съдилищата не са могли така да претупат. Съдилищата са се нагърбили с една непосилна задача – да събират доказателства служебно, нещо, което не е функция на съда, а на прокуратурата, най-вече чрез експертизи. Тяхното наблюдение и разработване е продължило и в затвора. Там са им подхвърляни телефони, чрез които те са се свързвали със свои близки. Тези телефони са изследвани, макар че тези доказателства са 4 доста съмнителни за мен и от гледна точка на процесуалния закон и на начина на действие – имало е там внедрени хора, които са съобщавали те какво са говорили, но това са оперативни методи. Те не са доказателства по смисъла на закона. СНС е произнесъл една присъда, която очевидно е неправилна и незаконосъобразна. Осъдил ги е на шест години лишаване от свобода. На втората инстанция делото започва на 14.03.2018 г., като на 20.05.2019 г. приключва съдебното следствие. Въпреки всичко съдът не се произнася с акт по същество. Нямаме присъда, нямаме решение. Въпреки това той възобновява наново съдебното следствие. По негова преценка има такива правомощия, ако прецени, че трябва да се събират още доказателства.

Той е преценил, че следва да събира и е продължил да събира. АСНС поиска справки от всички служби, в това число – европейски служби по линия на Интерпол, по линия на външното министерство, от официалните органи на Сирия дори има справка, че тези хора нямат никаква засечена дейност по линия на тероризма. Съдът реши да назначи една доста сложна и странна експертиза, която беше от психолог и арабист, в която има дори въпроси, свързани с въпроси по същество – тоест дали е възможно тези хора да са съпричастни към тероризъм. Дори това е направил АСНС. За мен тази експертиза е спорна от гледна точка на правото и не може чрез една експертиза да се решават въпроси по същество. Тези момчета се опитват да говорят, те са доста изнервени, аз се чудя и в момента как издържат това нещо. Те не знаят всъщност за какво точно са обвинени дори в този момент, което е доста парадоксално. Ние се намираме пред едно уникално наказателно производство от гледна точка на това, че е повдигнато обвинение за тероризъм, но то е доста абстрактно. И че след пет години, когато две съдебни инстанции провеждат съдебно следствие и не се произнасят със съдебен акт по същество – първата инстанция се е произнесла, все пак ги е осъдила, но втората инстанция не се е произнесла, въпреки че три години провежда, не ги оневинява. Но тогава тя е видяла, че обвинителният акт е незаконосъобразен.

И тези изводи са посочени в решението, с което е върнато делото на прокуратурата. Че това обвинение е незаконосъобразно и нарушава процесуалните права на подсъдимите. Именно в тази връзка – ще изложа защо считам, че тази точка е важна и защо е наложително да бъде разгледана и защо е наложително да бъде изменена тяхната мярка за неотклонение. Дори за обикновения наблюдател не е необходимо да е юрист, е ясно, че тези хора към момента нямат присъда. Нормално е да се зададе въпросът – а какво правят в затвора? Делото е върнато за доразследване. Какво да доразследва прокуратурата, при положение че две съдебни инстанции са направили всичко възможно и не са събрали нито един обективно съществуващ факт някой от тримата подсъдими да е съпричастен към каквото и да е терористично престъпление. Отговорът за мен е непонятен. Контролният съд може би е изпуснал момента да ги оправдае. След това разглежда делото, но не се произнася с решение. Връща делото на прокуратурата. Тя не знам какво ще реши. На този етап няма годно основание за тяхното задържане. Те дори 5 не са изтърпявали наказания, защото те дори нямат наказание. Какво да изтърпяват? Ние на този етап от разследването не можем да говорим за обосновано подозрение, което трябва да съществува към настоящия етап и те да са в затвора. Защото обоснованото подозрение може да важи до даден етап от разследването. Това е констатирано в редица решения не само на върховната съдебна инстанция, но и в ЕСПЧ. Това може да важи в определен начален етап – когато е започнало разследването, когато е започнало делото пред първоинстанционния съд. Но след такъв продължителен период от време ние не можем да говорим за обосновано подозрение. Това изискване не важи.