Решение № 146 от 02.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр. Димитровград, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20255610200129 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. М. Т. от гр.Хасково срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 9083580, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Счита електронния фиш за неправилен, необоснован и постановен при наличие на съществени процесуални нарушения. Релевира оплаквания за това, че не бил издаден в предвидените от ЗАНН срокове, нарушението не било констатирано по надлежния ред, били допуснати нарушения на ЗДвП, на Наредба № 8121з-532от 12.05.2015 г. за уславията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Описаното в обстоятелствената част деяние било несъставомерно по посочените разпоредби, техническото средство не отговаряло на законовите изисквания, квалификацията на нарушението била непълна, невярна и неточна.

Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен и да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прилага писмено становище, като допълнително посочва, че не се установявал регистрационния номер на заснетото МПС, бил налице маловажен случай, в който реда за санкциониране бил с фиш, но не електронен такъв.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. Излагат становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Районна прокуратура Хасково,ТО Димитровград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.03.2024 г. в 11,16 часа в гр. Димитровград по ул. „Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“ в посока Юг-Север , при ограничение за населеното място 50 км/ч., с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) “TFR1-М“596 , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера, е регистрирано и заснето движещото се в посока Юг-Север, моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген пасат”, лс регистрационен номер СТ 3285РК, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик, въпреки че от приложената по АНПр Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието, същият е собственост на лицето М. Т. Т. ЕГН **********, считано от 27.09.2023 г.

В обстоятелствената част на ЕФ, съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 12.03.2025 година (видно от Справката за нарушител/водач) като възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. За работата и използването на конкретното АТСС автоматизирано техническо средство или система, на процесната дата – 24.03.2024г., когато е установено нарушението, е изготвен Протокол, съгласно изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи.

Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 24.03.2024 г. и времето (10.30 часа до 11.40 часа), но липсват данни за точното местонахождение на мястото за контрол – не е посочен съответния номер на ул.“Хасковска“. Посочен е номерът на служебния автомобил, където е поставено АТСС и броят на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил и др. данни, снета от Клип № 37745. От представения Протокол № 4-50-23/19.05.2023 г., издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол TFR-1M, според който съответства на одобрения тип. След получаването на ЕФ няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Димитровград. Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС, видно от която собственик на МПС е М. Т. Т. ЕГН **********, считано от 27.09.2023 г., а не жалбоподателя Т. М. Т., ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП 2 писмени доказателства. По отношение на приложения снимков материал от заснет на 24.03.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип “TFR1-М“596, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка, съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО на 12.03.2025 г., като същата е с вх. № от 27.03.2025г. в регистратурата на АНО от легитимирано лице, подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.03.2025 г. и е процесуално допустима.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, съдът констатира, че процесната глоба не е платена – видно от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция. Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал.

5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично кое е лицето, извършило нарушението. В конкретният случай, по представената административнонаказателна преписка (АНП), липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена. Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП. В случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО справка за собственост. Предвид което неправилно жалбоподателят е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др. Ето защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство “TFR1-М“596, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера за установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг 3 носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение). В процесния ЕФ са налице посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение.

По този начин съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР.

Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км.