Определение № 27298 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27298 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110154158 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на К. И. С. с ЕГН: ********** срещу „****“ АД, ЕИК:*****.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2026 г. от 10,10 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да вземе становище по твърденията на ищцата, че по процесния договор е получила в заем чрез изтегляне с предоставената карта сумата 1104,62 лева и му е изплатила общо сумата 3609,31 лева, съответно ако признава посочените обстоятелства изрично да го заяви и да уточни вземанията, за погасяване на които е разпределил сумата от 3609,31 лева.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, след изпълнение дадените на ответника указания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да изготви посочените в доказателственото искане справки, тъй като разпоредбата на чл. 190 ГПК не се сочи конкретен документ, който да е във фактическата власт на ответника.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от К. И. С. с ЕГН: **********, с адрес:****, срещу „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.****, 1 представлявано от Цв. П. Кр., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с искане за прогласяване на сключения между страните договор за кредит „***“ от **** г., поради противоречието му със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1280,63 евро (2504,69 лева), представляваща подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 17.11.2022 г. между ищцата и „****“ АД е сключен договор за кредит „***“ с КИД № ****, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищцата револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева, който се усвоявал чрез международна платежна карта - т. нар. „****“. Ищцата посочва, че процесният договор е сключен за неопределен срок, при фиксиран лихвен процент от 43,20 %, лихвен процент на ден от 0,12 % и ГПР от 46,18 %. Сочи, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, същият се обезпечава с едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция с бенефициер кредитодателя, за сумата 914.58 лева, със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора, като следи изтичането на срока на валидност на гаранцията и в случай, че договорът не е прекратен, то кредитополучателя следва да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години, а при увеличение на кредитния лимит по договора кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит; 2. едно физическо лице - порьчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният размер на дохода му да е в размер не помалък от 1 500 лева; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4 да не е заемател или порьчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****“ ООД; 2.5. да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и 2.6. да не е член на домакинството на кредитополучателя.

Излага, че съгласно чл. 20 от процесния договор, в случай че кредитополучателя не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15, същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец. Твърди, че е изтеглила сумата от 1104,62 лева, а към настоящия момент е върнала по кредита сумата от 3609,31 лева. Счита процесният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР по същия е неправилен и заблуждаващ, доколкото неустойката с характер на възнаграждение не е включена в него. Излага, че липсата на информация какво точно е оскъпяването по кредита я е поставила в неравностойно положение спрямо кредитора и е в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Поддържа, че посочването на ГПР в договора, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. С тези аргументи, счита че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата сума по кредита, която възлиза на 1104,62 лева, а сумата 2504,69 лева се явява надплатена, респективно платена без основание и като такава подлежала на връщане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ АД (универсален правоприемник н***а „*“ ООД, ЕИК: **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции. Оспорва ищцовите твърдения за неясно и неправилно посочен ГПР по процесния договор, като твърди, че същият е ясно уговорен между страните и определен съобразно всички законови изисквания за това. Развива подробни аргументи, че процесният договор и отделни негови клаузи са действителни. Поддържа, че стойността на неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита не следва да се включва в размера на ГПР по същия, доколкото видно от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗПК, същата не е задължителен елемент от ГПР. Твърди, че ищцата е подробно 2 запозната с изискванията към обезпечението, размерът на неустойката и възнаградителната лихва още преди да сключи процесния договор за кредит и се е съгласила да върне заетата сума съгласно договорените в него условия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването с ответното дружество на процесния договор за кредит „***“ от **** г. с посоченото в исковата съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания, а именно че противоречи на императивни законови разпоредби.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че процесният договор и оспорените клаузи са действителни, както и че договорът отговаря на императивните правни норми.

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже че е заплатила процесната сума в полза на ответника, с която са погасени задължения по сключен с последния договор за кредит „***“ от **** г., и с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла Карта“ от 17.11.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3