Решение № 150 от 25.07.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Тутракан, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 925/25.02.2025 на „П. и. б.“ АД с ЕИК *** против Е. Н. Е. с ЕГН ********** за осъждането ѝ да плати парична сума по договор за потребителски кредит.

За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.

3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК, завършило с Разпореждане № 141/30.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 54/2025 г. на Районен съд – Тутракан за пълен отказ да се издаде заповед за изпълнение, влязло в сила на 08.02.2025 г.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 2666,54 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 45,33 лева, изчислена като 2% върху цената на иска, минус 15%, т.к. молбата е подадена чрез ЕПЕП. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на Разпореждане № 141/30.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 54/2025 г. на Районен съд – Тутракан на 08.02.2025 г.

С исковата молба се претендират на основание Договор за банков кредит № 097СС-R-002756/09.09.2019 г.: главница 1000 лева; възнаградителна лихва 905,16 лева за периода 20.10.2021-26.01.2024; обезщетение за забава 617,30 1 лева за периода 09.11.2021-26.12.2024; законна лихва за забава 9,08 лева за периода 27.12.2024-20.01.2025; годишна такса за поддръжка 135 лева за 2022, 2023 и 2024 г.; и законна лихва за забава върху главницата от 21.01.2025 до изплащане на претендираното задължение.

Ищецът „П. и. б.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Посочва, че заемът е в просрочие от 20.10.2021 г., а претендираните суми са изчислени към 20.01.2025 г. Настоява, че при ГЛП съобразно условията на т. 8.1 на Договора и изцяло усвоена главница от 1000 лева, общата дължима сума на годишна база е 1162,67 лева, а ГПР е 17,48%, колкото са в представителния пример, даден на потребителя в т. 11 на Договора. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски за исковото и заповедното производство.

Ответницата Е. Е. е получила лично Разпореждане № 331/12.03.2025 г. ведно с исковата молба и представените с нея доказателства на 19.03.2025 г., видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването. Същата не е подала отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска в писмено становище, оспорва заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона съдът намира от фактическа и правна страна следното.

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

От приетото по делото писмено доказателство за заемната сделка се установява, че на 09.09.2019 г. между ищцовата банка и ответницата е сключен Договор № 097СС-R-002756 за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, с максимален размер на овърдрафта (лимит) от 1000 лева. Заемът е предоставен по разплащателна сметка с IBAN ***. Годишният лихвен процент е фиксиран, като за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, е 16%, но от датата на издаване на първата карта до 19.01.2020 г. се начислява промоционална лихва от 8%.

Първата карта е издадена на 09.09.2019 г., което се установява от протокола за получаването ѝ, представен от ищеца на вещото лице.

Срокът на договора е до 09.09.2020 г. – т.е. една година от сключването му, като е предвидено, че същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката. В Общите условия липсват такива условия и ред.

Според т. 8.1 от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип mastercard и visa, титулярят има 45 дни гратисен период, в който не се начисляват лихви, ако върне 2 усвоената сума на заема. В противен случай, ако не го стори, плаща годишна лихва върху всяка непогасена сума по всяка отделна трансакция, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването. Банката служебно задължава сметката на титуляря със сумата на лихвата в последния ден на следващия отчетен период.

Според т. 8.1.4 от Общите условия, начислените лихви и такси се капитализират чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което титулярят дава съгласието си. Според съда тази клауза е нищожна, тъй като води до анатоцизъм, който в гражданските отношения е допустим, ако е предвиден в наредбите на БНБ – така чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Понастоящем липсва такава наредба и възможност. Засега анатоцизмът е допустим само в отношенията между търговци – чл. 294, ал. 1 от ЗЗД.

Според т. 10.1 от Общите условия, титулярят се задължава всеки месец да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечение по картовата сметка, като обстоятелството, че титулярят може и да не е получил такова извлечение, не го освобождава от задължението за внасяне на дължимата сума. Банката си е осигурила правото едностранно да променя размера на минималната погасителна вноска, като уведомява за това титуляря чрез извлечението по картовата сметка. Същевременно в т.1.1, буква „о“ на ОУ е посочено, че минималната погасителна вноска е 3% от дебитното салдо, но не по-малко от 10 лева.

Според т.10.3 от Общите условия, при прекратяване на договора, титулярят трябва да погаси всички задължения по кредита, в т.ч. главницата.

Годишният процент на разходите е договорен в размер на 17,48%, а общата сума за погасяване – 1162,67 лева, като е посочено, че ГПР и общата дължима сума са изчислени при допускането, че овърдрафтът е усвоен изцяло чрез ПОС терминално устройство (т.е. прилага се 16% ГЛП) за първоначалния срок на договора (т. 11).

В кореспонденция между ищеца и вещото лице, приложена към заключението му, е изложено, че ГПР 17,48% и общата сума на кредита в първата година – 1162,67 лева, са изчислени при условието, че се изплаща ежемесечно само лихва, а при последния месец се плаща главница плюс лихвата за последния месец.

За да провери това ищцово твърдение, съдът използва препоръчания от Европейската комисия на нейния интернет сайт кредитен калкулатор за потребителски кредити, в който въведе следните параметри: главница 1000 лева, ГЛП 16%, срок 12 периода с честота на погасителните вноски „месечно“.

Зададе и условието за изплащане „Редовна лихва и погасяване на главницата в края“ – както трябва да е по кредит овърдрафт по буква „е“ в приложение № 1 към чл. 19 от ЗПК, и резултатът за ГПР бе изчислен на 17,22%, а общата сума на заема 1160,00 лева. Разликата с параметрите в процесния договор, които за ГПР са 17,48% и обща сума за плащане 1160 лева, са минимални и се дължат на различни настройки на кредитните калкулатори. В кореспонденцията 3 между ищеца и вещото лице първият е посочил, че формулата, по която изчислява параметрите на заема е въз основа на 366 дни в годината (1000*16% / 360*366), а не на година, равна на 360 дни, както би следвало да е и както е настроен калкулаторът в сайта на Европейската комисия. Така от 160 лева лихва за една година, разделена на 360 дни, се получава резултат 0,4444 лева/ден, който, умножен по 366 дни, прави 162,65 лева. Заедно с главницата от 1000 лева, прави точно 1162,65 лева, което е с 2 стотинки разлика от представителния пример.

Съдът приема, че правилната настройка на калкулатора трябва да е „година, равна на 360 дни“, тъй като така е посочено в т. 8.1.1. от Общите условия към договора: „Дебитните салда се олихвяват за реалния брой дни при година, равна на 360 дни“, но не тази разлика или минималната такава между посочения в договора ГПР и действителния при този начин на изчисление е проблемният в случая. Много по-съществено е, че представителният пример не отговаря на изискванията на закона. Съгласно чл.

3, ал. 2 от Закона за потребителския креди, този нормативен акт се прилага за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца, както е в случая. По отношение на съдържанието на договора приложими са разпоредбите на чл. 11 от ЗПК, които се отнасят до общия случай на всички видове потребителски кредити, попадащи под регулативното действие на този закон, доколкото договорите за кредит овърдрафт, визирани в чл. 12 имат специфика, която не се открива в настоящия казус: изискванията му са договорът да съдържа условие, че кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца.

Член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК гласи, че в договора следва да е посочен ГПР, който според чл. 19, ал. 2 от ЗПК се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Към формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК са изложени условията и допусканията, като по т. 3, буква „а“ (която се отнася общо за всички договори) е посочено допускането, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Очевидно е, че условието кредитополучателят да върне усвоената сума в гратисния 45-дневен период е несъвместимо с условието в представителния пример – лимитът по овърдрафта да е изцяло усвоен за първоначалния срок на договора. В първия случай не би се начислявало лихва, а смисълът от представителния пример е да посочи какви ще са разходите на кредитополучателя, ако не успее да върне заема в гратисния период. Затова съдът приема за правилно, че условията за гратисния период са игнорирани от ищцовата банка в представителния пример. Само че той е даден като за обичаен кредит-овърдрафт, какъвто е визираният в буква „е“, на т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, чиято разпоредба гласи, че „при договор за кредит под формата на овърдрафт се приема, че общият размер на кредита е усвоен изцяло и за целия срок на 4 договора“ – точно както е сторил ищецът. Последният обаче не е отчел спецификата на процесния договор по т. 10.1 от Общите условия, че титулярят се задължава всеки месец да внася по сметката минимална погасителна вноска. При изслушването на вещото лице стана ясно, че тази минимална погасителна вноска служи за текущо погасяване както на част от главницата, така и на начислената лихва. Това означава, че щом всеки месец усвоената главница намалява, сумата на текущо начисляваната лихва върху непогасената главница неминуемо би била по-малка в края на годината в сравнение със стандартния кредит-овърдрафт, при който текущо се погасява само лихва и едва в края на срока – цялата усвоена главница.

Освен горното, представителният пример очевидно не отчита анатоцизма, или т.нар. в т. 8.1.4 от Общите условия – „капитализация“ на лихвата. Следователно представителният пример, който е даден не съответства на условията по договора.

Другият порок на потребителския договор, обуславящ неговата недействителност по чл. 22 от ЗПК, е липсата на подпис на страните, като съществена е липсата на подпис на кредитополучателката под всяка страница от Общите условия. От представения заверен препис на същите е видно, че са подписани половината страници, положените подписи са през една, на всяка нечетна страница, като точно на стр. 8, която е неподписана, се съдържат клаузите за правото на отказ от договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните.