Решение № 38 от 14.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501264 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Н.И. от *** против решение № 260214/10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 3775/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон; при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Досежно необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че възприемайки частично правилно фактическата обстановка, свързана с обстоятелствата около налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ на въззивницата, първоинстанционният съд е дал грешна правна оценка на установената фактология, т.к. неявяването на Д.Н.И. на работа в два или повече последователни дни е било по уважителна за това причина.

Досежно нарушението на материалния закон се излагат оплаквания за незаконност на уволнението на Д.И., поради липса на виновно поведение от нейна страна, изразяващо се в отсъствие на вина за неявяването й на работа, както и за несъразмерност на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ спрямо извършеното безвиновно нарушение на трудовата дисциплина.

Досежно постановяване на решението при допуснато съществено процесуално нарушение се излага оплакването, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля Я.Г.Я. в нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да 1 бъде признато за незаконно и д а бъде отменено дисциплинарното уволнение на въззивницата Д.И., като й бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Х.г.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Й.М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи се, че обжалваното първоинстанционно решение е обосновано, т.к. са обсъдени всички относими доказателства, изводите на съда са верни и съответстват на доказателствата, а материалния закон е приложен правилно.

Излагат се съображения, че безпричинното неявяване на Д.И. на работа в продължителен период от време, значително надхвърлящ два последователни работни дни, е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 и чл.187, т.1 от КТ, което е послужило като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

Оспорва се твърдението за липса на виновно поведение от страна на ищцата при неявяването й на работа след 16.03.2020 г., тъй като то не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за съответствие на наложеното от работодателя наказание с тежестта на нарушението.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание въззивницата не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемото дружество се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.Н.И. срещу „Х.г.“ ЕООД , с която е бил предявен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищцата за незаконно и неговата отмяна.

Ищцата е изложила твърдения, че считано от 24.02.2020 г. е била в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е изпълнявала длъжността „салонен управител“ в кафене „К.“, находящо се в ***, а като действителен собственик на заведението и свой работодател познавала Я.Я.. С обявяване на извънредното положение в страната, считано от 13.03.2020 г. били преустановени посещенията в ресторанти, заведения за бързо обслужване, кафе – сладкарници и др., поради което кафене „К.“ преустановило дейността си. В периода от 14.03.2020 г. до 20.03.2020 г. ищцата и останалите членове на персонала на заведението изпълнявали дейности по почистването му, подреждането на стоката и подготовка за бъдещо отваряне, а Д.И. изпълнявала и персонални задачи, възлагани и от Я.. В края на м.март 2020 г. Я. прекратил трудовите правоотношения с другите работници в кафенето като им връчил предварително подготвени заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения, а в началото на м.април повикал ищцата и устно я уведомил, че трудовият й договор е прекратен, без да й връчи никакви книжа. След извършена от Д.И. справка за трудовия й статус в регистъра на НАП, установила, че работодателят е подал уведомление за прекратяване на трудовия й договор, считано от 31.03.2020 г., поради което започнала да си търси работа на друго място. В края на м.юни 2020 г. ищцата получила писмо от „Х.г.“ ЕООД , съдържащо искане за даване на обяснения 2 по реда на чл.193 от КТ за неявяването й на работа за времето от 16.03.2020 г. до датата на поискване на обясненията. Впоследствие с връчена й заповед № 16/28.07.2020 г. работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото й правоотношение.

Ищцата счита, че дисциплинарното й уволнение е незаконно, т.к. не е налице нейно безпричинно неявяване на работа, предвид издадената заповед от министъра на здравеопазването и устното й уведомяване от Я.Я. за прекратяване на трудовия й договор, потвърдено от извършената справка в регистъра на НАП за наличието на регистрирано прекратяване на трудовото й правоотношение с „Х.г.“ ЕООД.

Оспорва заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание като немотивирана; възразява за неспазена процедура при реализиране на дисциплинарната й отговорност и за несъразмерност на наложеното й наказание с тежестта на извършеното нарушение.

Оспорва дисциплинарното си уволнение като незаконно, предвид че към момента на упражняване на правото на дисциплинарно наказване от страна на работодателя й, трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание, посочено в заявлението, подадено до НАП.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило иска като неоснователен, като е оспорило твърденията на ищцата, че е полагала труд след 15.03.2020 г. в кафенето, както и че в началото на м.април 2020 г. е била уведомена устно, че й е прекратен трудовия договор. Изложени са възражения, че работодателят е реализирал законосъобразно правото си да ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата, т.к. след 16.03.2020 г. тя без наличието на основателна причина не се е явявала на работа, а нейното трудово правоотношение не е било прекратено от работодателя, въпреки прекратяването на правоотношенията с останалите работещи в заведението, предвид естеството на трудовите й задължения. В тази връзка се сочи, че със заповед № 1/16.03.2020 г. на Д.И. е била възложена друга работа – като търговски представител на дружеството при продажба на дезинфектанти и други хигиенни материали, но тя отказала да подпише заповедта. Тъй като за периода от 16.03.2020 г. до 31.07.2020 г. ищцата не се явявала на работа без наличието на основателни причини за това, работодателят законосъобразно й бил наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото си правоотношение с нея.

Сочи, че е била спазена процедурата за реализиране на дисциплинарната отговорност на работничката, т.к. са й били поискани обяснения, които са били взети предвид от работодателя при налагане на наказанието. От своя страна вида на наложеното наказание е бил съобразен с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, което било тежко по смисъла на КТ, а освен това била спазена и разпоредбата на чл.189 от КТ; заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била мотивирана съобразно изискванията на закона.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, т.к. е приел, че е налице безпричинно неявяване от страна на ищцата на работа за повече от два последователни работни дни, предвид липсата на надлежно прекратяване на трудовото правоотношение, предхождащо дисциплинарното уволнение на Д.И..

От събраните от Старозагорския районен съд писмени и гласни доказателства се установява, че считано от 24.02.2020 г. въззивницата е била в трудово правоотношение с „Х.г.“ ЕООД , по силата на което е изпълнявала длъжността на салонен управител в кафене „К.“, находящо се в ***. Съгласно вписванията в Търговския регистър едноличен собственик на капитала и негов управител към него момент е била Р.В.Г., която е била подпомагана неформално при упражняване на търговската си дейност от своя син Я.Г.Я., който често изразявал нейната воля пред работниците на дружеството в кафене „К.“, поради което те го възприемали за свой работодател (св.Б. И., св.Т.П., св.Я.Я.). След обявяването на 13.03.2020 г. на извънредното положение в страната във връзка с кризата от 3 разпространението на Корона-вирусна инфекция, считано от 14.03.2020 г. заведението преустановило работа с клиенти, като на проведена среща с работещите там Я. заявил, че им прекратява трудовите правоотношения. Счетоводителката на дружеството-св.Т. П., изготвила заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на работниците, които били подписани от Р.В.Г., като заповедта за прекратяване на трудовия договор на Д.Н.И. била от м. април 2020 г. и била предадена от св.П. на св.Я. за връчването й за подпис на ищцата. Впоследствие подписана от въззивницата заповед не била върната на св.П., и тя разбрала, че трудовото правоотношение на Д.Н.И. не е следвало да бъде прекратявано, т.к. е била подготвяна за търговски представител, поради което подала коригиращо заявление до НАП във връзка с вече подаденото заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. По нареждане на Р.В.Г. св.П. изготвила заповед за преназначаването на Д.Н.И. като търговски представител, като такава длъжност имало в другата фирма на Р.В.Г.

- „М.Г.“ ЕООД . Въззивницата не подписала представената й заповед за преназначаване, а това било оформено в нейно отсъствие като връчване при отказ, удостоверен от двама свидетели, единия от които св.И.. Впоследствие св.П. изпратила по нареждане на управителката на дружеството искане до въззивницата за обяснения защо не се явява на работа, а в края на м.юли 2020 г. трудовия договор на Д.И. бил прекратен . Във връзка с изпратеното до НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор на Д.И. св.П. изпратила както първоначалното уведомление, така и всички последващи коригиращи уведомления.

Видно от представените справки от ТД на НАП - Пловдив, на 07.04.2020 г. от „Х.г.“ ЕООД са били подадени редовни данни за прекратяване на сключения на 24.02.2020 г. с Д.Н.И. трудов договор, с дата на прекратяване 01.04.2020 г. На 09.06.2020 г. са били подадени коригиращи данни за прекратяването на трудовия договор относно датата на прекратяване, като за такава е била посочена 31.03.2020 г.; на същата дата са били подадени заличаващи данни за прекратяването на трудовия договор, с дата на прекратяване 31.03.2020 г.; отново на 09.06.2020 г. са били подадени заличаващи данни за прекратяване на трудовия договор, с дата на прекратяване 01.04.2020 г. На 23.10.2020 г. „Х.г.“ ЕООД е подало заличаващи данни за прекратяване на трудовия договор на сключения на 24.02.2020 г. с Д.Н.И. трудов договор, с дата на прекратяване 31.03.2020 г., а на 04.11.2020 г. е подало редовни данни за прекратяване на трудовия договор на 31.07.2020 г.

От справката за актуално състояние на действащи трудови договори за Д.Н.И. се установява, че на 17.05.2020 г. тя е сключила трудов договор със „С.“ ЕООД – ***, със срок на трудовото правоотношение до 29.05.2020 г., а на 08.06.2020 г. е сключила трудов договор с „М.Е.“ ЕООД –***, със срок на трудовото правоотношение до 18.09.2020 г. Към 15.06.2020 г. справката за актуално състояние на действащи трудови договори за Д.Н.И. е отразявала прекратено трудово правоотношение с „Х.г.“ ЕООД, с дата на прекратяване на 31.03.2020 г.