Решение № 298 от 15.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Перник, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20241700100306 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от В исковата молба ищцата Н. Р. Н. твърди, че работи като ***, находящ се в *** и на *** около 17,30 ч. с колежките си Е.М. и Ц.С. си е тръгнала от работа. Двете са я изчакали на тротоара пред магазина, докато изхвърля торбичка с боклук в контейнер за смет, разположен от другата страна на ул. „***“. На връщане от контейнера е пресякла ул. „***“ на кръстовището с ул. „***“. Непосредствено преди да се качи на тротоара пред магазина десният й крак е попаднал в дупка в асфалта на пътното платно. Било е тъмно, а мястото недобре осветено.

Ищцата сочи, че е изпитала силна болка, загубила е равновесие и е паднала.

Колежките й Е. и Ц. са й помогнали да се изправи и да се качи в колата на Е., която я е закарала у дома. Излага, че тъй като кракът в областта на стъпалото е продължил да я боли силно и се е подул, на другия ден сутринта е потърсила медицинска помощ. Извършената в МБАЛ “*** рентгенография е показала фрактура на дясна глезенна става. Кракът й е бил имобилизиран с ортопедична шина, за период от 45 дни.

Ищцата сочи, че през този период е била принудена да провежда лечение в домашни условия при постелен режим. Придвижването в жилището и за обслужване на най елементарни физиологични и хигиенни нужди е било изключително затруднено и невъзможно без помощта на майка й В.Й.. Твърди, че след свалянето на шината и до днес десният й крак се подува и я боли. Физическите болки от травмата все още не са отшумели.

Движенията й продължават да са с ограничен обем. Сочи, че за периода от *** до 10.02.2024 г. е била неработоспособна и в болничен отпуск. В резултат на описаната травма е претъпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които определя на 30 000,00 лв.

Поради изложеното ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск против Община Перник, чиято отговорност за обезвреда следва от неизпълнението на задълженията на общински служители за поддръжка и ремонт 1 на уличната мрежа като публична общинска собственост и е на основание разпоредбите на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

С оглед изложеното, Н. Р. Н. моли съда да осъди Община Перник да й заплати сумата 30 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на десния крак, в резултат на претърпяна злополука на *** в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ вследствие попадане на крака й в дупка в асфалтовото покритие на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Община Перник в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че не е доказано наличието на настъпили увреждания в здравословното състояние на ищцата в резултат на падане на общинска пътна мрежа на територията на Община Перник в посочения от пострадалия интервал от време.

Липсва индивидуализация по отношение на вида на посочената неравност, както и къде е настъпило увреждането, в резултат на което ищцата е получила посочените травми и дали не са налице фактори, които да са съпричинили настъпването на увреждането. Прави възражение за липса на конкретизация в исковата молба.

Счита иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и не отговарящ на действително претърпените вреди. Сочи, че представените медицински документи не удостоверяват наличие на състояние, описано в исковата молба, нито претърпените болки и страдания. Липсват доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътя. Следователно не се установяват такива болки и страдания, които да бъдат репарирани в претендирания размер от 30 000 лева.

Ответникът твърди, че липсват данни за произхода на дупката на пътното платно, както и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, т.е. състоянието не предполага някакви трайни увреждания и поражения на мускули, кости и стави, липсват продължителни влияния върху здравословното състояние на ищцата.

В случай, че се приеме, че Община Перник отговаря за претърпени вреди от ищцата, то ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Претендира направените в производството разноски съгласно чл. 78 от ГПК.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен амбулаторен лист от ***, издаден от АСМП – ИПСМП д-р В.

Ч. на Н. Р. Н. за осъществен преглед и поставяне на ортопедична ортеза, както и амбулаторен лист от *** за отстраняване на ортопедична ортеза.

Видно от приложените медицински документи на Н. Р. Н. са били издадени болнични листи за период от 2 месеца.

Във връзка с установяване настъпването на твърдения в исковата молба инцидент с ищцата е разпитана като свидетел Е.М. Д., която се явява очевидец на случилото се. От разпита на свидетеля Д. се установява, че тя, заедно с още една колежка Ц.С., е изчаквала Н.

Р. Н., за да се прибират от работа, когато е видяла как кракът на ищцата е попаднал в дупка на пътното платно. Сочи, че мястото е било неосветено, тъй като не всички лампи от уличното осветление са работели. Това се е случило около 17,00 – 17.30 ч. при липса на снежна покривка. След инцидента е извозила Н. Р. Н. до дома й, където я е предала на майка й.

Разпитана в качеството на свидетел е и В.С.Й. – майка на ищцата. В.Й. е заявила, че на *** дъщеря й е била докарана вкъщи от колежката й. Кракът на Н. я е болял, но не е предполагала, че е счупен. На следващия ден, след снимка, се е установило, че има счупване и се е наложило кракът да бъде обездвижен в кора, подобна на гипс. Свидетелката излага, че за периода с кората се е придвижвала с помощ от семейните й и с патерици, а за дъщерята на ищцата са се грижели нейните родители. Сочи, че два месеца Н. Н. не е ходила на работа.

Твърди, че няколко месеца след инцидента се е оплаквала от болки в крака и е пиела лекарства.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите Е.М. Д. и В.С.Й..

Същите са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си, като същевременно се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства и 2 заключението на съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща нараняванията на ищцата).

От изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента полученото травматично увреждане е отнело трайно и в значителна степен основните функции на десния долен крайник, а именно опорната и ходенето. При нормално протичащ възстановителен процес средностатистическият период на възстановяване при травма от това естество е от порядъка на около 2,5 - 3 месеца. В конкретния случай на база данните от делото може да се приеме, че възстановителният период при ищцата е бил със същата средностатистическа продължителност. Въз основа на клиничния преглед от 12.09.2024 г. вещото лице отбелязва, че основните функции на долния крайник - опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили неблагоприятни последствия за здравето на ищцата във физическо отношение. В резултат от конкретната травма се очаква и за в бъдеще да е налице болезненост в областта на дясното ходило при физическо натоварване, както и появяващи се периодични болки при промяна на атмосферните условия.

Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо, както с медицинската документация, приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради това и предвид липсата на данни, сочещи за предубеденост на вещото лице, съдът счита, че изслушаната съдебномедицинска експертиза следва да бъде кредитирана изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, вследствие на претърпения на *** в гр.

Перник инцидент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители.

Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Община Перник е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и асфалтовото покритие на локалното платно. За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. По начало отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечителногаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 от ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, 6 което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица. С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищцата неимуществени вреди е доказан по своето основание. За да възникне отговорността по чл.

49 от ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Същевременно, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. Легално определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата. Съгласно разпоредбите на §1, 3 т. 1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно т. 2-ра на §1 "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието път се съдържа и в §6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно §1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл.48, т.2, б."а" от Правилника за приложение на закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесната злополука е станала на асфалтовото покритие на платното на адрес гр. Перник, кв. „***“, ул. „***“ пред супермаркет „***“, до кръстовишето ул. „***“. Това платно е част от общинската пътна мрежа на гр.Перник, т.е. собственост е на ответната община. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Задължение за поддържането на пътното платно в изправност с оглед създаване на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, за незабавно сигнализиране на препятствията по тях и отстраняването им във възможно найкратки срокове (в този смисъл задължение по чл.167, ал.1 от ЗДвП) е на ответника, включително, чрез свои служители или чрез наети фирми.