Решение № 97 от 28.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Десислава Д. Щерева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за възобновяване № 20222000600179 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Я. М. Б., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 149/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол и ВНОХД № 178/2021г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.

В искането се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК (нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание) за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Развити са доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на осъдения, като се твърдят нарушения на чл.12, чл.15, чл.55, чл.94, чл.271,чл.297 от НПК, тъй като делото е разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия и на защитника му, независимо от изричното изявление на подсъдимия, че желае лично да участва в процеса и отказа му делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, в резултат от което той е бил лишен от правото на последна дума и от възможността да изрази своето отношение към обвинението. Оплакването за нарушение на 1 материални закон се свързва с отказа на въззивния съд да приложи чл.9, ал.2 от НК, макар че осъдения е предприел необходимите действия за възстановяване на правоспособността му, преминал е шофьорски курс, медицински преглед и психологическо изследване и му е издадено и СУМПС № 283168970 от 13.12.2016г. след заплащане на дължимите глоби. Счита , че с оглед разпоредбата на чл.154, ал.4 вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП, към датата на инкриминираното деяние 03.09.2016г. той е бил правоспособен водач, а извършеното от него макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или обществената му опасност е незначителна. Отделно излага съображения за несъставомерност на деянието, тъй като осъденият не е подписвал наказателно постановление от 17.07.2015г. за извършено нарушение на 22.05.2015г., за което се позовава на отразеното в писмото на СДВР Отдел „Пътна полиция” № 133200- 62107/12.06.2019 г., че в едногодишен срок от 03.09.2016 г. до 03.09.2015 г., т.е. една година назад за същото лице няма връчени и влезли в сила наказателни постановления, а заключението на графическа експертиза, която е установила авторството на положения в същото постановление подпис било неправилно приетото от решаващите съдилища. Твърди се, че графическата експертиза е необоснована и неточна, защото е извършена от копие на наказателното постановление и защото са налице явни разлики между подписа, положен в същото постановление и всички останали подписи, участвали като сравнителен материал.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с неправилно отчитане на обремененото му съдебно минало, което осъденият намира за несъотносимо към воденото наказателно производство, каквото значение счита че имат и издадените му наказателни постановления и фишове, за нарушения при управление автомобил, ползван от друго лице. Твърди се, че съдебния състав не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, за които има доказателства по делото, а на отегчаващите е придал значение, което те нямат. Въззивната инстанция не била обсъдила предоставените по чл. 301, ал. 4 от НПК правомощия относно възможността за налагане на предвидените в други закони административни санкции в т. ч. и по чл. 78а от НК. Част от горе изложените доводи са послужили за обосноваване в искането и на оплакването за постановена от 2 незаконен и предубеден състав на ЯРС първоинстанционна присъда.

Иска се отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство в предвидените от закона случаи, в т.ч. и по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и с цел гарантиране на справедлив процес, в т.ч. за прилагане на чл. 78а от НК или за намаляване на наложените наказания с приложение на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание пред Апелативен съд - Бургас осъденият Я. Б. не се явява, не намерен на посочения от него адрес.

Упълномощеният му защитник - адв.М.Х., поддържа искането за възобновяване, ведно с наведените в него касационни основания и изложените в тяхна подкрепа съображения. Моли същото да бъде уважено, наказателното производство да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане с изрични указания да бъде дадена възможност Б. да участва в производството като самостоятелна страна.

Неговата майка И.Б. - упълномощена по реда на чл. 91, ал. 2 от НП, поддържа изцяло изложеното от адв. Х., като акцентира върху отразената в писмото, изпратено от КАТ, липса на връчвани и влезли в сила наказателни постановления срещу осъдения в едногодишен срок, което обстоятелство не е било взето предвид при разглеждане на делото от решаващите съдилища.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че по делото е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Намира, че наложените наказания не се явяват явно несправедливи и при отмерването им са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като са съобразени обремененото съдебно минало на молителя и многократното му санкциониране по административен ред за нарушения на ЗДвП. Намира, че законосъобразно ЯОС е приел, че представените от подсъдимия и неговия защитник болнични листи, не предполагат невъзможност от явяване в съдебно заседание, за което са били редовно уведомени. Направеното възражение за нарушено право на 3 защита, без да е било положено усилие за упражняване на това право, намира за голословно и неоснователно. Предлага искането на осъдения Б. и неговата защита за отмяна по реда на Глава ХХХIII на въззивното решение на ЯОС, с което е изменена присъда на Районен съд – Ямбол да бъде отхвърлено като неоснователно.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 4 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 149/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, подсъдимият Я. М. Б. е бил признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в 22.30ч. в гр.Ямбол по ул.„Николай Петрини“ до кръстовището с ул. „Преслав“, в посока към ул. „Г.Дражев“ е управлявал МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 430 Л“ с рег.№ ** **** **, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №154332-013637/17.07.2015г. на Началник отдел ПП при СДВР, влязло в сила на 23.12.2015г. за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 1000лева. Със същата присъда на основание чл.343г от НК Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

На подсъдимия са били възложени разноските по делото.

С въззивно решение № 92 от 02.11.2020 г., постановено по ВНОХД №25/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд, присъдата е изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от една година и шест месец на една година, а наказанието глоба от 1000 на 600 лева. Отменено е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три 4 години на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

По искане на осъдения Я. Б. за възобновяване на ВНОХД № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол пред ВКС е било образувано н.д.

№135/2021г. по реда на Гл. ХХХIII. С решение №75 от 11.05.2021г. по същото дело ВКС е оставил искането без уважение и изпратил делото на БАС за произнасяне по искането с правно основание чл.422, ал.1,т.5 от НПК.

Със свое решение №31 от 12.07.2021г. по НДВ №100/2021г. г. БАС е възобновил производството по ВНОХД№25/2020г. по описа на ЯОС , като е отменил постановеното решение № 92/02.11.2020г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След възобновяването първоинстанционната присъда е била обект на повторен въззивен контрол от ЯОС по образуваното ВНОХД№178/2021г., приключило с решение №19, постановено на 01.04.2022г. С въззивното решение присъда № 4 от 08.01.2020 г. по НОХД № 149/2017 г. по описа на ЯРС е била изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от една година и шест месец на една година, а наказанието глоба намалено от 1000 на 600 лева. Присъдата е отменена в частта й, с която на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и потвърдена в останалата й част.

В искането за възобновяване се сочат основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при съдебното разглеждане на делото, както и явна несправедливост на наложеното на осъдения Я. Б. наказание.

1. Доводите в полза на соченото основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК могат да се обобщят в две основни групи – първата, обхващаща твърденията за ограничаване на правото на защита на осъдения в хода на въззивното производство и втора, свързана с оплаквания за нарушения в аналитичната дейност на съда по оценката на доказателствата.

1.1 Преди всичко, неоснователно е възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от 5 въззивния съд, поради провеждане на съдебното заседание на 16.02.2022 г. в отсъствие на подсъдимия Б. и неговия упълномощен защитник.

Правото на лично участие е съществен елемент от правото на справедлив процес, прогласен в чл. 6 от КЗПЧОС. Разпоредбите на чл. 15, ал.

1 - 3 и чл. 55, ал. 1 от НПК гарантират в пълен обем правото на участие на обвиняемия, респ. подсъдимия, във всички стадии на наказателния процес, включително и във въззивното производство. Съгласно чл. 329, ал. 2 от НПК неявяването на страните без уважителни причини във въззивното съдебно заседание по дела от общ характер, с изключение на прокурора, не е пречка за разглеждане на делото. Текста на тази норма е изцяло съобразен диспозитивния характер на правото на защита. Необходимо е да е налице само редовно призоваване на подсъдимия, а участието му - лично и/или чрез процесуален представител, е въпрос на негова преценка и решение. Когато отсъствието му е по неуважителни причини, чрез неявяването си, след като е бил редовно призоваван, подсъдимият демонстрира отказа си да упражни правото на лично участие и защита в процеса.

По този повод БАС няма как да не отрази и констатацията си, че по ВНОХД № 178/2021г. на ЯОС са били насрочени 6 съдебни заседания и проведени пет от тях и че подсъдимият не е участвал лично в нито едно от тези заседания, както не са се явявали и упълномощените от него защитници – първоначално адв.Д., а след това и заменилия го адв. Х., макар всеки от тях да е знаел за предстоящото заседание. Аналогична е била процесуалната ситуация при предходното въззивно производство, в което единствения път, когато делото е било отложено не по причина, свързана с упълномощения защитник, е била депозирана молба от подсъдимия за отлагане, поради съмнение на личния му лекар за заразяване с Ковид -19( л.36 от ВНОХД№25/20 на ЯОС). Заявено в същата молба представяне на удостоверителен медицински документ в следващото съдебно заседание не е реализирано до приключване на същото дело.