Определение № 1227 от 21.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1227 гр. Благоевград, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500591 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П.к.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр.С. бул.

Б.№*** чрез пълномощника Е.С., насочена срещу Разпореждане № 902/03.04.2026г., постановено по ч.гр.д. № 575/2026г. по описа на РС Гоце Делчев, което е отхвърлено заявлението на П.к.Б. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Н. общ.К.обл.Б., за вземания по Договор за потребителски кредит № 40022278088 от 22.12.2023г. и ОУ към него.

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради несъответствие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се с частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Поддържа се, че заповедният съд може да приеме дадена клауза за неравноправна, само ако тя е обявена за такава по съответния законов ред. В тази насока се позовава на практика на ОС - Габрово.

В жалбата се излагат и съображения, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК. Според жалбоподателя, заповедният съд не е направил задълбочен анализ дали представения договор за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи се, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и 1 разбираеми. Изразява се становище, че преценката на районния съд в тази насока е неправилна.

В жалбата се поддържа становище, че от една страна кредитополучателят - потребител е бил информиран преди сключване на договора за условията по него, а от друга страна, че последните отговарят на закона и в частност на въведените ограничения относно максималния размер на разходите по кредитите.

Поддържа се с частната жалба, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. Длъжникът не обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон/чл. 9 от ЗЗД/. Сочи се, че уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне. Излагат се доводи с частната жалба, че в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не можел да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузите, надвишаващи тези размери, се считали за нищожни. Ако съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на ГПР до 35-40 %, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях, все още не е дадено на нито един държавен съд.

Поддържа се още с частната жалба, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване е предвидено единствено при наличието на референтен лихвен процент.

Поддържа се че е спазена и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Страните уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който бил фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. При условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Излагат се съображения с частната жалба, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Механичното съобразяване със съдебна практика, игнорираща законодателните промени от 2014г., без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по делото, би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което се определя като своеобразен правен абсурд.

Поддържа се с частната жалба, че уговореното договорно възнаграждение не противоречало на добрите нрави. Същото било уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, както и в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен и породил своите правни последици и за двете страни. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за 2 изпълнение.

Съставът на окръжен съд Благоевград намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на постановения съдъбен акт, в законния срок по чл. 275 от ГПК и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 575/2026г. по описа на РС Гоце Делчев е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя П.к.Б. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С. бул. Б. №*, срещу длъжника Х. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Н. общ.К.обл.Б., за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 40022278088 от 22.12.2023г., сключен между П.к.Б. ЕООД и Х. Л. М., а именно:

-сумата 965.88 евро, представляваща неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 10 с падежна дата 15.10.2024г. до вноска № 27 с падежна дата 15.03.2026г., ведно със законната лихва от 30.03.2026г.; сумата 805.14 евро, представляваща договорна лихва за периода 15.10.2024г.15.03.2026г.; сумата 434.52 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължима от вноска № 10 с падежна дата 15.10.2024г. до вноска № 27 с падежна дата 15.03.2026г.; сумата от 792.82 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, дължима от вноска № 10 с падежна дата 15.10.2024г. до вноска № 27 с падежна дата 15.03.2026г.; сумата от 255.65 евро, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; сумата от 245.96 евро, представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава- 16.02.2024г. до датата на предявяване на заявлението 29.03.2026г.; сумата от 228,20 евро, представляваща направените по делото разноски.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя П.к.Б. ЕООД, срещу длъжника Х. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Н. общ.К.обл.Б., въз основа на Договор за потребителски кредит № 40022278088 от 22.12.2023г.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., 3

ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград споделя всички аргументи на първата инстанция.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Гоце Делчев, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Правилно заповедният съд е извършил преценка за валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2, т.

2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т. 3 от същата разпоредба /ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закон за потребителския кредит, а длъжникът несъмнено има качеството на „потребител“ поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил съдопроизводствените правила, както неправилно счита жалбоподателят.

Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи 4 в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и 7 по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е приел, че е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2ра от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на Договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.