Определение № 222 от 04.06.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Разград , 04.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20213300500149 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.

Делото е образувано по ч. жалба, подадена от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.“Ф.Кутев“№5 против Заповед за изпълнение на парично задължение № 260031/27. I.2021 г., постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№119/2021 г. по описа на РС – Кубрат, в частта ѝ за разноските.

Жалбоподателят твърди дължимост на заявените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер от 300,00лв., а не до присъдените му такива от КРС в размер на 50,00лв.

Твърди доказаност на заплатените до посочения размер разноски за адвокатска услуга и счита, че в конкретния случай съдът не разполага с правомощие да намалява същите под нормативно определения минимален размер.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

По същество на същата, съдът съобрази следното:

Проверяваният съдебен акт в атакуваната част е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. По арг. на чл. 411, ал.1 от ГПК разглеждането на процесното заявление е родово и местно подсъдно на РС – Кубрат.

Съгласно чл. 413, ал. 1, предложение последно, заявителят в производството се е възползвал от дадената му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за неприсъдените му със същата разноски.

Ч.гр.д.№119/2021г. е било образувано на производство пред КРС по заявление вх.№9287/21.XII.2020г., подадено по реда на чл. 410 от ГПК от „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД,ЕИК130533432 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ГЮН. Х. АЛ.,ЕГН******** от с.Острово, Разградска обл.,ул.“Иван Вазов“№24 в качеството му на неизправен длъжник по Договор за присъединяване към газоразпределителна мрежа №922, сключен с „Овергаз Мрежи“АД на 18.Х.2013г. Вземанията са заявени, съответно като дължима по договора главница от 705,96лв - претендирани като цена на доставен и неплатен за периода 1. II.2020 30.IV.2020 природен газ и за мораторна лихва в размер на 37,52лв., дължима в обезщетение за забава на главницата в периода 11.III2020 до 17.XII.2020г. Заявителят твърди качеството си на титуляр на вземанията, съгласно сключения с длъжника договор и приложените към заявенито фактури и дебитни известия.

В заявлението си е инкорпорирал искане и за заплащане на доказано сторени в размера на 325,00лв. разноски в 1 производството. От които - 25лв. за държавна такса и 300,00лв. разноски за адвокатска услуга с ДДС.

Видно от заявлението и приложените документи длъжникът към момента на завеждане на делото е бил в забава на изискуеми се към 21.ХІІ.2020г. парични задължения. С това си поведение е дал повод и е станал причина за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. С обжалваната заповед , съдът е уважил заявлението изцяло и е присъдил на заявителя разноски в общ размер на 75,00лв. от които 25лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.7 във вр.с ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Като с постановено по реда на чл.250 ГПК Разпорждане

№2600382/17.V.2021г е допълнил обжалваната Заповед № 260031/27. I.2021 г., с изричен отхвърлителен диспозитив по отношение на разноските до първоначаният им размер .

Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за адвокатско възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия. Като доказателство е приложен Договор за правна помощ, в реквизит на който е удостоверено, че договореното в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение е изплатено. Т.е., налице са визираните в чл.78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника със заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство. В частта си за разноските, постановената от КРС заповед за изпълнение не обективира произнасяне в мотиви и диспозитив по цялото искане на заявителя за разноски. Поради което и с оглед задължителната и проведената с т.7 на ТР № 4/18.VI.2014 по тд №4/2013 на ВКС практика, в правомощие на сезирания с жалбата по чл. 413, ал.1 ГПК въззивен съд е да се произнесе по основателността на искането за разноски в пълния им размер.

В частта си за разноските, постановеното по реда на чл.410 ГПК разпореждане за издаване заповед за изпълнение е незаконосъобразно.

По изричната разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера на 300. 00 лева.

На този етап производството е едностранно и съдът не е имал основание да предприеме намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на възражение за прекомерност на същите. Тоест – съдът е следвало да присъди претендираните разноски в съответствие с изхода на производството и в размер на доказаните и относими към приложимата норма разноски. В случая съдът е съобразил относимата в заповедното производство норма на чл. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и препратката й към разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима и основателна.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 260031/27. I.2021 г., постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№119/2020 г. по описа на РС – Кубрат, както и допълващото я по реда на чл.250 ГПК Разпорждане №2600382/17.V.2021 в частта с която искането на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432 за разноски за разликата над 75,00 до 325,00лв. е отхвърлена и вместо това ПОСТАНОВИ Осъжда ГЮН. Х. АЛ.,ЕГН******** от с.Острово, Разградска обл.,ул.“Иван Вазов“№24 ., в качеството му на неизправен длъжник по Договор за присъединяване към газоразпределителна мрежа №922/ 18.Х.2013г. да заплати на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432 разноски в размер на 250лв.

Изпраща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.

Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3