Решение № 662 от 26.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120103810 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес гр. С.****, (за краткост Фонда), против Х. Х. Ю., с която е предявен установителен иск.

С определение № ****/15.08.2024 г. съобщението, с което са изпратени на ответника Ю. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а с определение № ****/22.08.2024 г. адвокат Н. П. е назначена за особен представител на ответника, която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На **** г. служител на Окръжна дирекция на полицията в гр. С. , П., Отдел „Пътна полиция“, съставя служебна бележка за пътнотранспортно произшествие, настъпило на **** г. в 16.40 часа в гр. С., между лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** (за краткост Автомобилът), управляван от Х. Х. Ю., и лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** (за краткост Полския автомобил), управляван от К. К.. Според документа и двамата водачи са тествани за алкохол и са трезвени. В служебната бележка са отразени и имената на пътниците в Автомобила. В документа има и скица на произшествието. Според заключението на вещото лице, назначено по делото, ответникът предприема маневра на заден ход на паркинг, извън обществен път, като блъска Полския автомобил. В резултат на удара са нанесени щети в областта на преден ляв калник, предна 1 лява врата и предна броня. Според експерта основната точка на удара в Полския автомобил е в зоната на преден ляв калник и предна лява врата.

В служебната бележка е отразено, че за Автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ЛЕВ ИНС“ АД и номер на полица *******.

На **** г. Окръжна дирекция на полицията, Отдел „Пътна полиция“, гр. С. , П., издава удостоверение за това, че Полският автомобил е участвал в ПТП, възникнало в гр. С., на ул. К. на **** г. в 16.40 часа, както и за това, че в същото ПТП е участвал и Автомобилът, чийто водач е глобен за предизвикване на ПТП.

На 11.09.2018 г. е изготвена на основание чл.573 от КЗ справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От същата е видно, че за Автомобила липсват данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП – **** г.

По делото е приета оценка на разходите по „****“, изготвена на **** г. от полско дружество, от която се установява, че общо разходите за ремонт на Полския автомобил са в размер на 7 457,42 полски злоти.

На 15.04.2019 г. е сключено извънсъдебно споразумение между Полското бюро на автомобилните застрахователи (за краткост Полското бюро) и „**** – А. Ш., М. Ш.“ – Събирателно дружество (за краткост „****“), по силата на което Полското бюро се задължава да плати на „****“ сумата от 1500 полски злоти като допълнителна такса обезщетение за Полския автомобил, който е понесъл щети при ПТП на **** г., а така също и сумата от 955 полски злоти като възстановяване на направените съдебни разноски, включително разходи за процесуално представителство в размер на 917 полски злоти във връзка с делото пред Районен съд/Граждански отдел с референтен номер IC 54/19.

Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (за краткост Бюрото) изплаща на WARTA S.A. (оторизирани от Националното бюро на П.) и на Полското бюро сума в размер на 2 392,70 евро, представляваща имуществени вреди и такса за обработка в следствие на ПТП, настъпило **** г. на територията на П. по вина на водача на Автомобила, както следва: на 22.02.2019 г. са платени 1 455,98 евро на WARTA S.A. по 1-ва претенция, от които обезщетение 1 246,89 евро и такса обработка 209,09 евро; на 19.04.2019 г. са платени 245.59 евро на Полското бюро по 2-ра претенция, представляващи разходи по щета; на 16.09.2019 г. са платени 691,13 евро на Полското бюро по 3-та и 4-та претенция, от които обезщетение 354,12 евро, разходи по щета 269,43 евро и такса обработка 67,58 евро.

От своя страна, Фондът изплаща на Бюрото сума в размер на 5 157,60 лева (2 637.04 евро), представляваща имуществени вреди и такса за обработка в следствие на ПТП, настъпило **** г. на територията на П. по вина на водача на Автомобила, както следва: на 14.03.2019 г. - 2 929,44 лева (1 497,80 евро), от които обезщетение 2438,70 лева (1 246,89 евро) и такса обработка щета 490,73 лева (250,91 евро); на 14.05.2019 г. 660,50 лева (337,71 евро), от които външни разходи по щета 576,40 лева (294,71 евро), банкови такси 84,10 лева (43 евро); на 15.10.2019 г. - 1567,66 лева (801,53 евро), от които обезщетение 692,60 лева (354,12 евро), такса обработка и външни разходи, които са в краен размер на 790,96 лева (404,41 евро) и банкови такси - 84,10 лева (43 евро).

На 14.03.2024 г. Фондът подава до БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Х. Х. Ю., по което е образувано ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС. По това дело на 20.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 906, с която се разпорежда на Ю. да заплати на Фонда сумата от 5157,60 лева, представляваща изплатено обезщетение за причинено ПТП на **** г. в П., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, Фондът предявя иск, по който е образувано настоящото дело.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните по делото писмени доказателства, приобщения снимков материал, приложеното заповедно производство и заключенията на вещите лица по назначените съдебноикономическа и съдебна автотехническа експертизи. Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за недостоверност на заключението на вещото лице П. по автотехническата експертиза, като мотивите за това са следните:

По делото е приобщен снимков материал на уврежданията по Полския автомобил, налице е скица на произшествието в служебна бележка за пътнотранспортно произшествие, като в същия документ са отразени ясно вредите по Полския автомобил, извънсъдебно споразумение, по силата на което Полското бюро „признава“, че се дължи обезщетение за вреди по Полския автомобил на правоимащия, както и удостоверение, че ответникът по делото е санкциониран за настъпилото ПТП в качеството му на виновен водач. Предвид тези факти следва да се приеме, че изводът на експерта за механизма на ПТП не е произволен, а кореспондира с доказателствения материал по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.559, ал.3, вр. ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. Надлежно е въведено от особения представител на ответника възражение за погасяване на вземането по давност.

По въпроса за приложимото материално право:

Основното правоотношение между деликвента и пострадалото лице е възникнало от деликт и е извъндоговорно – настъпване на ПТП на територията на Република П., поради което е с международен елемент. За него намира приложение Регламент **** на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г. /Рим II/. Съгласно чл. 4 от него при непозволено увреждане приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в която държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Според чл.4, пар.2 от този регламент когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. Очевидно тази хипотеза не е налице, тъй като пострадалият и деликвентът имат различно обичайно местопребиваване.

Чл. 19 от цитирания регламент определя приложимото право при суброгация, когато трето лице е удовлетворило кредитора вместо длъжника. Регресното право за Гаранционния фонд възниква от момента, когато е възстановил на националния компенсаторен орган платеното обезщетение на пострадалото лице. Суброгирането в правата му определя и приложимото право, а то е българският национален закон, към който препраща и чл. 19 от Регламент Рим II – аргумент от съображение 56 и 57 от решение от 21.01.2016 г. по свързани дела С-359/14 и С-475/14. Затова приложимото право към предявения иск в настоящото производство е българското право, респективно погасителната давност като институт на материалното право е уредена в общия закон – ЗЗД. Правото, което урежда непозволеното увреждане, а именно полският закон, не намира приложение.

На следващо място, пред ВКС е поставен въпросът „Кое право следва да се приложи (българското или на държавата – членка на ЕС) при заведен регресен иск пред българския съд от Гаранционен фонд срещу виновния причинител на пътно – транспортно произшествие, настъпило на територията на държава – членка на ЕС, с незастрахован към датата на инцидента автомобил, който обичайно се намира на територията на Република България? Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и/или са относими разпоредбите на законодателството, което действа на територията на съответната държава – членка на ЕС, касателно установяване противоправното поведение на водача на увреждащия автомобил?“. С Определение № 60401 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1187/2020 г., I т. о. съдът не е допуснал касационно обжалване на решението на окръжен съд, като е посочил, че отговорът на въпроса е ясен – по регресен иск между Гаранционния фонд и български гражданин, приложим е българският КЗ, по който ищецът е предявил претенцията си.

На последно място, според чл.4, пар.3 от Регламент „Рим II“, когато от 3 обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане. Ищецът и ответникът са български лица и се твърди, че автомобилът, при управление на който е настъпило ПТП, се намира обичайно в България.

Сред материалите по делото са налице данни, че причинителят на увреждането към датата на настъпване на произшествието е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД. На това обстоятелство се позовава и особеният представител на ответника. Ето защо и на това основание приложим е българският закон.

По съществото на спора:

Според чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително вредите, причинени на чуждо имущество и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция за вреди, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. По делото се установи, че към дата **** г. за Автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като мотивите за това са следните: