Решение № 8 от 27.02.2024, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Никопол, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20234420200215 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН********** с адрес за кореспонденция в с.***, обл.ПЛЕВЕН, ул.“***“№29 срещу Наказателно постановление №23–***/06.11.2023г. на Началник на РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му били отнети 10 контролни точки.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично без ангажиран защитник, но е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) 1 изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят К. К. Д., ЕГН********** с адрес за кореспонденция в с.***, обл.ПЛЕВЕН, ул.“***“№29 не е собственик на управлявания от него по време на констатиране на нарушението лек автомобил.

На 28.06.2023г. свидетелите Х. и В. осъществявали контрол по безопасност на движението в с.Гиген, общ.Гулянци. Около 16,30ч. на ул.“***“ срещу №9 в селото, свидетелите спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег.№***. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила е жалбоподателя, а след проверка чрез служебния таблет било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На К. Д. бил съставен АУАН серия GA, бл. №965175/28.06.2023г. на основание чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Във връзка с изложеното пред РУ-Никопол по повод на докладна записка от свидетеля Х. относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК била образувана преписка №305р-8437/28.06.2023г. Предвид преписката на 03.07.2023г. К. Д. бил призован във връзка със съставения му АУАН и от него бил снето писмено сведение, в което Д. посочил, че управлявания от него лек автомобил е собственост на неговия баща Р. Д.. Допълнил, че за служебно прекратената регистрация на МПС разбрал от извършената проверка на 28.06.2023г. Освен това е посочил, че преди да тръгне за с.Гиген се уверил че ЗЗ „ГО“ е била валидна, както и че управлявания от него лек автомобил е минал ГТП и същия имал годишна винетка.

В хода на проверката било установено също, че сведение дал и Р. Д. – баща на жалбоподателя и собственик на управляваното от жалбоподателя МПС, който посочил, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил, а разбрал от полицейските служители при извършената проверка на МПС. Посочил е също, че ако е знаел за прекратената регистрация не би предоставил автомобила на своя син К. Д.. По преписката прокурор от ПлРП се е произнесъл с постановление от 14.07.2023г., с което е отказал образуването на ДП и е прекратил преписка вх.

№4294/2023г. по описа на ПлРП. Това постановление на ПлРП не е било обжалвано и влязло в сила.

С АУАН не е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП. С АУАН били иззети КТ№**********, 2

СУМПС№*** и два броя регистрационни табели с рег.№***.

Въз основа на съставения АУАН, началника на РУ в ОД на МВР Плевен, РУНикопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал Наказателно постановление №23–***/06.11.2023г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му били отнети 10 контролни точки.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 27.11.2023г., като в законоустановения срок на 28.11.2023г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №УРИ305000-3826 от 28.11.2023г. (лист 3 от делото), вх.

№2997/07.12.2023г. на НРС.

В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. С показанията на разпитаните по делото свидетели Х. и В. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул са спрели автомобила управляван от жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че автомобила е с прекратена регистрация, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории В и М, както и че същият е наказван за нарушения по ЗДвП.

По делото е приобщена към доказателствения материал и справка за собственост на автомобила управляван от жалбоподателя, от която се установява, че на 20.04.2023г. с договор с нотариална заверка на подписите, бащата на жалбоподателя е станал собственик на лек автомобил „***“ с рег.№***. Бащата на жалбоподателя – Р. Д. в законоустановения двумесечен срок не декларирал промяната в собствеността на МПС пред сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, поради което на 22.06.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДВП в масивите на полицията било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на този автомобил. В следствие на това и на 28.06.2023г. от органите на полицията и след извършване на проверка бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

На 28.06.2023г. в 17.09ч. била възстановена регистрацията на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 3 следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Процесните АУАН и НП са издадени при нарушение на изискването за съдържание по чл.42, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице неяснота и непълнота на посочената като нарушена законова разпоредба. В чл.140, ал.1 от ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с регистрация, да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10, ал.1 ЗП. В АУАН и в наказателното постановление не е посочено, коя измежду трите хипотези по чл.140, ал.1 от ЗДвП според административно-наказващия орган е нарушена. След като наказващият орган не е прецизирал, кое конкретно от тези нарушения извършителят е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от възможността да разбере точно, в какво е обвинен, на базата на какви доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята защита. Само и единствено този факт води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като нарушаването правото на защита е от категорията на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна на постановения акт. За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че по своята същност, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е бланкетна и определя изискванията към МПС и ремаркета за регистрация, наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Доколкото това не е забранителна норма, същата не съдържа задължение на водачите на МПС-та и не формира фактически състав на административно нарушение, то същата неправилно е посочена като нарушена такава от жалбоподателя.

Съдът счита, че неправилно е определена и приложимата санкционна норма.

Като основание за налагане на административните наказания е посочена нормата на чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил регистриран по съответния ред и е бил с табели с регистрационни номера, поставени на установените от закона места, което е посочено в АУАН и НП.

След като административно-наказващият орган е решил да ангажира отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на задължението като собственик да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, то е следвало при налагане на наказанието да приложи нормата на чл.180, ал.2 от ЗДвП, според която наказанието по ал.1 се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в 4 определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост.

По същество на спора настоящият състав намира, че следва да се изложат мотиви и за следното:

За да се установи субективната съставомерност на нарушението е необходимо да са налице и доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Сред приобщените доказателства липсват такива, които да удостоверяват, че жалбоподателя е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС към датата на нарушението.

В чл.143, ал.15 от ЗДвП не е предвидено, прекратяването на регистрация при неизпълнение на задължението за регистриране на придобито превозно средство в двумесечен срок да настъпва автоматично в конкретно определен момент след изтичане на срока въз основа на внедрена функционалност на програмния продукт – автоматизирана информационна система, за да се счита, че имащият задължението да знае нормативните разпоредби собственик е наясно и е информиран за конкретната дата, на която регистрацията ще бъде автоматично прекратена. Напротив, разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП регламентира, прекратяването да се извършва служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, което означава, че това отбелязване е вменено в задължение на съответните служители, което изключва възможността собственикът на новопридобито превозно средство да има несъмнена яснота и знание за конкретния момент, в който е настъпило регламентираното прекратяване на съответната регистрация. Не се спори по делото, че към момента на проверката от контролните органи автомобила има поставени на съответните места регистрационни табели, освен това са представени в хода на съдебното дирене и писмени доказателства, от които е видно, че собственик на лек автомобил „***“ с рег.

№*** е лицето Р. К.ов Д., като липсват доказателства същото МПС да е придобито от жалбоподателя и на коя дата.

При така посочените съображения, съдът счита твърдяното нарушение по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за несъставомерно от субективна страна, доколкото не е установено по несъмнен начин към момента на проверката жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знание, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.