Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 781 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 868/2025
Вид
Протокол № 781
Подписан
10.12.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Красимир Стефанов Комсалов, Коста Стоянов Стоянов, Ирина Атанасова Джунева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 781 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600868 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдим Р. Я. Е., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Явява се процесуалният му представител - адв.

Х. редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор Г..

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Становище на страните по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.

1

АДВ.Х.: - Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.

Подсъдимият е редовно уведомен в предходното съдебно заседание и присъствието му не е задължително. Явява се защитникът му, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар и прокурора.

АДВ. Х.: - Поддържам жалбата.

ПРОКУРОРЪТ: - Оспорвам жалбата.

Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за събиране на доказателства и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

АДВ. Х.: - Представям 5 бр. медицински документи относно здравословното състояние на подсъдимия.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание от адв. Х., а именно: Етапна епикриза за периода от 08.10.2024г-08.10.2025 г. от МЦДП ВИВА ЕООД, лицева рентгенография на таза и двете ТБС от 1.10.2025 г.;

Амбулаторен лист от 08.10.2025 г.; ЕР на ТЕЛК № 90316 от 31.01.2024 г.;

Медицинско направление за ТЕЛК № 2528640161СА от 13.10.2025 г. и Амбулаторен лист № 000064 от 21.02.2025 г. касаещи здравословното състояние на подс. Р. Я. Е..

Не постъпиха нови искания по доказателствата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

2

ПРОКУРОРЪТ:-Съдът е обсъдил всички доказателства, изложил е подробни мотиви за приемането на едни и отхвърлянето на други. Формирал е вътрешното си убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като в крайна сметка е спазил принципа за разкриване обективната истина по чл.12 от НПК и е не налице нарушение на процесуалния закон. Основният аргумент на защитата е, че не е бил спазен „надлежния ред" по смисъла на чл.343б ал.1 от НК за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, регламентиран с Наредба №1/19.07.2017г.

Не се спори, че в съответствие с чл.7 ал.1 от НК, подсъдимият е бил съпроводен до МБАЛ-Пазарджик за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби. Защитната теза е, че отказът да даде кръв е бил наложен на подсъдимия Е. от получена от него „паник атака". Правилно в мотивите си първоинстанционният съдия е изключил наличието на такава, като се позовал на група безпристрастни гласни доказателства - дежурният лекар свид. Апостол Кичуков-пред него в съставения и подписан от подсъдимия протокол е отразено, че той е бил със запазена координация, ясен и активен словесен контакт, прав стоеж, възбудено поведение, за което свидетелства и медицинското лице, както и споделил количество изпит алкохол преди да започне управление на МПС. Н а следващо място-налице са гласни доказателства, че дежурен психиатър не установил психично заболяване. И от свидетелските показания на полицейските служители Радулов и Георгиев,които наред с дежурния лекар сочат, че подсъд. Е. съвсем съзнателно е отказал да даде кръвна проба. Тези полицейски служители не са извършили разузнавателни беседи, поради което не попадат в ограничението по чл.118 ал.2 от НПК, а показанията им са годни да бъдат коментирани в съдебния акт. Тези гласни доказателства кореспондирате с писмените такива талона за изследване на кръв, в който е отразено неговото нежелание да даде кръв, подписан именно от подсъдимия, съставения АУАН, отново подписан без възражения от него, както и с най- безпристрастния източник информация заключението на изготвената комплексна СППЕ, в което вещите лица съвсем компетентно сочат, че запознавайки се с всички материали по делото и личен преглед на Ефтимов не са установени признаци на панически пристъп към момента, когато е следвало да даде кръвна проба, а е използвал миналите си преживявания и своята реална тревожност, за да оправдае поведението си към онзи момент. Не е нарушен материалния закон - правната норма-чл. 343б ал.1 3 от НК е изтълкувана и приложена от съда правилно, като съдът е стигнал до верният извод, че фактическите положения, каквито е установил сочат на извод, че е извършено от подсъдимия именно такова престъпление и то при пряк умисъл. Не е налице и явна несправедливост на наказанието. Съдът го е определил и индивидуализирал правилно като е отчел наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразил се и с имотното състояние и материално положение на подсъдимия. Предвид изложеното моля да се потвърди първоинстанционната присъда.

АДВ. Х.: - Значимият въпросът, който е пронизал казуса и доказано ли е по несъмнен начин престъплението на Е., което е очертало в хипотезата на чл.

343 б ал. 1 от НК по повод, на което първоинстанционния съд му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. прилагайки института на условното осъждане. Редом с това лишил го е от право да управлява МПС за 1 година и покрай всичко останало съблюдавайки разпоредбата на чл. 343б ал. 5 от НК е отнел МПС. В пространите мотиви съпътстващи първоинстанционната присъда съставът на РС се е доверил кой знае защо безкритично на полицейските служители, които са извършили проверката и са били записани в качеството на свидетели. Към Милка и Наташа Е.и, които са били в епицентъра на събитията, кой знае защо РС е проявил необяснима индиферентност. В мотивите, които при всички случаи твърдя, че са интелигентно изготвени се твърди, че те попадайки в кръга на заинтересованите може би в известна степен са били пристрастни когато са депозирали своите показания. А какво да кажем за полицейските служители, те не са ли били пристрастни и не са ли целели на всяка цена да докажат, че доверителят ми е бил повлиян от алкохола. Добросъвестни ли са свидетелките или не. В подобни казуси не рядко съм поставял въпроса за едно съществено процесуално нарушение допускано и от органите на ДП и от първоинстанционните съдилища това е нарушението на разпоредбата на чл.

118 ал. 2 от НПК имаща отношение към разпит на хора, които пряко са свързани с доказване на определено престъпление. И вместо преднамерени юридически разсъждения аз ще поставя на вашето внимание две принципни решения на ВКС, тъй като те имплицитно са свързани с настоящия казус.

Първото е Решение № 210 на 2-ро наказателно отделение на ВКС. То е пределно ясно. Цитирам: „Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните права разпитвали, като свидетели участвали в разкриване на 4 престъплението.“ Това нарушение е съществено, защото са накърнени процесуалните права на подсъдимия при оценка на доказателствата. С не поразлично съдържание, но сякаш по-категорично е Решени № 406 отново на 2ро нак. отделение на ВКС. Ето какво казват върховните съдии: „Щом като полицейският служител е бил съпричастен при установяване на авторството на произшествието, той не може да бъде разпитван, като свидетел от орган на ДП, нито от правораздавателния. Без задълбочено и обективно изследване на основното гласно доказателствено средство, каквито са обясненията на подсъдимия не би могло да бъде издадена каквато и да е присъда, особено осъдителна“. Вие добре помните, че преди промяната на НПК законодателят беше лимитативно изброил онези гласни доказателствени средства посредством, които се дири обективната истина. На първо място беше поставил в закона обясненията на обвиняемия, в съдебна фаза на подсъдимия и това е лесно обяснимо, защото деянието, като конкретни прояви на отделни лице, никой по-добре от дееца не може да обясни онова, което му се вменява във вина. Подзащитният ми е категоричен не е употребявал алкохол. Вън от това когато е бил изпробван полицаите са му показали резултата от наркотичните изследвания, но не и от алкохолното изследване. Тук значимият въпрос, който е пронизал казуса е, защо той не е дал кръвна проба за изследване. Отговорът е лесно обясним, за това, защото в един момент видно и от медицинската документация той е получил така наречената паник атака.

Нека да обърнем поглед на съдебно психиатричното изследване. Какво казват психологът и психиатъра на стр. 10 при обсъждане на приетите констатации експертите са записали: „Описанието на подсъдимия за дадените сведения звучат като извадени от интернет. Той ги съобщава хладнокръвно без емоция“. Цитираното буди недоумение, че 6 месеца след инцидента той без паника може да разкаже всичко онова, което е било към онзи момент февруари 2025г. И не току- така големият руски професионалист Фрьодович казва: „Всяка мисъл на експерта трябва да има основание. Да бъде убедителна, защото изводите на експертите влияят и върху изводите на съда и за това експертното заключение не обявява преимущества пред останалите доказателства и доказателствени средства“. Че това е така, позовавам се на брилянтно решение на ВКС и то е № 607/23.12.1977г. на 2-отделение. То е относимо към настоящия казус. Формалното начало в наказателния процес е изключено. Сама по себе си експертизата не е достатъчна когато трябва да 5 бъдат решени фактически въпроси, за които са необходими показания на свидетели. Припомнете си показанията на Милка и Наташа Е.и, за да усетите, и да разберете, че наистина подзащитният ми е бил връхлетян от така наречената паник атака. Един бегъл поглед на амбулаторен лист, който представих издаден на името на Е. четем: „Смесено – тревожно депресивно разстройство, което е водещо в клиничната картина на паник атаката“. Макар, че във въззивната жалба изрично съм посочил порочността при издаване на актовете на полицията отново ще повторя, когато е бил съставен актът на нарушението, като свидетел, който е присъствал при нарушението е посочен не незаинтересовано лице, а колега на актосъставителя, което е грубо драстично нарушение на чл. 40 от Закона за административните наказания и нарушения. Ваше иманентно право е да приемете или не моите доводи. Ако не ги приемате то при строгото съблюдаване на чл. 337 ал. 1 т. 1 от НК, след като приложите разпоредбата на чл. 55 ал. 1 и да намалите размера на наказанието „лишаване от свобода“, а успоредно с това и лишаването му от право да управлява МПС.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 781 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева