Решение № 431 от 08.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Стара Загора, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20235530202731 по описа за 2023 година

Обжалвано е наказателно постановление №714715–f 712708/26.07.2023 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят редовно призован не изпраща представител в с.з., но в писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт К взема становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2023 година в 15.30 часа в обект щанд за парфюми находящ се в град Стара Загора на ул. „Иван Вазов“ №2 стопанисван от „Старт-3-2017„ ЕООД е направена контролна покупка на един брой ароматизатор за автомобил на стойност 5.00 лева платени в брой на лицето К /продавач консултант/ от Е. С. /актосъставител/. Преди легитимацията не е издаден фискален касов бон от наличния в обекта електронен касов апарат с фискална памет, нито касова бележка от кочан касови бележки.

Установена е положителна касова разлика в размер на 57.00 лева немаркирана във фискалното устройство.

Нарушението е извършено повторно по смисъла на т.35 параграф 1 от ДР на ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Е. С. /актосъставител/, протокол за извършена проверка от 20.06.2023 година, КЛЕН /извлечение от касови бонове/, Въпросен лист, дневен отчет, декларация.

Цитираните доказателствени средства кореспондират из цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат никакво противоречие. Те водят до единствено възможния извод относно възприетата от административнонаказващият орган фактическа обстановка.

Наличието на положителна касова разлика не е елемент от състава на претендираното административно нарушение, а само един факт, който е косвено доказателство за извършеното деяние и подкрепя показанията на св.

С.. И без това косвено доказателство обаче изложените релевантни факти от състава на административното нарушение въз основа на посочените по-горе доказателства са установени и доказани по несъмнен начин.

Изложените съображения и липсата на доказателства, които да опровергават изложената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме, че същата е доказана по несъмнен и безспорен начин.

2

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган не е имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл.118, ал.1 ЗДДС и на основание чл.185, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдът също няма алтернатива и приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.

За да се приеме, че е нарушен чл.118, ал.1 ЗДДС е необходимо при извършена покупко-продажба да не се издаде касова бележка от кочан или фискален бон от касов апарат от името и за сметка на данъчно задълженото лице.Други изисквания за реализацията на АНО във фактическия състав няма.

Настоящият казус е точно такъв.

Жалбоподателят е регистриран като търговец - ЕООД, осъществявал е търговска дейност /продажба на стоки по занятие в търговски обект/ и като такъв се явява задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ.

При извършена контролна покупка в търговски обект не е предприето дължимото поведение и действие от страна на продавача- да регистрира продажбата и да издаде касова бележка или фискален бон.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС е безусловна и формална Задълженията за активни действия от страна на данъчно задълженото лице са безусловни.

Вместо търговецът да предприеме дължимите активни действия чрез бездействие е извършил деяние съставляващо нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.

Основните задължения , които е следвало да се изпълнят чрез активни действия са били в няколко насоки : да се регистрира продажбата на стоката, да се издаде фискален бон или касова бележка, да се предаде на клиента.

Всичко това не е сторено и чрез бездействие са нарушени цитираните по – горе задължения, което дава основание на съда да приеме, че е извършено претендираното от административно-наказващият орган административно нарушение.

3

Последващите действия след извършване на проверката се явяват правно ирелевантни и не могат да заличат факта на административното нарушение.

По силата на чл.83, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.185, ал.1 ЗДДС АНО следва да понесе търговеца стопанисващ и експлоатиращ търговския обект.

Обстоятелството, че се реализира АНО на търговец изключва възможността за коментар на въпроса за вината, тъй като в случая отговорността е обективна.

Административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл.185, ал.4 ЗДДС.

Нарушението е извършено повторно по смисъла на т.35 параграф 1 от ДР на ЗДДС. Това обстоятелство се потвърждава от наказателно постановление №663638-650510/21.09.2022г. потвърдено с решение на РС и ОС град Кърджали.Деянието предмет на настоящото дело е от същия вид и е извършено преди изтичане на едногодишния срок.

Наложената имуществена санкция е в близост до минимума и е съобразена с обстоятелството, че нарушението е за първи път, съобразена е с тежестта на нарушението и с обществената опасност т.е. отчетени са всички обстоятелства имащи отношение към определяне на имуществената санкция, което дава основание на съда да приеме, че е индивидуализирана правилно . В този смисъл няма основание за изменението на наложената санкция чрез намаляване.

Няма основания и за приложение на чл.28 ЗАНН.

Подобни административни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния район. Отчитането на продажбите и издаването на касови бонове е гаранция за отчетността и събираемостта на приходите в републиканския бюджет. В този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност и обществената опасност не е незначителна, а напротив – завишена.

Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл.12 ЗАНН.

В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства имащи отношение към състава на чл.118, ал.1 ЗДДС респективно към санкционната норма на чл.185, ал.4 във вр. с ал.1 4

ЗДДС.

Нарушението е описано, конкретизирано, посочена е правната квалификация, нарушените законови разпоредби, законовите разпоредби въз основа на които се налага санкцията.

Следователно спазена е формата на наказателното постановление и същото отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН.

В наказателното постановление е посочена заповедта, с която длъжностното лице наложило имуществената санкция е упълномощено да издава наказателни постановления. Същата е приложена и като доказателство, което дава основание на съда да приеме, че не е нарушена материалната компетентност и е спазен чл.57, ал.1 т.1 ЗАНН.

Неоснователно е възражението, че в АУАН не е посочено, че нарушението е извършено повторно. Такова задължение актосъставителя няма, тъй като повторността касае правна квалификация която следва да се приложи от административно-наказващият орган, а и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН дава основание да се приеме, че издаденото наказателно постановление не е опорочено.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл.57 ЗАНН.

По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да са потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените две с.з в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№714715– f712708/26.07.2023 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева /хиляда/ на „Старт – 3-2017„ ЕООД със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Васил Левски „№12А, БУЛСТАТ 205019946, представляван от Д. А Д., с ЕГН – **********.

ОСЪЖДА „Старт – 3-2017„ ЕООД да заплати на ЦУ на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.