Решение № 1008 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330202232 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4290504, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на П. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно представената справка от АИС-АНД, ЕФ е връчен на 19.02.2023г., която дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 24.02.2023г., поради което и същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.11.2020г., в 10,30 ч. в гр.

Стамболийски, бул. Тракия № 19, в населено място, при максимално разрешена скорост за движение от 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 64 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 14 км.ч. Електронният фиш е издаден срещу П. С. П..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 67 км/ч. След правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 7-33-20/ 18.09.2020г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 64 км/ч. Следва да се посочи, че неправилно е посочено в ЕФ, че приспаднатият толеранс следва да бъде от минус 3%, доколкото този толеранс видно от протокола за проверка на техническото средство е приложим при скорост на движение на заснетия обект над 100 км/ч, какъвто не се явява настоящия случай. Същевременно, в случая и в двата случая на приспадане – и от 3 км/ч, и от 3%, се получава скорост от 64 км/ч (съответно 67-3=64 км/ч и 67-67*3%=64.99, което закръглено в полза на водача с оглед недоказването на скорост от поне 65 км/ч също се равнява на 64 км/ч), поради което и посочената в ЕФ скорост от 64 км/ч се явява безспорно доказана.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 25.11.2020г. От справката за собственост на автомобила е видно, че същият е собственост на жалбоподателката П., която видно от 2 жалбата не оспорва, че е управлява автомобила.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 7-3320/18.09.2020г., с оглед на което фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината последваща проверка след ремонт № 7-33-20/18.09.2020г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Относно възражението, че отговорността на дееца е погасена по давност следва да се съобрази трайната и непротиворечива съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР 1/2014, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, 3 както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП – така и Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2294 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 на ВКС и ВАС, приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т. 5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютната преследвателна давност от 4,5 години.

В процесния случай процесното нарушение е извършено и установено на 25.11.2020г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е издаден още на 21.12.2020г. Същият е връчен на дата 19.02.2023г. Към тази дата не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал. 1, т.

5 НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение, поради което възражението за изтекла давност се явява неоснователно. Неоснователно се явява и възражението за приложение на разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН, доколкото същата касае не преследвателската давност, а изпълнителната давност на наказанието, поради което и нормата се явява приложима при наличие на влязъл в сила акт, в която връзка и срокът по чл. 82 от ЗАНН изрично е предвидено да започва да тече от датата на влизане в сила на съответния акт (чл. 82, ал. 2 от ЗАНН), какъвто не се явява настоящият случай.

По отношение на възражението за прилагане на института на крайната необходимост поради влошеното здравословно състояние на дъщерята на жалбоподателката, съдът намери същото за неоснователно. Съгласно чл. 13 от НК, уреждащ този институт, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая от изложените твърдения в жалбата и от приложения амбулаторен лист не се установява да е била налице 4 непосредствена опасност за здравето на дъщерята на жалбоподателката, което да предполага непременно същата да бъде превозвана часове след прегледа й, удостоверен с амбулаторния лист (прегледът е от 08,00ч. а деянието е от 10,30ч.). Липсват и основания да се приеме, че дори и при тежко състояние на дъщерята на жалбоподателката, не е могло да се избегне влошаване на състоянието й по друг начин – например чрез повикване на бърза помощ или чрез завеждането на детето в лекарски кабинет при движение с нормативно установена скорост. Описаните в жалбата многократно извършени пътувания – до аптеката, до работодателя и до училището на детето, също не предполагат наличие на непосредствена опасност, предотвратима само с движение с по-висока скорост. Нещо повече – от твърденията в жалбата е видно, че жалбоподателката сочи, че е била много притеснена и непрекъснато е наблюдавала в огледалото за обратно виждане как се чувства детето и дали е в кондиция, поради което, по мнение на настоящия състав, с оглед посочената от нея разсеяност, е следвало при шофирането си не просто да се съобразява с максимално позволената скорост, но дори да избере още пониска скорост с оглед намалената й възможност за бърза реакция при внезапно възникнала опасност, с което да предотврати и рисковете от настъпване на ПТП при занижената й концентрация за случващото се с останалите участници в движението.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПСта от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 50лв.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени 5 становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4290504, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6