Решение № 40 от 15.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Г. Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600276 по описа за 2023 година

С присъда № 54/25.10.2023 г. по НОХД № 78/2023г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Р. В. К. за виновен в това, че в периода 05.12.2011г. - 16.01.2012 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в качеството си на управител на „Явист - К.и 2005” ЕООД, ЕИК 102932933, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 764,44 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност от „Явист - К.и 2005” ЕООД, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - дължим данък върху добавената стойност /ДДС/ над сумата от 47 764,44 лева до 48 107,00 лева, както следва:

1.1 3а периода от 05.12.2011г. до 31.12.2011г. не издал счетоводен документ - Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС по образец - Приложение № 9 на основание чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи -[1]материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471,95 лева и продукция на обща стойност 236 350,26 лева, всичко на обща стойност 238 822,21 лева, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан да не е издал счетоводен документ – Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр.чл.77, ал.4 от ППЗДДС за налични земи на стойност 707,00 лв.;

1

1.2 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, за данъчен период 01.12.2011 г. - 04.12.2011 г., като затаил истина в подадена декларация - месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г., подадена по електронен път чрез квалифициран електронен подпис, като не декларирал на основание чл. 111, ал.3 от ЗДДС дължим данък върху добавената стойност в размер на 47 764,44 лева за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471,95 лева и продукция на обща стойност 236 350,26 лева, всичко на обща стойност 238 822,21 лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е затаил истина в подадена декларация - месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г. за дължим ДДС относно земи на стойност 1707,00 лв.;

1.3 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС /в дневник за продажби/, за данъчен период 01.12.2011г. - 04.12.2011г., в който не е включил Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС на основание чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471,95 лева и продукция на обща стойност 236 350,26 лева, всичко на обща стойност 238 822,21 лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС /в дневник за продажби/ за данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. за наличните активи към датата на дерегистрацията на дружеството относно земи на стойност 1707,00 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК на подсъдимия са наложени наказания, както следва: три години лишаване от свобода и конфискация на лек автомобил Ситроен Ц5 с рег.№ А0556МР, цвят сив металик.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото за извършване на експертизи и изслушване на вещи лица, са възложени на подсъдимия.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Д. Р. - защитник на подсъдимия К., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Диспозитивът на осъдителната присъда е намерен несъответен на повдигнатото обвинение, както и на събраните доказателства. Конкретно е цитиран пункт първи от присъдата, съдържащ оправдателен диспозитив за неиздаден счетоводен документ – Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр. чл.77, ал.4 от ППЗДДС за налични земи на стойност 707,00 лв. Заявена е теза за отсъствие на такива 2 факти по делото, както и на такова обвинение. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът пледира за неоснователност на подадената въззивна жалба. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред и в хода му не са били допуснати процесуални нарушения. Изяснени са всички обстоятелства от предмета на доказване, въз основа на относими доказателства, достигнати са обосновани правни изводи за осъществяване от подсъдимия на деянието, описано в обвинителния акт. Съдът е направил прецизен анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е помежду им и с останалите събрани по делото доказателства, като по този начин е възприел и правилна и безспорна фактическа обстановка, описваща ясно и точно случилото се, съответна на доказателствената съвкупност. Отговорил е в пълнота на всички направени възражения на защитата и правилно е счел същите за неоснователни. Обясненията на подсъдимия в частта, че не е знаел, че при дерегистрация трябва да се декларират наличните активи на фирмата и че за това обстоятелство не е бил информиран от счетоводителя си – свид. С. Т., са негова защитна версия. Задълженията съгласно ЗДДС и другите данъчни закони не са вменени на счетоводителите, а на самите данъчно задължени лица, какъвто в случая е подсъдимият К.. Същият може да ползва специалните знания на счетоводител при водене на счетоводството на дружеството, но това не го освобождава от задължението да носи отговорност за пропуските в подадените документи пред НАП – Бургас. Правилно са били кредитирани изцяло показанията на счетоводителя – свид. С. Т., тъй като са последователни, логични и изцяло подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелката Т. е била информирана от подсъдимия, че „Явист – К.и 2005“ ЕООД не работи и трябва само формално да се подават декларации в НАП с нулева стойност. След дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, Т. изрично е запитала подсъдимия дали дружеството има някакви активи, но е получила отрицателен отговор, че всички обекти са били продадени. След изричното изявление на подсъдимия, че дружеството няма налични активи към момента на дерегистрация, свидетелката Т. правилно е преценила, че няма основание за изготвяне на протокол-опис и пак е подала нулева справкадекларация. Едва след започване на ревизията се установено, че дружеството има налични активи и поведението на счетоводителя за разширяване обхвата на ревизията, е било само в полза на подсъдимия, а не както той е решил в негова вреда, тъй като по този начин е можело да се поправи пропускът и да се плати дължимият данък. Съдът е отговорил и на възражението на защитата, че при служебна дерегистрация дружеството няма задължение да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на ДДС, като назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза е категорична, че разпоредбата на чл.77, ал. 4 и ал. 5 от ППЗДДС не ограничава при коя от двете хипотези следва да се издаде протокол-опис и касае всички случаи на 3 дерегистрация. Подсъдимият е съзнавал, че собственото му търговско дружество притежава активи като материали, продукция и недвижими имоти, въпреки това не изпълнил задълженията си да ги декларира, не съставил протокол-опис и е затаил истина в подадена справка-декларация по ЗДДС, с което избегнал установяването и плащането на дължим данък в особено големи размери. Определеното наказание от първоинстанционния съд правилно е било отмерено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Същото съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. При произнасяне на присъдата, е била допусната техническа неточност и в абзац 1.1 подсъдимият е бил оправдан за налични земи на стойност 707 лв., а е следвало да бъде оправдан за сумата от 1707 лв. Моли обжалваната присъда в тази част да бъде изменена чрез оправдаване на подсъдимия в този пункт за сумата от 1000 лв., а в останалите й части присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. К. – адв. Р., моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Неправилно окръжният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. С. Т. - счетоводител на подсъдимия през инкриминирания период. Обсъжда подробно данните от приобщените като доказателства по делото баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството „Явист – К.и 2005“ ЕООД, за периодите от 2009 г., 2010 г., 2011 г. до 2012 година. Твърди противоречие между съдебните мотиви и тези доказателства, доколкото съдът не е съобразил графа „материални запаси“, подточка „незавършено производство и продукция“ в счетоводния баланс.

Воден от установените в графа „сгради“ нулеви стойности, съдът погрешно е приел, че към периода 2009 г. до 2011 г. свидетелката Т. не е знаела налични активи на дружеството. Защитникът се позовава на поясненията на вещото лице Б. пред първоинстанционния съд за установени два обекта - магазин и бистро, като част от построена от дружеството сграда – строителен обект, находящ се на ул. „Дебелт“ в гр. Бургас, които са били непродадени, т.е. налични към момента на дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Тъй като са предмет на стопанската дейност на дружеството, те не се явяват дълготраен материален актив, поради което отсъстват в позиция – „II. Земи и сгради“. В графа „продукция“ от раздел „Б. I.“ обаче са отразени величини 331 000 лв. за текущата 2009 година и 579 000 лв. от предходни периоди. Тези величини са налични и в баланса за 2010 г. - отново продукция 331 000 лв., в баланса за 2011 г. - отново продукция 331 000 лв. и едва в баланса за 2012 г. тази графа е празна. Въз основа на горните данни, защитникът претендира недостоверност в показанията на свид. Т.. Що се касае до подаваните нулеви декларации от свид. Т., последните са справки-декларации по ЗДДС, подавани ежемесечно, които нямат общо с облагаемия доход с годишната декларация по ЗКПО, изготвянето на баланси ежегодно, които баланси от 2009 г. до 2012 г. са били изготвяни лично от същата свидетелка. Тя е нанасяла тези величини в балансите, поради което са недостоверни данните в показанията й в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, че нямала знание за този 4 счетоводен резултат и за тези обстоятелства питала подсъдимия, който отговарял лично, устно, че дружеството няма други обекти. Поради това изводите на Окръжен съд – Бургас са намерени необосновани с оглед всички събрани по делото доказателства и особено в частта за кредитираните с доверие показания на счетоводителя защо не е изготвен протокол-опис към датата на дерегистрацията. Прави съпоставка и с показанията на предишните двете счетоводителки на подс. К. – свидетелките В. и Д.. Обосновава краен извод за противоречивост на показанията на свид. Т., включително с приложени по делото писмени доказателства. Посочва и неправилно изведен математически резултат за времето от инкриминирания период до момента на разпита на свидетелката Д., който според първоинстанционния съд бил 24 години, а всъщност се касаело за период от 15 години и неточно изчисление на окръжния съд. Като неверен е преценен и изводът на първоинстанционния съд, че всяка справка-декларация, подготвена за изпращане в НАП и подавана с електронен подпис от свидетелката С. Т., била съгласувана задължително с подсъдимия относно нейното съдържание и евентуалните данъчни задължения. Според дадените от подсъдимия обяснения, той не е бил наясно нито със спецификата на работата на счетоводителя, нито е имало такова съгласуване на всяка справка-декларация с него. Той е бил уведомяван единствено дължим ДДС - масова практика, когато управителят на едно дружество има назначен счетоводител, той е уведомяван само за крайните резултати - необходим за внасяне корпоративен данък и ДДС. Предвид всички развити от защитата съображения, включително пред първоинстанционния съд, е направено искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.