Определение № 215 от 27.04.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 138/2026
- Вид
- Определение № 215
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215 гр. Варна, 27.04.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000138 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от А. Р. Х. от с.*************** срещу решение № 464/01.12.2025 г. постановено по т.д. №162/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на А. Р. Х., ЕГН **********, от с. *************** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, за заплащане на сумата от 80 000 лв., равняващи се на 40 903.35 евро, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С.Р.С., ЕГН **********, починала на 02.08.2020 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата, по вина на водача на л.а. марка „******“, модел „**********“, с рег. № ********** – С. Д. Ф., с валидно сключена при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като неоснователна.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Основното оплакване, с подробно изложения съображения е за неправилен извод относно недоказаността на твърдяната изключителност както на изградената между ищеца и сестра му дълбока емоционална връзка, така и на претърпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи обичайното за българското общество. Въззивникът се позовава на събраните по делото гласни доказателства и експертно заключение. Излага съждения за противоречие на решението с тълкувателната практика на ВКС по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК, с което се разширява кръга на лицата визирани в ППВС № № 4/61 и 5/69 легитимирани да претендират обезщетение, както и европейското законодателство и разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС. Претендираният размер на обезвреда, респ. основателността на иска, обосновава с постановената задължителна за националния съд съдебна практика на СЕС (дело С-277/12) и на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което уважи предявената искова претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Не се прави искане по доказателствата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в който се оспорва въззивната жалба. Счита, че по делото не е установено наличието на предпоставки 1 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца. Макар и да е търпял болки и страдания от загубата (приемайки това за безспорно), не се установяват неимуществените вреди при ищеца, които да подлежат на репариране, тъй като недоказани са останало изключение от обичайната за обществото степен на близост в отношения между брат и сестра. За недоказани намира и търпени от ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и трайност обичайните такива при загуба на близък родственик. Категорично оспорва ищецът да попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно възприетото с ППВС № № 4/ 25.05.1961 г., 5/ 24.11.1969г. и № 2/ 30.11.1984г., нито в изключителните случаи според диспозитива на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. От събраните по делото доказателства не се индикира наличие на посочените предпоставки на ТР на ОСНГТК на ВКС. Относно свидетелските показания излага съображения за съдържащите се в тях изводи и оценки, но не и да установяват преки факти, които да обосноват и направата на правен извод за изключителност както на емоционалната връзка и отношенията между брат и сестра, така и на дълбочината на болките и страданията от загубата и тяхната продължителност. В заключение липсата на надлежно установена активна материална легитимация на ищеца да претендира и да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, обосновава извода за неоснователност на исковата претенция, поради което първоинстанционното решение намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение изцяло.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбата, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е надлежно администрирана.
Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна, и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не се правят нови доказателствени искания, както и липсват твърдения на страните за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Не са налице и основания за служебно събиране на доказателства по приложение на императивна правна норма.
Въззивникът, като задължена на на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК страна да поддържа електронна кореспонденция със съда, макар и да е получил допстъп до делото в резултат на депозираното заявление вх. № 2699/14.04.2026г., доколкото не е изразила желание/съгласие за получаване на електронни съобщени’/призовки по делото, следва да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път.
Въз основа на изложеното и на основание чл.268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от А. Р. Х. от с.*************** срещу решение №464/01.12.2025 г. постановено по т.д. №162/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 13.05.2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач на страната на ответника, чрез пълномощниците им по делото.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
2
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния му представител адв. С., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на основание чл. 89, т.2 ГПК, респ. чл. 92а ГПК, както и може да възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК страна допълнително разноски за изготвянето на служебни преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ ПРЕПИСИ от определението на страните, както и на третото лице - помагач на страната на ответника - С. Д. Ф..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3