Решение № 234 от 19.04.2023, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 234

/ 19.4.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на дванадесет и втори март през две хиляди двадесет и третата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ

ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА

МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретаря РАДОСЛАВА

МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 161 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

2. Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр. София срещу Решение № 912 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 366 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022г., в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, сумата в размер на 300,00лв. за периода от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му с която Главната дирекция е осъдена да заплати на лишения от свобода К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, мораторна лихва в размер на 60,75лв., за периода 02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба 31.03.2022 г.

3. Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно, сиреч постановено в противоречие с материалния закон.

Възраженията в касационната жалба се свеждат до становището, че твърденията на И. за това, че през процесния период е бил подложен на непрекъснат тормоз от лишения от свобода Я. са останали недоказани в хода на първоинстанционното производство. Поддържа се, че ако твърдените от И. действия на Я. са били действително осъществени, то непременно съответните служители от администрацията на затвора са щели да ги констатират. В този контекст се интерпретират показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели.

Твърди се, че въпреки организационните затруднения, лишените от свобода К.И. и Д. Я. са били настанени в отделни килии и им е било осигурено самостоятелно и нормално съществуване.

Отбелязва се факта, че К.И. с имал психични проблеми назад във времето и е лекуван в психиатричната болница към Затвора гр. Ловеч.

Заявената окончателна позиция е, че в случая не с налице виновно поведение, действие или бездействие на администрацията па Затвора гр. Пазарджик по отношение па лишения от свобода К.И..

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

4. Постъпила е касационна жалба от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, срещу Решение № 912 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело № 366 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022г., в частта му с която е отхвърлен иска на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата над 300 лева до предявения размер от 10 000 лева.

5.

Жалбоподателя И. счита обжалваното първоинстанционно решение за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Поддържа се, че присъденото обезщетение не отговаря на реалния обем и размер на неимуществените вреди, които е претърпял, както и на системните бездействия на администрацията. Твърди се, че ответната администрация не е преустановила незаконосъобразното си бездействие, независимо от предходните две осъдителни решения на съда. В останалата част, жалбата представлява интерпретация на съдебните решения постановени в предходни съдебни производства.

Подобна позиция се поддържа и от служебния защитник на жалбоподателя.

Иска се, жалбата да бъде уважена, така както е заявена, като се присъдят разноски в размер от 60 лв., представляващи стойността на провеждани от И. телефонни разговори с неговия пълномощник.

6. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че доказателствата по делото не съдържат данни за действия или бездействия на администрацията, които да са предприети в нарушение на закона.

ІІ. За допустимостта :

7. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустими.

ІІІ. За фактите :

8. Възведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които И. е основал исковата си претенция се свеждат до следното : в периода 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., той и лишения от свобода Я., били настанени съответно в килии № 112 и №114у които били съседни, раздели само от преградна стена. При тези условия, през периода Я., посредством удари по стената, отправяне на закани и заплахи и други подобни действия е упражнявал психически тормоз върху И.. Заявено е, че въпреки нееднократно отправяните сигнали и жалби за тези действия на Я., администрацията на затвора Пазарджик не е предприела необходимите действия, за да бъде преустановено или ограничено това поведение от страна на лишения от свобода Я..

9. В хода на първоинстанционното производство са били приобщени по делото : Справка вх. № 5493 от 21.06.2020 г. ; Медицинска справка от 09.05.2022 г., на Медицински център на Затвора Враца; заповеди за наложени дисциплинарни наказания и преписките към тях; Решение №204 от 08.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1259 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019 г.; Решение № 674 от 29.09.2021 г., постановено по адм. д. № 1351 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., както с оглед показанията депозирани от свидетелите А., У., И. и С..

10. Въз основа на данните съдържащи се в тези писмени и гласни доказателства, първоинстанционния съдебен състав е приел за установено следното :

В периода от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., И. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик, като е поставен в условията на „специален режим“ и е бил настанен в 112 спално помещение в Зоната с повишена сигурност и охрана.

В периода от 06.07.2018 г. до 27.10.2020 г. лишеният от свобода Д. К. Я. е изтърпявал наказанието си в Затвора гр. Пазарджик. От 23.08.2019 г. до привеждането му на 27.10.2020 г. в Затвора гр. София за доизтърпяване на наложената му присъда, Я. е бил в условията на

„специален режим“ и настанен в Зоната с повишена сигурност и охрана, бил е настанен в 114 спално помещение.

И. е бил освидетелстван от психиатър с диагноза „Биполярно личностно разстройство“. По време на престоя в Затвора Пазарджик е консултиран два пъти с лекар психиатър, като му е назначена терапия.

Констатирано от съда е, че на лишеният от свобода Я., многократно са били налагани дисциплинарни наказания, като според Заповед № Л-1077 от 03.08.2020 г.(л. 153 по а.д. № 366/2022 г.), същият е нарушил установения ред, като по време на престой на открито е осъществил психологически тормоз, изразяващ се в обиди и псувни, отправени към И., който също е провеждал престой на открито на друго каре. Наложило се е намесата на постовия надзирател за прекратяване на конфликта и прибирането на И. в отделението. За това деяние на Я. е било наложено наказание извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни.

Съобразено от съда е, че с Решение №204 от 08.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1259 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019 г., ответната Главна дирекция е била осъдена да заплати на И. обезщетение в размер на 200,00 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 02.09.2019 г. до 30.10.2019 г. от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Пазарджик, изразяващи се в не преместване на лишения от свобода Я. в друга килия и допускане да се достигне до вербални и физически заплахи по отношение на И.. Съобразено е и че с Решение

№ 674 от 29.09.2021 г., постановено по адм. д. № 1351 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., ответната Главна дирекция е била осъдена да заплати на И. обезщетение в размер на 300,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г. от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Пазарджик, изразяващи се изразяващи се в не преместване на лишения от свобода Я. в друга килия и допускане да се достигне до вербални и физически заплахи по отношение на И..

Въз основа на показанията на свидетеля А. е прието, че в действителност лишения от свобода Я. е бил агресивен спрямо ищеца, като е тропал нощно време по стената, палил нещо в килията, нещо чупил, хвърлял боклуци и вода, в карето отправял закани, че ако И. не му дадял цигари, вечерта нямало да спи, както и че И. се държал възпитано с Я. и го приканвал и той да се държи така, но Я. продължава да е агресивен.

Въз основа на показанията на останалите свидетели е прието за установено, че килии 112 и 114 са една до друга, дели ги една тухлена стена, би било възможно между прозорците на помещенията да се подава нещо. Прозорците на санитарните помещения били близо. През нощта се правели периодични обходи в затвора и надзирателите внимавали за стържене и тропане, с оглед да се установят и елиминират опити за бягство.

11. Въз основа на тези данни и като е съобразил фактическите констатации, правните изводи и разрешаването на исковите претенции предмет на производствата по АД № 1259 по описа на съда за 2019 г. и АД № 1351 по описа на съда 2020 г., по конкретния казус е прието, че незаконосъобразно бездействие, не е преустановено и е продължило и през исковия период, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Конкретно установените по делото факти са, че през времетраенето на исковия период от 02.04.2020 г. до 28.08.2020 г., И. е бил настанен и е пребивавал в съседна килия с лишения от свобода Я., съответно килия № 112 и килия № 114. Прието за установено е, че лишения от свобода Я. е бил агресивен спрямо И., вербално го е нападал, упражнявал е психически тормоз, както и че е тропал по стената, която разделя килиите, заливал го с вода и боклуци, които констатации са основани и на показанията на разпитания свидетел А.. В този контекст е посочени заповедите с които през този период лишения от свобода Я. е наказван от Началника на Затвора Пазарджик с изолиране в наказателна килия и извънредно дежурство по поддържане на чистотата, все във връзка с проявено неподчинение, агресивно поведение, както към служители на затвора, така и към И..

12. При това положение е формиран извода, че са били налице незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на Затвора Пазарджик, тъй като не са били предприети своевременно мерки за защита на живота и здравето на ищеца.

Пояснено от първоинстанционния съд е, че независимо от липсата на по-конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, не предприемането на адекватни действия от страна на затворническата администрация за предотвратяване на възникналия конфликт, дава основания на съда да приеме, че тези изострени междуличностни отношения са от такова естество, че да предизвикат твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.

Като е съобразил това, както и сравнително не продължителния период в който И. е бил поставен в неблагоприятна среда, съдът е преценил, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 300,00лв.

ІV. За правото :

13. По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.

Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f41000b1-54d3-4efb-838b-56f0460a5e9d