Решение № 3647 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110209964 по описа за 2025 година

С наказателно постановление (НП) № ***** година заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на *****, с ЕИК ***** имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което чрез своя представител, в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата найнапред се правят възражения за допуснати при съставянето на наказателното постановление процесуални нарушения, а именно неточно отразяване на лицето, на което е връчен АУАН.

На следващо място излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, в частност неточно определяне субекта на отговорността, като в тази връзка дружеството- жалбоподател се позовава на чл.24, ал.1 ЗАНН, и изтъква, че административно-наказателната отговорност е лична, като за извършеното нарушение отговарят работниците и служителите, които са го осъществили. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая, като се пледира за прилагане на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат Ж., който поддържа искането за отмяна по съображения, аналогични на изложените в жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от юрисконсулт П., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като акцентира върху факта, че нарушението не може да се определи като маловажно, доколкото водеща за преценката не е стойността на покупката, а начина на работа в търговския обект. В противовес на доводите на жалбоподателя, се изтъква, че в конкретния случай отговорност е предвидена и за юридическото лице, респективно наказателното постановление се явява правилно.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и възразява срещу прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и 1 извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

***** е търговско дружество с дейност на територията на Република България, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ж.к. ***, представлявано от управителя си Е. Т.. Дружеството стопанисвало търговски обект – магазин за продажба на цветя, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, в който било монтирано фискално устройство модел “Datecs DP-150”, с идентификационен номер на фискалното устройство DT 834719 и фискална памет № 2834719.

На 16.04.2024г., около 11.30 часа, свидетелят В. В. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. София и Н. Ч., също инспектор по приходите посетили посочения търговския обект на *****, като свидетелят В. извършила контролна покупка на един брой картичка за рожден ден на стойност 5,99 лева, които заплатила в брой. В момента на покупката, на касата на търговския обект работела свидетелката Г. Т., служител в дружеството. Въпреки извършената продажба и полученото плащане в брой, тя не отразила същата във фискалното устройство чрез издаване на фискален бон, нито пък издала бележка от прономерован кочан в случай на неизправност на фискалното устройство.

При това, служителите на НАП се легитимирали и предприели проверка в търговския обект, в хода, на която установили, работещ фискален апарат, с електронна връзка с НАП. В отпечатания от фискалната памет - Дневен финансов отчет за 16.04.2024г. била отразена касова наличност към момента на проверката от 136, 40 лева, при фактическа наличност в касата от 226, 40 лева. За извършената проверка, бил съставен Протокол серия АА, бланков № 1969382 от 16.04.2024г., към който били приложени Дневния финансов отчет , както и опис на парите в касата.

Във връзка с констатациите от извършената на 16.04.2024г. проверка, на 22.04.2024 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F764730/22.04.2024 година от страна на свидетеля В. В., с който срещу ***** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 16.04.2024г., втърговски обект – магазин, находящ се в град ***, ул. „***” № ***, дружеството не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство.

Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Срещу съставения и връчен на представител на дружеството по пълномощие, АУАН не е депозирано възражение.

На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било съставено наказателно постановление (НП) № ***** година заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на *****, с ЕИК ***** имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В. В., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F764730/22.04.2024 година;

Наказателно постановление (НП) № *****, Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Протокол за извършена проверка № 1969382 от 16.04.2024г; Дневен финансов отчет от фискално устройство, Опис на парите в касата, Протокол № П-22221524048879-073-001/27.05.2024г., пълномощно.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля В., тъй като същите се явяват логични, последователни, без вътрешни противоречия, като кореспондират, напълно с приобщените по делото писмени доказателства. Те по несъмнен 2 начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като прави впечатление относително добре съхранения спомен на свидетеля за извършената проверка, която тя описва с детайли, което значително повишава достоверността на изложените обстоятелства. Акцентът в показанията на свидетеля В. следва да се постави върху поведението на служителя на дружеството по време на проверката, в частност липсата на какъвто и да е опит за издаване на фискален бон или касова бележка. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Изключение по вече изложените съображения прави само фискалната касова бележка представена в хода на съдебното следствие. При това съдът намира, че не е налице съмнение относно централния факт на производството, оспорван от жалбата, а именноизвършване на продажба, без за същата да е издаден фискален документ. В тази насока са както гласните доказателства- свидетеля В., така и писмените такива.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административнонаказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалваното наказателно постановление налага изменение на същото по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № F764730/22.04.2024 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, каквито съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП са и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „ главен инспектор по приходите", какъвто се явява и свидетелят В..

При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху неговата законосъобразност или водещи до неяснота в повдигнатото административнонаказателно обвинение. Обсъждания АУАН съдържа изискуемите по смисъла на чл.42 ЗАНН реквизити и същият е връчен на законен представител на дружеството, срещу което е съставен. Изложената в АУАН фактическа обстановка съответства на възприетата от констатиращия нарушението орган правна квалификация.

На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, което е издадено от местно и териториално компетентен орган видно от т.1.1, буква г) на приложената заповед № 3ЦУ384 от 27.02.2024г., а именно заместник директор на ТД на НАП. Последното съдържа визираните в чл.57 ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Следва изрично да се отбележи, че отбелязването на данни за лицето, на което е връчен АУАН не е сред задължителните реквизити на наказателното постановление, поради което отбелязаната от жалбоподателя неточност в тази връзка не може да се определи като процесуално нарушение.

Във фактическите си рамки и правните изводи процесното НП съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на настоящото производство, като нарушението от страна на дружеството жалбоподател се явява установено по безспорен начин.

Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на *****, в качеството му търговец, регистриран по ЗДДС на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, 3 която изисква регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби чрез издаване на фискален касов бон. Посочената разпоредба въвежда абсолютно задължение за документиране на доставката, като в нарушение на същата, при извършена от страна на дружеството, в търговски обект- магазин за цветя, продажба, същата не е била регистрирана и отчетена, чрез издаване на фискален касов бон. По делото безспорно се установява, че не е било извършено такова отразяване към момента на извършване на сделката -около 11.30 часа на 16.04.2024г.

В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС съгласно която на лице, което наруши чл.118, ал.1 от ЗДДС, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на *****.Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.

Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя относно определяне субекта на отговорността, и това е така, доколкото задължен субект по чл.118, ал.1 ЗДДС, се явява лицето извършващо облагаема доставка, а именно дружеството стопанисващо търговския обект- ***. Възражението, че съгласно чл. 24 от ЗАНН, дружество не може да бъде санкционирано, т.к. отговорността е лична, не държи сметка за обстоятелството, че цитираната разпоредба третира отговорността на физически лица. Възможността за налагане на имуществена санкция на юридически лица е уредена в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН-“В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.“ Всяко юридическо лице по правило извършва както правни, така и фактически действия чрез конкретни физически лица - членове на управителни органи, наети служители и други, но това само по себе си не води до отпадане на отговорността му, която нормативната уредба свърза с неизпълнение на вменените задължения. Такъв е и настоящият случай, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС се явява търговското дружество, а не един или друг негов служител, а чл.185 ЗДДС включва възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ. Предвид на това за извършеното нарушение правилно е ангажирана именно отговорността на юридическото лице ***.