Решение № 250 от 23.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Бл. , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501355 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от адв. Д.С., в качеството и на особен представител на АНГ. М. К., ЕГН **********, от гр. Бл., ул. „П.” № 69, срещу Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл..

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, основани на твърдения за нищожност на Договор за кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г. поради липса на съгласие. Поддържа се от особения представител на жалбоподателя, че АНГ. М. К. не е подписал договора за револвиращ кредит, както и Сертификат № CRЕХ – 15486340 за издаване на кредитна карта. Оспорва се във връзка с възражението за липса на съгласие при подписване на процесния договор за кредит и представителната власт на „оторизираното лице”, което е подписало договора от страна на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България. След като между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, то не би могло да се твърди неизпълнение на задълженията по същия договор от страна на ответника АНГ. М. К.. Поради така изложените съображения, поддържа се че предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, е неоснователен.

Във връзка с оплакването на неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд и твърдението за неоснователност на предявения установителен иск, оспорва се извода 1 на състава на РС Бл. за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнени изискванията на закона и съдебната практика, като между страните не е постигната предварителна уговорка при какви условия да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, тъй като сключения между страните договор е нищожен поради липса на съгласие. От друга страна не е отправено и не е достигнало до длъжника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост, при това преди подаването на заповед по чл. 417 от ГПК- преди подаване на заявление пред РС Бл.. Поддържа се с въззивната жалба, че не е установено по безспорен и несъмнен начин от доказателствата събрани по делото, че поканата от 11.12.2018г. е връчена редовно на длъжника АНГ. М. К. и той е научил за едностранното волеизявление на банката кредитора за преобразуване на кредита в предсрочно и изцяло изискуем.

Навадени са възражения и срещу активната процесуална легитимация на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, тъй като представените писмени доказателства сочат, че страна по договора за кредит е „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., а по делото липсват убедителни доказателства че ищецът "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, е правоприемник на посоченото дружество. От друга страна по делото не са представени доказателства, че е налице цедиране на вземането чрез прехвърляне на права от едното дружество на другото.

С въззивната жалба са наведени доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което е ограничило ответната страна от възможността да навежда доказателства и да осъществява процесуална защита по делото, за качествена защита на правата на АНГ. М. К.. Така съдът е отказал на ответната страна назначаването на повторна съдебно графологично експертиза, досежно установяване дали подписа под процесния договор е положен от АНГ. М. К.. Поддържа се, че този отказ е в нарушение на процесуалните правила, доколкото вещото лице при своето заключение е изследвало само приликите между общите и частните признаци на подписа на длъжника, но не е изследвал разликите между същите, а пред съда е заявил че изследването на същите не би могло да даде сериозно отражение върху крайното заключение по изготвената експертиза.

С въззивната жалба са наведени доводи, че са налице основанията на чл. 266 ал.3 от ГПК, поради което е поискано от въззивния съд да бъде допусната и назначена повторна съдебно графологична експертиза, при която на вещото лице да бъзе възложена задача при отговорите на поставените към експертизата въпроси, да изследва не само приликите, но и отликите в общите и частните признаци на подписа на АНГ. М. К..

С въззивната жалба е наведено и оплакване на необоснованост на обжалваното решение на РС Бл. от доказателствената съвкупност по делото, както и оплакване че Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл. е немотивирано.

При изложените съображения във въззивната жалба, иска се от състава на ОС Бл., да отмени 2 изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като недоказани и неоснователни.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от БНП П.П.Ф., чрез юрисконсулт Н.М., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Оспорва се оплакването с въззивната жалба за липса на представителна власт на лицето подписало договор за кредит от страна на БНП П.П.Ф., като се навеждат доводи че на липса на представителна власт може да се позовава само ненадлежно представляваната страна, а такива доводи няма наведени от ищеца по делото. /ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/ По оплакването за липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на претендирането вземане, поради това че едностранното волеизявление на кредитора не е достигнало до длъжника, навадени са доводи с писмения отговор на въззивната жалба, че в този случай длъжника не може да бъде освободен от отговорност за претендираното вземане по отношение на неплатените вноски, падежирани към момента на подаване на заявлението пред съда.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че по делото безспорно е установено настъпилото универсално правоприемство между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „БНП П.П.Ф.“ С.А.

П., Фр., доколкото доказателствата за извършеното трансгранично вливане са обявени в ТР и имат характер на публични и общоизвестни/по арг. на чл. 11 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ/ Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да потвърди обжалваното решение на РС Бл., с което предявения иск е бил уважен като основателен, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

3

В пледоариите си при устните състезания по делото и с пимено становище, особеният представител на АНГ. М. К., поддържа въззивната жалба, като моли състава на ОС Бл., да отмени Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл., като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.

422 от ГПК като неоснователен. Искането за отмяна е основано на оплакване за липса на валидно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, поради нищожност на Договор за кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г. Поддържа се с въззивната жалба, че договора за револвирщ кредит, на който се основава исковата претнеция на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, не е подписан от въззивника АНГ. М. К., като същият е нищожен поради липса на съгласие. В тази връзка оспорва се заключението на експерта по допуснатата и изслушана от първоинстационния съд съдебно графологична експертиза, като се навеждат довод и за необоснованост на първоинстнационното решение.

В писменото становище на особения представител на АНГ. М. К., поддържа се и оспорването на представителната власт на лицето, подписало Договор за кредит № CARD15486356 от 29.07.2017г. от страна на кредитодателя- „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като се възразява че липсват доказателства че лицето подписало договора- Соня Лачева, е подписала договор като лице „оторизирано“ от банката да сключва договори от името и за сметка на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България.

С писменото становище по съществото на делото, поддържа се от особения представител на въззивника оплакването за неправилност на съдебния акт на първоинстанционния съд, като се възразява че вземането, чието установяване се иска от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД по съдебен ред, не е станало изискуемо и дължимо, тъй като не е осъществено основанието на исковата претенция, заявено от ищеца при подаването на заявлението пред РС Бл.- настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на въззиваемото дружество, въпреки наличието на „формалното наличие“ на такава клауза в Договор за кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като писмената покана от 11.12.2018г., с която същата е следвало да бъде соъбщена на длъжника, не е връчена редовно на АНГ. М. К., поради което не е настъпило едностранното преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, за остатъка от дължимата и незаплатена от длъжника сума.

Оспорва се с писменото становище на особения представител на въззивника по делото и доказано настъпило правоприемство между „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр. и "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България.

С писменото становище по същесвото на делото, адв. Д.С., навежда правни доводи, че процесният договор за кредит е недействителен като не отговаря на изискванията на ЗПК (Закона за потребителския кредит). Изложени са съображения, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 1 от ЗПК - не е посочено мястото на неговото сключване; не е посочен вида на кредита /чл. 10 ал.1 т. 2 от ЗПК/; срокът на договора за 4 кредит /чл. 11 ал. 1 т. 6 от ЗПК/; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти /чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по оП.ения в приложение № 1 начин /чл. 11 ал. 1 т. 10/; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разП.ение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /чл. 11 ал. 1 т. 12/; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора /чл. 11 ал. 1 т. 15/; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските /чл. 11 ал. 1 т. 16 от ДПК/; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден /чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК/.