Решение № 94 от 11.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Добрич, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20213230100884 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от Г.Е.. Р., ЕГН: **********, *** , с която срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове за връщане на суми дадени по нищожни договори.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

На 23/05/2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като кредитодател и Г.Е.. Р. като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № *** В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 400.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 35,02 лева, срокът на заема е 12 седмици, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 420.24 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 45.32 %.

В договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

Две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма 1 задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „***“; поръчителят подписва договор за поръчителство.

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от 420.24 лева, посочена в договора, дължима от Заемателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора.

В договора е посочено, че при неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 119.04 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в размер на 9.92 лева.

Н а кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер на 119.04 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

Г.Р. изплатил на „Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в общ размер на 404,46 лева, представляващи девет вноски по 44.94 лева всяка с падежи 02.06.2016 г., 09.06.2016 г., 16.06.2016 г., 23.06.2016 г., 30.06.2016 г., 07.07.2016 г., 14.07.2016 г., 21.07.2016 г., 28.07.2016 г.

На 04/08/2016 г. Г. Е. Р. сключил нов договор за паричен заем № *** с „Изи Acer Мениджмънт” АД.

В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 33.33 лева, срокът на заема е 16 седмици /16 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 533.28 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 46.17%.

Също така, в договора е посочено, че с неговото сключване се рефинансира текущия заем на Заемателя по д оговор № *** от 23/05/2016г. и изцяло се погасяват задълженията по него, които към датата на подписването му /04.08.2016 г./ са в размер на 133.52 лева. По втория договор Г.Р. получил реално сумата в размер на 366.48 лева, а не както е посочено в договора 500.00 лева, тъй като ответното Дружество е прихванало остатъка от дължимата се по първоначалния договор за паричен заем № *** сума/133.52 лева/.

В договора е уговорена неустойка, при идентични с първия договор условия, в размер на 191.84 лева. Ищецът не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор Г.Р. е изплатил на „Изи Acer Мениджмънт” АД сумата в общ размер на 453.20 лева, представляващи десет вноски по 45,32 лева всяка с падежи 14.08.2016 г., 21.08.2016 г., 28.08.2016 г., 04.09.2016 г., 11.09.2016 г., 18.09.2016 г., 25.09.2016 г., 02.10.2016 г., 09.10.2016 г. и 16.10.2016 г. .

На 25/10/2016 г. Г.Е.. Р. сключил трети поред договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт” АД.

В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 2

700.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 28.81 лева, срокът на заема е 27 седмици /27 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 777.87 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 47.29 %.

Също така в договора е посочено, че с неговото сключване се рефинансира текущия заем на Заемателя по договор за паричен заем № *** от 04/08/2016 г. и изцяло се погасяват задълженията по него, които към датата на подписването му /25/10/2016 г./ са в размер на 267.73 лева.

В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът получил реално сумата в размер на 432.27 лева, а не както е посочено в договора - 700.00 лева, тъй като ответното дружество е прихванало остатъка от дължимата се по договор за паричен заем № *** сума /267.73 лева/.

В договора е уговорена клауза с идентични условия за дължимост на неустойка в размер на 447.93 лева.Уговорено е, че неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посолени в договора се добавя сума в размер на 16.59 лева. Н а кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер на 447.93 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор

Г.Е.. Р. е погасил изцяло сумата по сключения втори договор за паричен заем № ***, а именно в общ размер на 1225.80 лева. Последната е изплатена изцяло на „Изи Асет Мениджмънт” АД.

Според ищеца гореописаните договори са нищожни на следните основания:

- чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Нарушено е изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

-чл.11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредитите, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочените в договорите ГПР от 45.32 % за договор за паричен заем № ***, 46.17 % за втория договор за паричен заем № ***, респективно 47.29 % за договор за паричен заем № ***, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договорите единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заемите от 40.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договорите. Описаните в съдържанието на договорите такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различни размери на ГПР от посочените.

Сочи се Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да 3 предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

Ищецът счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.

19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи Асет Мениджмънт” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“.

-На следващо място, в договорите за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 139.28 % за договор за паричен заем № ***, 135.07 % за втория договор за паричен заем № ***, респективно 171.69 % за договор з а паричен заем № ***/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целите договори следва да се обявят за недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се практика- Решение от 15.03.2012 г. по дело 0453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

-Договорите за потребителски кредит са нищожни и на основание чл.

11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

- уговорената неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. В случая се съставят еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да 4 приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

-клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави тъй като е уговорена за изпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение).

-Клаузите за възнаградителна лихва са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, доколкото в определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва се включва и начислената „неустойка“ .