Решение № 348 от 18.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000355 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 260093/16.04.2023 г. от Ц. С. Б. ,представлявана от адв.П. К. против решение № 260114/16.11.2022 г. ,постановено по т.д.31/2021 г. по описа на ОС – С. З., в частта ,в която е отхвърлен предявения от нея иск против З. Л. „АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП ,настъпило на 01.09.2020 г. за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 95 000лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и неправилно приложение на института на чл.52 от ЗЗД и се заявява искане същото в тази му част да бъде отменено да бъде постановено друго , с което претенцията на Б. бъде уважена изцяло.Претендират се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за адв.П. К..

Постъпил е отговор от З. Л. „АД , с който се оспорва подадената от Б. въззивна жалба и се заявява искане същата да бъде оставена без уважение.

Предмет на разглеждане е и насрещна въззивна жалба вх.№ 1

260439/01.03.2023г. от З. Л. „АД против същото решение в частта ,в която е уважен предявения от Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2020 г. за разликата над 42 000 лв. до пълния уважен размер от 70 000лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в тази негова обжалвана част и се заявява искане същото да бъде отменено и искът на Б. за разликата над 42 000 лв. да бъде отхвърлен.Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от Ц. С. Б. по въззивната жалба на З. Л. „ АД , с който се оспорва същата и се заявява искане решението в обжалваната от последния част зда бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,поради което делото следва разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция на Ц. С. Б. против „З. Л.” АД гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от първата болки и страдания от получените травми в следствие настъпилото на 01.09.2020г. ПТП за разликата над 42 000 лв. до пълния претендиран размер от 95 000 лв.

С решението ,предмет на обжалване съдът е приел ,че са налице всички предпоставки на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на претърпените от ищцата в резултат на ПТП ,причинено от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА неимуществени и имуществени вреди ,поради което е уважил предявените искове – този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- изцяло , а този за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди – в размер на 70 000 лв. като е отхвърлил този иск за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 95 000 лв.Решението е обжалвано и от двете страни само по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди като ищцата го обжалва в отхвърлителната част за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 95 000 лв. , а ответникът го обжалва в частта ,в която искът е уважен над сумата от 42 000 лв. до присъдените 70 000 лв.

В частта ,в която осъдителната искова претенция за присъждане на 2 обезщетение за имуществени вреди е уважена решението като необжалвано е влязло в сила. Същото е влязло в сила и в частта ,в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лв.

Съдът, с решението ,предмет на обжалване , е приел да е б езспорно установено, че на 01.09.2020 г. около 08:25 ч. в гр. С. З. на кръстовището на бул. „Ц. С. В.” и ул. „М. Т. К.” е настъпило ПТП между т. а. „Ф.”, модел ”П.” с ДКН ** ***** **, собственост на „С. П.т” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., р. Л.**********, вписано в ТР с ЕИК: ********* и управлявано от В. Н. А., ЕГН: **********, и пресичащата пътното платно пешеходка Ц. С. Б., ЕГН: **********.

За т. а. „Ф.”, модел ”П.” с ДКН ** ***** ** е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със „З. Л.” АД, обективирана в застрахователна полица BG/******* със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.12.2019 г. до 23:59 ч. на 27.12.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 01.09.2020 г. за същия е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Видно от приложеното НОХД N2 2002/2021 г. по описа на Районен съд - С. З. с влязло в сила Решение N2 89/10.03.2022 г. подсъдимият В. Н. А. е признат за виновен в това, че на 01.09.2020г. към 08:30 часа в гр. С. З. на кръстовището на бул.„Ц. С. В.” и ул. „М. Т. К.” при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Ф.”, модел „П.", рег. N2 ** ***** **, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в Закона за движението по пътищата - ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП („Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”), чл. 116 от ЗДвП („Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”) и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП („Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците"), и по непредпазливост причинил на Ц. С. Б., на 65 години, двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на III, IV и V ребро в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок, по дълъг от тридесет дни, и счупване на срамната кост на таза в ляво и двете седалищни кости на таза, довели до трайно затруднение на движенията на левия и десния долен крайник за срок, по-дълъг от тридесет дни престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „6” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а, ал. 1 от Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното престъпление и МУ Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд С. З..

Гореизложената фактология не е била спорна по делото ,не е оспорена и с въззивните жалби ,а на основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъдата на наказателния съд ,в това число и решението по чл.78 а от НК ,са задължителни за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По нататък съдът е приел да е безспорно установено ,че ищцата в резултат на ПТП е претърпяла счупване на III, IV и V ребро в дясно , счупване 3 на двата клона на лявата срамна кост на таза, счупване на дясната седалищна кост на таза ,счупване на лявата седалищна кост на таза. контузия на главата.,които травматични увреждания са в безспорна причинно-следствена връзка същото .

При така установеното и обсъждайки събраните по делото доказателства досежно болките и страданията ,претърпени от ищцата като резултат на горепосочените травматични увреждания съдът е приел предявеният от нея иск за репариране на тези неимуществени вреди за изцяло доказан по основание ,а досежно размера е приел дължимо обезщетение в размер на 70 000 лв. , до който размер уважил този иск,а в останалата част до предявения размер от 95 000 лв. го е отхвърлил..

Предмет на въззивно разглеждане е единствено размера на присъденото обезщетение като и двете страни считат този размер на несъобразен с понесените болки и страдания от ищцата и техния интензитет и несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД като жалбоподателят ответник не поддържа заявеното при първоинстанционното разглеждане на делото възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Следователно това са и параметрите на въззивно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК.

За претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на понесените травматични увреждания вследствие на процесното ПТП по делото са събрани доказателства.Така от комплексната СМАЕ се установява,че интензитетът на болките и страданията ,търпени от ищцата от травматичните увреждане е бил завишен за период от 1 -1,5 месеца, а възстановителния период на фактурата на ребрата е около два месеца и половината ,а на счупените тазови кости около три месеца.Експертизата посочва също така ,че правилният и единствен начин на лечение при така получените фрактури е леглови режим,а продължаващото страдание на ищцата е резултат на комплекс от причини – възраст,пол ,физиологични характеристики на организма и не на последно място и характера на счупванията ,които са такива ,че лечението по никакъв начин не е възможно да повлияе за пълното възстановяване без остатъчни проявления от страна на двигателните функции.

По делото са разпитани и свидетели като св. Д. ,приятелка на ищцата посочва ,че същата на 01.09 й се обадила вечерта ,казала й,че е катастрофирала и ще се наложи човек да я гледа, защото е на легло.

Свидетелката полагали грижи за ищцата, която била на легло, тъй като имала счупен таз, не можела да иде до тоалетна и уринирала в кофа. Свидетелката посочва, че отзад на гърба, Ц. имала рана до кокал, която трябвало да се почиства и да се превързва поне два пъти на ден. Понататък свидетелката уточнява ,че именно тя ходила да пазарува , да изхвърля боклука и това продължило около 1 месец, след което ищцата започнала да става. Според свидетелката, след ПТП-то, Ц. била много стресирана, гледала в една точка, плачела, имала болки, страхувала се да излезе на улицата като сочи и това, че болките в таза и сега не са отшумели, въпреки че е минало много време.

4

Като свидетел е разпитан и съпругът на ищцата Б. Л. Б., който установява , че на 01.09.2020г. между осем и осем и половина, синът им му се обадил, че майка му е ударена от лек автомобил и е в Бърза помощ. ,където отишъл,лекарите правили изследвания на ищцата и след 10 минути го пуснали да я види. Сочи ,че Ц. лежала на легло и плачела, имала болки в тазобедрената кост и гърдите. След около час, час и половина я изписали и се прибрали в жилището си. Ц. седнала на тротоара, а свидетелят помолил две момчетата да вземат стол и да му помогнат да я качат до апартамента. като се върнали, била се начуркала, плачела и била много стресирана. След 7-8 дни болката продължила, поради което отново посетили болницата, където след скенер се устаноило, че имало фрактури в областта на срамната кост, както и увреждане на 3-4 ребра. Свидетелят сочи ,че ищцата не останала в болница ,тъй като била напълно обездвижена, задоволявала физиологичните си нужди с куко, а там нямало човек, който да я обгрижва, както може да бъде обгрижвана в къщи. За нея се грижел свидетелят и нейна приятелка, която помолил да готви, да пазари и да помага при физиологичните й нужди.

Според този свидетел два месеца съпругата му била в доста тежко психично състояние, дори се наложило да посетят психолог. Нощно време не можела да спи, плачела постоянно. Ищцата била около 45-50 дни на легло, края на втория месец с негова помощ успяла да отиде до тоалетната, тъй като сама не можела. Според свидетеля категорично имало промени в психичното й състояние преди ПТП — то и след това. Свидетелят посочва, че Ц. ходела на рехабилитация. След съгласуване с медицински лица и предвид, че тя е пенсионер, както и предвид тежките костни увреждания, със сина им провели профилактично лечение в с.Б. по клинична пътека. Според свидетеля и към настоящия момент не са отшумели болките на съпругата му.

С оглед на така установеното настоящата инстанция споделя мотивите на първостепенния съд касателно адекватния размер на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата ,в размер на 70 000 лв. и препраща на основание чл.272 от ГПК към тях. Като се съобрази вида на претърпените травматични увреждания - фракрути на ребра и тазови кости ,при които единствения начин на лечение е леглови режим, физическите болки и страдания в резултат на тези фрактури ,както и периода на възстановяване - от 2 до 3 месеца ,през които ищцата е била на легло ,изцяло на грижите на своите близки във всяко едно отношение ,включително при обслужване на физиологичните й нужди ,отражението ,което тези травми за нанесли не само на психиката й предвид преживяния силен стрес и страх ,а цялостно в живота и бита й, възрастта на ищцата към момента на ПТП -65 години ,което предполага по-дълъг възстановителен период ,както и установеното от свидетелите ,че и към настоящия момент 5