Решение № 632 от 01.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Монтана, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100579 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Б. К., както следва: иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата от 422,85, представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договори за мобилни услуги от 01.02.2022 г., 09.02.2022 г., ., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7332686777/05.03.2022г., фактура № **********/05.04.2022г., фактура № 7335086354/05.05.2022г., фактура № 7337887017/05.07.2022г.,, едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.08.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2705/2024 г. на РСМ.

Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си за срочно заплащане на услугите, поради което е станал причина за съдебното производство. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение.. Представя доказателства. Претендира разноски.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва претендираните суми.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч. гр. д. № 2705/2024 г. по описа на РСМ е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства по фактура

№

7332686777/05.03.2022г., фактура № **********/05.04.2022г., фактура № 7335086354/05.05.2022г., фактура № 7337887017/05.07.2022г От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и "Йеттел България" ЕАД /, са се намирали в облигационни правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизиниг, възникнали по силата на сключените договор за мобилни услуги, а именно Договор за мобилни услуги № 625799655 от 01.02.2022г., Договор за мобилни услуги № 625835075 от 09.02.2022г. Договор за мобилни услуги № 625835285, Приложение към него, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор/Йеттел.

Ответникът не е оспорил представените договори, ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги и му е предоставил описаните в договорите мобилни услуги. В договора изрично е отбелязано, че потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е съгласил да спазва 2

Общите условия на мобилния оператор.

Страните не спорят, че ищцовото дружество е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги във връзка с използването на мобилни номера.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която Към 08.10.2025г. ответникът има неплатени задължения за: за електронни съобщителни услуги за застрахователни премии Общият размер на задълженията е 422.85лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.

Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него.

Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В процесните договори страните са уговорили дължимостта на абонаментна такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на мобилните услуги.

Ето защо съдът достига до извод, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответния отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. За всеки от процесните мобилни номера е 3 приложена справка за общо потребление, в предоставените услуги и съответните такси за тях. която са разписани

Няма оспорване от ответник да не са били предоставени услугите от ищеца, или да е бил в невъзможност да ползва услугите по вина на ищеца, така, че няма възможност да се освободи от отговорността да заплаща уговорените месечни такси по сключените между страните договори.

По делото не се твърди, а и не бяха представени доказателства, от които да изведе плащане от ответника.

С оглед на горното претендираните суми за неплатени мобилни услуги и лизингови вноски, следва да се уважи. Сроковете по договорите а лизинг са изтекли към момента на последното открито съдебно заседание, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид настъпването на срока за погасителните вноски.

Също така би се стигнало до недобросъвестно обогатяване от страна на потребителя, след като се установи, че е получил лизинговите вещи и не е заплатил или върнал същите. Поради горното съдът следва да уважи претенцията на ищеца за незаплатените вноски по лизинговите договори и потребените мобилни услуги.

Не намира за основателно възражението на ответника, че не е бил уведомен за прекратяването или изискуемостта, след като не се претендира последици от прекратяване на договора или предсрочна изискуемост – неустойка или суми по лизинг.

По разноските:

При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Сторените от ищеца разходи са в размер на 1710,54 лева, от които 505,27 лева – разноски в заповедното производство, и 1205,27 лева – разноски в исковото производство, от които 25,27 лева – държавна такса в исковото производство, 480 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице и 400 за особен представеител.

Ответникът не е претендирал разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. К. ЕГН: **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2705/2024 г., по описа на РС – Монтана, а именно: на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД – сумата 422,85, представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договори за мобилни услуги от 01.02.2022 г., 09.02.2022 г., ., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7332686777/05.03.2022г., фактура № **********/05.04.2022г., фактура № 7335086354/05.05.2022г., фактура № 7337887017/05.07.2022г., по сключени с Договор за мобилни услуги № 625835285 от 09.02.2022г. и Договор за мобилни услуги № 625835075 от 09.02.2022г. и оговор за мобилни услуги № 625799655 от 01.02.2022г. ведно със законната лихва от 29.08.2024 г.до окончателното плащане;

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. А. К. ЕГН: **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ... сумата 61710,54 лева, от които 505,27 лева – разноски в заповедното производство – ч.гр.д. 2705/2024 г. по описа на РСМ, и 1205,27 лева – разноски в исковото производство РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5