Решение № 5999 от 30.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5999 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

К. Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100507849 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4069/17.03.2023 г., постановено по гр.д. № 10760/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, е признато за установено по отношение на К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул. ****, че Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. ****, са собственици на 1/. УПИ ХII – 271 от кв.856, с площ 350кв.м., при съседи: П.П., Р.Р., В.П. и ул. Бойчински бой, заедно с построената в двора 2/. едноетажна къща с площ 54кв.м., а по КККР, одобрени със заповед РД 18-48/12.10.2011г. на изп. дир на АГКК – София, представляващи поземлен имот с ид. № ***, с площ 376кв.м., при съседи имоти с с ид. № ***, с ид. № ***, с ид. № ***, с ид. №

***, с ид. № ***, с ид. № *** и построената в имота еднофамилна жилищна сграда с ид. № ***, със застроена площ 54кв.м., както и сграда за битови услуги с ид. № ***.

Със същото решение К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул. ****, е осъден да предаде на Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. ****, описаните имоти и е отменен констативен нотариален акт №112,т.

XVI, рег. №31739, д. №2671 от 10.11.2021г. на нотариус И. Д..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Б. Х. с ЕГН **********, гр. София, ул.

****, е осъден да плати на Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, кв. ****, сумата 2044лв. – разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника К. Б. Х.. В жалбата въззивникът излага доводи за 1 неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на формираните от СРС изводи и нарушение на материалния закон. Поддържа твърдения, че районният съд е оценил избирателно свидетелските показания и неправилно е отхвърлил възражението му за придобиване по давност. Въззивникът твърди, че владее имота от 2000 г. явно, спокойно, непрекъснато и с намерение да го свои. Като прояви на фактическа власт сочи почистване и поддръжка на двора и къщата, поправяне на ограда и покрив, заключване, прогонване на самонастанили се лица и действия след пожар. Позовава се на презумпцията по чл. 69 ЗС и на издадения в негова полза констативен нотариален акт от 10.11.2021 г. Твърди, че ищците и родителите им не са посещавали и стопанисвали имота през претендирания давностен период и не са предприели действия, които да прекъснат давността. Оспорват собствеността на ищците и доказването на предпоставките на иска по чл. 108 ЗС. Въззивникът поддържа още, че законът не изисква собственикът да бъде лично уведомен за намерението за своене при завладяване на изцяло чужд имот, а периодичната липса на действия в имота не прекъсва сама по себе си владението. Оспорва достоверността и относимостта на показанията на свидетелите на ищците, включително твърденията за сезонно ползване на къща без ток и вода. С оглед гореизложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемите Н. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. в срока по чл. 263, ал. 1ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват жалбата, като неоснователна.

Поддържат, че са собственици на имота по наследство от родителите си, като се позовават на нотариалния акт от 1968 г., удостоверенията за наследници и кадастралните скици. Твърдят, че майка им е посещавала и ползвала имота сезонно до 2018 г., дворът и къщата са били заключени, а семейството е отказвало отправяни от ответника предложения за покупка. Въззиваемите считат, че ответникът не е доказал явно, трайно и непрекъснато владение за необходимия десетгодишен срок, като се позовават на снимките, документите за партидите за вода и електроенергия и показанията на първоинстанционните свидетели. Твърдят, че ответникът е премахнал оградата и е навлязъл с техника през 2022 г. В отговора застъпват и становището, че едва с констативния нотариален акт от 10.11.2021 г. той е проявил намерение да свои имота. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло и да им се присъдят разноските, включително адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

2

За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищците трябва да установят собствеността си, упражняването на фактическа власт от ответника към релевантния момент и липсата на противопоставимо основание за тази власт.

Между страните не е спорно, като и с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ищците Н. В. Д. и Л. В. Д. са наследници на В. и Д.Е., които са били собственици на спорните имоти; че ответникът К. Б. Х. е техен съсед, който се сдобил с констативен нотариален акт №112, т. XVI, рег. №31739, д. №2671 от 10.11.2021 г. на нотариус И. Д., с който бил признат за собственик на имотите на основание давностно владение; както и че последният владее имотите.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че спорът в настоящото производство, пренесен за разглеждане пред тази инстанция, се съсредоточава върху обстоятелствата относно упражняването на владението върху процесните имоти от ответника.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС. Установяването на този способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя (чл. 2 от Закона за давността-отм.). За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост върху един недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период подълъг от 10 години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. Действително намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно още това владение да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно - т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика.

Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.

79, ал. 1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС). Следва да се има предвид също, че по давностно владение могат де се придобиват такива вещи, който имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права.

Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване – по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност или наличието на съмнение за някой от тях изключва придобиването по давност.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства се установява следното:

Св. Г.Т. заявява, че познава Д. (майката на ищците) от около 2007 г. и описва лично влизане в къщата и чести срещи с нея през 2007–2008 г., а впоследствие няколко виждания в различните сезони, градински цветя, събиране на дъждовна вода и 3 заключване на дворната врата с верига и катинар. Изрично казва, че не е посещавала имота през 2017 г., затова показанията й не се използват като лично наблюдение за тази година или като свидетелство за непрекъснато ежедневен достъп. През лятото на 2022 г. видяла свалена ограда и Н. да отключва къщата със свой ключ.

Св. В.И., който живее с ищцата Л., без сключен брак, заявява, че от 2014 г. всяка година пролет, лято и есен заедно с Л. и Н., както и със съпругът на Н. – В. са ходили да се грижат за имота - за подрязване, събиране на плодове и дребни ремонти, които заедно е извършвал с двете ищци и съпругът на Н.. Свидетелят изяснява, че къщата се заключва и има врата, като ключ от къщата и от катинара на дворната врата имат само ищците. Същият твърди, че 5-6 години преди датата на съдебното заседание, в което е разпитан (11.11.2022 г.) за пръв път видял въззивника да разговаря с Л., след което тя му казала, че К. я попитал дали продава имота и дали може да го купи. Вторият път, когато го видял, било през юни месец 2022 г., след като с двете ищци отишли в имота, тъй като съседи им сигнализирали, че оградата на имота е премахната и са влизали камиони вътре. Същият твърди, че нито е бил свидетел на пожар, нито пък някой му е споделял за такъв.

Свидетелят С.Д. твърди, че ответникът почиствал имота през последните двадесет години, гонел самонастанили се лица и поправял оградата. При въпросите на насрещната страна обаче отнася личната си помощ за поправянето на оградата и почистването приблизително към 2021–2022 г. За по-ранното време не посочва отделни действия, извършвани в конкретна година. Видял е възникнал пожар преди две-три години, но не знае какво е горяло и кой го е запалил. Работил е през деня и преди това е бил в чужбина, поради което твърдението му, че не е виждал ищците, не е пълно наблюдение на имота. Неговите непосредствени възприятия доказват помощ за почистване и ограда, но не начало на изключително владение през 2000 г. или траен контрол над заключената къща.

Свидетелят З.С. също описва почистване от ответника и семейството му, но при уточняването отнася личните си наблюдения към последните десет-петнадесет години, без дати и честота на работата. Не е влизал в къщата, а за пожара казва, че е научил от други. Същевременно на въпроси на ищцата посочва, че около 2004 г. е търсил нея и сестра й като собственици на съседния имот за узаконяване на гаражи и ги е издирил чрез общината. Признатото от свидетеля тогавашно познаване на титулярите е несъвместимо с категоричното му впечатление, че имотът е бил безстопанствен и предоставен за разпореждане на ответника още от 2000 г. Сведенията за допуснат от ответника работник през последната година преди разпита са относими към фактическата власт през 2021–2022 г., но не установяват владение в началото на претендирания срок. От друга страна общото твърдение на свидетелят С., че семейството е напуснало имота преди двадесет или тридесет години, не е съвместимо с конкретните преки възприятия на свидетеля Тодорова за присъствието на Д. след 2007 г. Свидетелят сам отнася издирването на ищците като собственици към 2004 г.