Решение № 4560 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Емилия А. Въззивно гражданско дело № 20261100505479 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. З. и Л. С. З. срещу Решение № 3489 от 23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 25808/2025 г. по описа на СРС, 80 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, подадена от И. А. З. и Л. С. З., уточнена с молба вх. № 178780 от 22.05.2025 г., с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу С. Л. Л., за извършен акт на домашно насилие на 07.05.2025 г., като е отказано да се издаде заповед за защита. Осъдени са молителите да заплатят на ответника 511,29 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и всеки от тях по 12,78 евро държавна такса.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Моли се същото да бъде отменено и да бъде уважена молбата на въззивниците. В случай, че се приемат за основателни възраженията за съществени процесуални нарушения, се моли да се върне делото за разглеждане на първа инстанция с указания във връзка с производството като бързо такова и със събирането на всички доказателства, както и за произнасяне по отношение на исканите мерки – заповед за защита и задължение на ответника да посещава Център за превенция на насилието.

Прилага Уведомление във връзка с прокурорска преписка № 58521/2025 г. по описа на СРП, от което се твърди, че е видно, че лицето И. А. З. е в качеството си на пострадал по същата. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият С. Л. Л. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли да се 1 оставят без уважение и исканията на въззивниците по доказателствата като неотносими и неоснователни. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора вьззивния съд, съобрази следното :

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И. А. З. и Л. С. З. срещу С. Л. Л. за защита от домашно насилие, твърдяно да е извършено на 07.05.2025 г., подробно описано в сезиращата съда молба.

Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.

С решение № 3489/23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 25808/2025 г. по описа на СРС, 80 състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като е отказал да издаде заповед за защита. Със същото решение молителите са осъдени да заплатят на ответника сумата от 511,29 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на по 12,78 евро всеки.

Доводите във въззивната жалба касаят допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост на формираните фактически и правни изводи.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за осъществяването на твърдените актове на домашно насилие от страна на въззиваемия спрямо въззивниците, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Първоинстанционното решение е правилно, постановено е при правилна оценка на доказателствената съвкупност, като приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират на доказателствата по делото, а изведените правни изводи се основават на установените факти по делото.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е извършил правилна преценка относно тяхната достоверност и относимост, поради което настоящият състав изцяло споделя направените от него фактически изводи.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин въззиваемият да е притежавал пистолет, съответно да е осъществил твърдяната заплаха с оръжие спрямо въззивниците. Този извод се подкрепя както от писмо от 03.12.2025г. на ГД „Национална полиция“, от което се установява, че по отношение на С. Л. не е налична информация за издавани разрешения за притежаване на огнестрелно оръжие след 03.02.2024 г., така и от показанията на свидетелката Й.

Л.а- негова съпруга, която заявява, че в семейството не се притежава оръжие и че не е 2 виждала ответникът да има такова към процесната дата. Същата е посочила и че автомобилът не се управлява от ответника, тъй като свидетелството му за управление на МПС е отнето от края на месец септември 2024 г., а автомобилът се управлява единствено от нея. Тези данни не се опровергават от останалия доказателствен материал, включително от приложените прокурорски преписки, по една от които е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.

Правилен е и изводът на районния съд, че твърденията за присъствие на въззиваемия на 30.05.2025 г. пред жилището на въззивниците с автомобил, дори и разгледани самостоятелно, не установяват поведение, което да попада в обхвата на домашното насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Не са ангажирани доказателства ответникът да е управлявал или ползвал автомобила на посочените време и място, нито да е отправял закани, обиди, да е упражнил принуда, физическо посегателство или друго конкретно въздействие спрямо молителите. При това положение описаното присъствие на публично място, без данни за конкретно насочено противоправно поведение спрямо въззивниците, не може да обоснове извод за акт на домашно насилие.

От събраните по делото доказателства се установява наличие на влошени отношения между въззивниците, тяхната дъщеря и въззиваемия, породени от семейния конфликт помежду им. Тези обстоятелства обаче не могат сами по себе си да обусловят извод за осъществен акт на домашно насилие. Производството по ЗЗДН не е предназначено да разрешава семейни конфликти и междуличностни неразбирателства, а да осигури защита при установено по несъмнен начин поведение, осъществяващо състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В конкретния случай такова поведение не се установява от събраните по делото доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е извършил конкретна и задълбочена преценка на твърдяните действия с оглед тяхното съдържание, интензитет и контекст на отношенията между страните. Обосновано е приел, че установеното по делото поведение не осъществява състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а представлява ескалация на междуличностен конфликт между страните.

Жалбата е изцяло неоснователна по изложените в нея доводи. неоснователни са оплакванията на въззивниците, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно твърдението, че на 07.05.2025 г. ответникът е отправил заплаха към молителите с огнестрелно оръжие. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин ответникът да е притежавал или държал пистолет към процесния момент. Напротив, от писмо вх. № 396654/03.12.2025 3 г. на ГД „Национална полиция“ се установява, че по отношение на ответника не е налице информация за издадени разрешения за притежаване на огнестрелно оръжие след 03.02.2024 г. Същият извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Й. Л.а, която заявява, че към процесния период в семейството не е имало огнестрелно оръжие и не е виждала ответника да държи такова. В същата насока са и материалите по прокурорска преписка № 38103/2025 г. по описа на СРП, приключила с отказ да се образува досъдебно производство, които не съдържат данни, установяващи твърдяната заплаха с оръжие.

Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърдяното поведение на ответника на 30.05.2025 г., изразяващо се в престой с автомобил в близост до жилището на молителите, не съставлява акт на домашно насилие. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин именно ответникът да е управлявал или да се е намирал в процесния автомобил към посочените дата и час. В показанията си свидетелката Й.

Л.а изрично заявява, че още от края на месец септември 2024 г. ответникът е с отнето свидетелство за управление на МПС, не управлява автомобил, а процесното моторно превозно средство се ползва единствено от нея и не се предоставя на трети лица. При така установените факти не може да се приеме за доказано по категоричен начин, че ответникът е осъществил описаното от молителите поведение. Но дори да се приеме обратното, само по себе си присъствието на публично място в близост до жилището на молителите, без данни за отправени заплахи, обиди, принуда, физическо посегателство или друго противоправно въздействие спрямо тях, не покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдяното събитие от 30.05.2025 г. не обосновава извод за извършен акт на домашно насилие.

Неоснователни са и оплакванията на въззивниците за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото им на защита.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е осигурил на страните равна процесуална възможност да ангажират доказателства и да упражнят предоставените им процесуални права, като е събрал всички относими към предмета на спора доказателства, необходими за правилното му изясняване. Не се установява отказът да бъдат уважени част от направените доказателствени искания да е ограничил правото на защита на молителите, тъй като съдът е изложил фактически и правни изводи въз основа на достатъчен по обем доказателствен материал, включващ писмени доказателства, свидетелски показания и служебно изискани справки. Отделно от това въззивното производство не установи исканите от жалбоподателите допълнителни доказателства да са от естество да доведат до различни фактически констатации или до различен краен правен извод по спора. Поради това наведените възражения за съществени процесуални нарушения се явяват неоснователни.

4

Неоснователни са и възраженията на въззивниците относно извършената от първоинстанционния съд преценка на свидетелските показания. Обстоятелството, че свидетелката Й. Л.а е съпруга на ответника и дъщеря на молителите, само по себе си не обуславя недостоверност на дадените от нея показания. Същите подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, каквато районният съд е извършил, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията й са последователни, логични и намират опора както в писмените доказателства по делото, така и в изисканата информация от ГД „Национална полиция“ относно липсата на данни ответникът да притежава огнестрелно оръжие към процесния период. Не се установяват такива съществени противоречия в показанията , които да налагат тяхното изключване от доказателствената съвкупност или да поставят под съмнение тяхната достоверност.