Определение № 2281 от 17.07.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1995/2023
- Вид
- Определение № 2281
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Нина Методиева Коритарова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2281 гр. Перник, 17.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720101995 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
422 ГПК предявена от „Топлофикация -Перник“ АД срещу М. Б. Н., ЕГН:********** от гр. ******, ул. „****** ******“, бл. **, вх.*,ап.**, с която се претендира да се признае за установено, че същата дължи на ищцовото дружество в качеството си на ползвател на процесния недвижим имот сума в размер на 835,39 лв., съставляваща ½ ид.ч. от общо задължение в размер на 1670,78 лв., от които главница в размер на 705,19 лв., съставляваща стойността на доставената, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент с адрес в гр. ******, ул. „****** ******“, бл. **, вх.*,ап.** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 76,68 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 23.03.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за недопустимост на производството поради наличие на сила на пресъдено нещо на настоящия спор поради влязло в сила решение № 1370 от 16.12.2022 г. по гр.д. № 4990/2022 г. на ПРС, с което исковите претенции на същия ищец срещу същият ответник са били частично уважени до ½ от претендираните суми и частично отхвърлени за другата ½ по отношение на същия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и по отношение на същия обект.
С уточнителна молба от ищеца същият не отрича това обстоятелство, но посочва, че към момента на постановяване на това решение не му е бил известен факта, че другият ползвател на процесния имот съпругът на ответницата Н.Х.Н. е бил починал. Двамата са имали учредено право на ползване върху процесния имот пожизнено и със смъртта на Николов правото му на ползване се е било погасило и единствен ползвател на имота останала ответницата.
1
Съдът след извършена служебна справка констатира, че по идентична искова молба е образувано гр.д. №4990/2022 г. по описа на ПРС, което е приключило с влязло в сила решение № 1370 от 16.12.2022 г. по гр.д. № 4990/2022 г. на ПРС, с което исковите претенции на същия ищец срещу същият ответник са били частично уважени до ½ от претендираните суми и частично отхвърлени за другата ½ по отношение на същия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и по отношение на същия обект. Диспозитивът на решението е следният- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “ТоплофикацияПерник”АД, с ЕИК:113012360 и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.
Б. Н., с адрес: гр.******, ул.“** ******“, бл.**, вх.*, а.** с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 705,19лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.******, ул.“** ******“, бл.**, вх.*, а.** за периода 01.05.2020г.- 30.04.2021г., сумата от 76,68лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2020г.23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 705,19лв., считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 46,84лв., представляваща главница за монтирани измервателни уреди за дялово разпределение за периода 01.05.2020г.- 31.12.2020г., сумата от 2,96лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 93,68лв. за периода 09.07.2020г.- 23.03.2022г., за които суми е издадена Заповед №1292 от 13.04.2022г. по ч.г.д.
№1757/2022г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване размери както следва:на иска за главница за топлинна енергия от 1410,38лв., на иска за лихва за забава от 153,35лв., на иска за главница за монтирани измервателни уреди за дялово разпределение от 93,68лв., на иска за лихва за забава от 5,92лв.
С оглед на наличието на влязло в сила решение съдът счита, че настоящото производството се явява недопустимо, тъй като спорът между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в рамките на производството по гр.д. 4990/2022 г. на ПРС .
Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. При преценката за наличието или липсата на идентитет между две дела следва да се изходи от техните субективни и обективни предели, която преценка, с оглед влязлото в сила решение на ПРС, обуславя извода на съда за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на инициираното производство.
От анализа на представените към исковата молба документи, изисканото за послужване дело и наведените от ищеца фактически твърдения се установява, че страните по настоящото дело са идентични с тези по гр.д. № 2
4990/2022 г. на ПРС, с което и съдът приема за проявени субективните предели на СПН.
Под обективни предели на СПН следва да се разбира предмета, за който СПН важи и който съвпада с предмета на делото, т.е. със СПН се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/.
Спорът въведен в настоящото производство касае съществуването на ½ ид.ч. от претендираното вземането на ищеца в предходното производство приключило с влязло в сила решение, като в отношенията между страните е създадена сила на пресъдено нещо и е отречено съществуването на тази ½ ид.ч. от вземането на ищеца. Посоченото от ищеца новооткрито обстоятелство, а именно смъртта на другия ползвател на процесния имот може да послужи като основание за иницииране на процедура за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т. 1 ГПК при наличието и на другите предпоставки затова.
Ето защо, съдът намира, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата, поради което искът се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1995/2023 г. по описа на ПРС като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3