Решение № 549 от 25.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002600 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260095, постановено на 02.10.20г. по т.д.№ 2612/19г., Софийски градски съд е осъдил „Балкан дъкс“ООД да заплати на „МД секюрити 2008“ ЕООД сумата 19 080 лв. , представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца по договор за охрана от 26.04.2017г., за периода април – октомври 2019 г., ведно със законната лихва и разноски, като е отхвърлил иска в останалата му частт над уважения до предявения размер от 37 400лв., поради извършено плащане в хода на процеса.

Недоволен от постановеното решение в осъдителната му част е останал ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за необоснованост и неправилност, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведен е довод,че съдът, като е приел,че е налице хипотеза на встъпване в дълг, 1 въпреки липсата на изрично съглашение с кредитора за поемане на дължа на „Премиум фууд България“ООД, той се е отклонил от установеното с нормата на чл.101 ЗЗД и е постановил решението си в противоречие със съдебната практика, даваща съответни на посочената разпоредба разрешения, които в случая не са съобразени. Поради това въззивникът счита,че съдът неправилно е приел,че платените от ответното дружество суми, постъпили по сметката на ищцовото такова, погасяват чуждо задължение,а вместо това е следвало да приспадне същите от задължението на ответника по договора за охрана и да отхвърли иска, приемайки,че задълженията са погасени. По тези съображения въззивникът е поискал да бъде отменено решението на СГС, като вместо него с решението си САС отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски.

Въззивната жалба е оспорена от ответника по нея с искане решението на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страни в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „МД секюрити 2008“ ЕООД е предявил срещу „Балкан дъкс“ ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.266 ал.1 ЗЗД. В исковата молба е заявил твърдения за сключен на 26.04.2017г. между него и ответното дружество договор за охрана на имущество, представляващо птицекланица в с.Баховица, при възнаграждение, считано от 17.09.2018 г., в размер на 3 000лева /3 600 лв. - с ДДС/. Твърди се, че, съгласно установената между страните практика, за предоставената през съответния месец услуга ищецът съставял проформа фактура, която била подписвана от ответника,а след заплащането на възнаграждението, била издавана и данъчна фактура; задълженията си ответникът изпълнявал редовно до м.февруари 2019г., когато заплатил частично 348 лв. и престанал да плаща до м.октомври на същата 2 година, въпреки надлежно издаваните и двустранно подписвани проформа фактури. Въпреки точното изпълнение на възложената му с договора работа от страна на ищеца, ответникът останал задължен със сумата 32 400лв., представляваща неплатеното от него възнаграждение за посочения период с включен ДДС, която сума ищецът претендира с исковата молба ответникът да бъде осъден да му заплати , ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът „Балкан дъкс“ООД е оспорил предявения срещу него иск по основание и размер. Навел е възражения за извършени през периода м.януари –м.октомври 2019г. плащания – с 9 бр. платежни нареждания, с които счита,че е погасявал задълженията си към ищеца.Оспорил е доказателствената сила на проформа фактурите с твърдения,че същите не представляват годни данъчни документи, от които да произтича задължение за плащане.Навел е твърдения за недобросъвестно поведение на ищеца, изразяващо се в предприети действия по снабдяване с обезпечитеблна заповед и налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, без да са предшествани от действия по уреждане на спора доброволно. С допълнителния си отговор ответникът е навел и доводи, че липсата на своевременно издадени данъчни фактури е индикация за ненастъпило данъчно събитие, респ. – че услугата не е извършена, което е допълнително основание за недължимост на плащането. Във връзка с направено от ищеца възражение срещу част от плащанията, установени с доказателства, приложени към отговора на исковата молба, обосновано с твърдения,че с тези плащания се погасяват задължения на трето лице /“Премиум фууд България“ООД/, с което ответникът е свързано такова, ответникът е навел доводи,че такава уговорка между страните не е имало. При липса на договор за заместване в дълг и при наличието на неоспоримия факт,че сумите са преведени от банкова сметка на ответното дружество по сметка на ищцовото, според ответника, ищецът неправилно е отнесъл счетоводно сумите за погасяване на задължения на трето лице /което не оспорва да е свързано с него по смисъла на §1 ТЗ, но счита този факт за ирелевантен/. По тези съображения ответникът е поискал предявеният срещу него иск да бъде изцяло отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

При постановяването на решението си, първоинстанционният съд е 3 констатирал като безспорен факта,че страните са се намирали в твърдяното правоотношение, квалифицирано по правилата на договора за изработка.Посочил е,че , за да възникне за възложителя задължението да плати уговореното с договора възнаграждение, извършената работа следва да бъде приета, а в случая възражение по тези факти ответникът не е направил.

Единствено поддържаното от ответника възражение за осъществено от него пълно плащане на договорните му задължения съдът е намерил за недоказано по предвидения в ГПК ред – пълно и главно, като е приел,че същото е и оборено от приетите по делото доказателства, установяващи, че част от плащанията, извършени от ответника касаят погасяване на задължения, предхождащи задълженията за исковия период, а с останалите са погасени задължения на трето, свързано с ответника, лице – управлявано от майката на управителя му. Позовавайки се на констатациите, изчисленията и заключенията на вещото лице по допуснатата в производството пред него счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел,че остатъкът от задълженията по договора, които не са били платени към датата на завеждането на исковата молба, е в размер на 42 502,80 лв. , за която сума ищецът е издал и данъчна фактури в хода на делото. Констатирал е, че в хода на делото ответникът е платил на ищеца сума в размер на 13 668 лв., която е приспаднал от претендираната от ищеца сума 32 748 лв. и е присъдил в негова полза остатъка в размер на 19 080 лв., ведно със законната лихва и направените деловодни разноски, съразмерно на уважената част.

Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира постановеното решение на СГС за валидно и допустимо, а по същество споделя напълно изложените от състава съображения за частична основателност на предявения иск, като препраща към мотивите на съдебния акт, с оглед предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност.

Наведеният във въззивната жалба на ответника единствен довод, свързан с оплакването му за неправилност на обжалвания съдебен акт – че не е налице заместване в дълг, не може да обоснове извод за нейната основателност. Възражението касае изцяло плащанията, извършени с три, представени от ответника, преводни нареждания – от 05.08.2019г., от 02.09.2019г. и от 27.09.2019г., с които от сметката му са наредени преводи по сметката на ищцовото дружество в размери по 6 360 лв. /общо 19 080 лв./, 4 които са били отнесени счетоводно от ищеца за погасяване на задължения на „Премиум фууд България“ООД. Посочените в тях от самия наредител основания за плащане са фактури №№ 1000002188/14.06.2019г., 1000002197/23.07.2019г. и 1000002206/ 26.08.2019г. , като в полето „още пояснения“ е посочено „от ПФБ“. Анализът на така констатираното съдържание на нарежданията сочи на волеизявление, направено от ответника, за погасяване на задължения по данъчни фактури, каквито не са съставяни във връзка с правоотношението между страните и следователно не могат да бъдат отнесени към процесния договор. Обратното – че с нарежданията са погасени чужди задължения, се установява от представените от ищеца 3 броя фактури с посочените по-горе номера и дати, които са издадени от него за осчетоводяване на задължения по възнаграждения в размери от по 6 360 лв. за охрана за месеците юни-август 2019г., осъществявана от ищеца по договорно правоотношение с търговското дружество „Премиум фууд България“ ООД /ПФБ/, за установяване наличието на каквото е представен и договор от 26.04.2016г.

Поддържаните от ответника пред двете инстанции доводи,че с тези суми следва да бъдат погасени личните му задължения към ищеца по процесното правоотношение, доколкото няма данни за сключено между него, кредитора и третото лице съглашение за встъпване,респ. за заместване в дълг, не могат да бъдат споделени. Независимо от изложеното в допълнителната искова молба, че между страните и третото лице е съществувало устно постигнато съгласие ответникът да поеме задълженията на третото лице по договора му за охрана с ищеца, поради негови финансови затруднения, липсата на нарочен писмен документ, обективиращ волеизявления за встъпване или заместване в дълг, би бил релевантен единствено при възникнал между страните по такова правоотношение спор по повод изпълнението на задълженията на първоначалния длъжник, но не и в настоящата хипотеза. В случая от значение за спора е фактът,че ответникът, плащайки на ищеца общата сума от 19 080 лв., е отправил изявление за погасяване на задълженията на третото лице, възникнали от правоотношението между него и общия им кредитор, което е направено с посочването на основанията за плащане в преводните нареждания. Това действие на ответника осъществява фактическия състав на

5 изпълнението,предвидено в чл.73 ЗЗД, според която задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако последният е имал интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Паричното задължение е от такъв характер, че изпълнението му не е свързано с личността на последния. Поради това за кредитора не съществува друга възможност, освен, получавайки плащането, да го осчетоводи така, както е била обективирана в платежния документ волята на платеца, а в случая тя е била за погасяване на чуждите задължения. Плащайки ги , ответникът е останал задължен към своя кредитор за непогасените свои задължения, възлизащи в размер на сумата, приета от първоинстанционния съд като дължима.

Като правилно, решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260095/02.10.20г. по т.д.№ 2612/19г. В частта, с която Софийски градски съд е осъдил „Балкан дъкс“ООД да заплати на „МД секюрити 2008“ ЕООД сумата 19 080 лв. , представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца по договор за охрана от 26.04.2017г., за периода април – октомври 2019 г., ведно със законната лихва и разноски.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Балкан дъкс“ ООД с ЕИК 204542071, седалище и адрес на управление гр.София ул.„Стара планина“ №14 да заплати на „МД секюрити 2008“ ЕООД с ЕИК 200395332, седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.“Цар Освободител“№37А вх.А сумата 1000 лв., представляваща разноски за производството пред САС.