Решение № 2152 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2152 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20231110150967 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, Г. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му представител Д. П. Т. и С. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му представител Д. П. Т., за заплащане на следните суми от ответниците при условията на разделна отговорност (по 1/3):

1. срещу ответника Д. П. Т. за заплащане на сумата 676,51 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24 лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.;

2. срещу ответника Г. Р. Т. за заплащане на сумата 676,51 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24 лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното 1 плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.

3. срещу ответника С. Р. Т. сумата 676,51 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24 лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че наследодателят на ответниците, като собственик на отоплявания имот, не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми в размер на 2029,55 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и 34,14 лв. за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за които суми ответниците отговарят съобразно наследствените им дялове, а именно по 1/3. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия по 183,24 лв. за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и върху дяловото разпределение по 2,51 лв. за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г. от всеки от ответниците. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и присъждане на разноски в исковото производство.

Ответниците Д. П. Д.а, Г. Р. Т., чрез законния си представител Д. П. Д.а и С. Р.

Т., чрез законния си представител Д. П. Д.а, в срока по чл. 131 ГПК са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват, че по силата на наследствено правоприемство са придобили собствеността върху топлоснабдения имот, но оспорват качеството потребите за ответниците Г. Р. Т. и С. Р.

Т. с оглед подадена молба за откриване на партида само от ответника Д. П. Д.а.

Релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №98, том III, рег. № 22871, дело № 453 от 27.12.2018 г. ***** на 27.12.2018 г. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 95, находящ се в гр. София, *****

По делото са представени също така Нотариален акт за собственост върху апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 71, том IV, дело № 1071 от 14.07.1972 г., както и Удостоверение за наследници с изх. № 2689/10.12.2019 г. на ****, от които се установява, че преди прехвърлянето на апартамента на *****, същият е бил собственост на дарителя Юлиана Велинова Т., която е наследник на ****.

Видно от приложеното Удостоверение с изх. № 68-00-1142/2/24.09.2012 г. на ГИС – София, стар адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 251 и стар адрес: гр.

София, ******

2

Между страните не е спорно, а и от представените по делото Удостоверение за наследници с изх. № КСВ20-УГ01-212/10.08.2020 г. на Столична община – село Световрачене, както и Удостоверение за раждане № 649310 от 29.03.2006 г. и Удостоверение за раждане № 092144 от 19.11.2009 г. се установява, че ***** е починал на 26.07.2020 г. и е оставил наследници по закон ответниците Д. П. Т. – съпруга, Г. Р.

Т. – син и С. Р. Т. – дъщеря.

На 16.10.2020 г. ответницата Д. П. Т. е подала заявление при ищеца за откриване на партида за топлоснабдения имот на адрес: ****.

Представен е Договор № 276/11.09.2002 г. между етажните собственици на сградата на бл. 251, вх.В, Г и Д и „МХ Елвеко“ ООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 30.07.2002 г..

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2020 г., обща фактура № **********/31.07.2021 г., обща фактура № 1019551935/31.07.2022 г., ежемесечни фактури и съобщения към фактури, издавани през процесния период, извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач.

Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е извършвано от „МХ Елвеко“ ООД. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово гореща водоснабдяване за периода 01.05.2019 г.-31.08.2019 г. се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период в процесния имот потребителите са били 4 бр. За периода от 01.09.2019 г. – 20.04.2022 г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява според показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети от 19.06.2020 г., от 19.05.2021 г. и от 01.06.2022 г. са подписани. Пълният отопляем обем на жилището по проект, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен от ТР „Земляне“ е 150,20 куб.м., като ФДР е изчислявал топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация върху отопляема кубатура на жилището 149 куб.м. (разликата е в полза на абоната). Вещото лице е заключило, че общите топломери, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са били изправни въпреки по-късно извършената метрологиччна проверка за топломер № 48361833. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2034,03 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот №98, том III, рег. № 22871, дело № 453 от 27.12.2018 г. и Удостоверение за наследници с изх. № КСВ20-УГ01-212/10.08.2020 г. на Столична община – село Световрачене) за част от периода собственик на топласнабдения имот е бил наследодателят на ответниците ***** – до 26.07.2020 г., когато същият е починал. Следователно за периода от 01.05.2019 г. до 26.07.2020 г. ответниците отговарят за вземанията на ищеца във връзка с доставена топлинна енергия до процесния имот в качеството им на наследници на ***** съобразно наследствения дяла, а имено по 1/3. След смъртта на ***** на 26.07.2020 г. ответниците са станали собственици на процесния имот по силата на наследственото правоприемство при същите равни квоти – по 1/3, като съдът съобрази, че процесният имот не е бил в режим на СИО, поради което преживялата съпруга е придобила собственост върху процесния апартамент единствено на основание наследствено правоприемство. Следователно след смъртта на ***** ответниците са придобили качеството „потребители“ на топлинна енергия като съсобственици в имота. Съдът не споделя доводите на ответниците, че единствен потребител и страна по облигационната връзка с ищеца е ответницата Д. П. Т., тъй като само тя е подала заявление за откриване на партида и именно на нейно име е открита партидата. Както беше посочено по-горе качеството „потребител“ се свързва с притежаваното право на собственост, или вещно право на ползване. Когато се касае за съсобственост без значение е лицето, подало заявление за откриване на партида, както и на чие име се води партидата. В този смисъл всеки от съсобствениците е в облигационна връзка с ищеца по повод доставката на топлинна енергия в съсобствения им имот. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.