Определение № 34367 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34367 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110121754 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв. „Изгрев“, ул. „Елемаг“, бл. 307, ап. 57, срещу Министерството на вътрешните работи, представлявано от Иван Петев Демерджиев.

Ищецът Х. К. Х. твърди, че заема длъжността „началник на отдел“ в ДОМП-МВР, като служебното му правоотношение с ответника е започнало на 14.08.1998 г. по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Първоначално със заповед на министъра на вътрешните работи № К-3338/12.08.1998 г. ищецът е бил назначен на длъжност „командир на автотранспортен взвод“ в 5 **** Преди да бъде преобразуван от ЗМВР по ЗДСл за периода от 21.12.2016 г. до 01.02.2017 г. е заемал длъжността „държавен експерт“ в дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ – МВР, а със заповед № 8121К1271/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност „главен експерт“ в ДОМП-МВР. Настоящата длъжност заема по силата на заповед № 8121К-6599/13.07.2023 г. на министъра на вътрешните работи.

Ищецът излага, че обстоятелството, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда и от Закона за държавния служител, не изключва приложението спрямо тях на разпоредбите на ЗМВР, уреждащи възнагражденията, материалното и социалното осигуряване на държавните служители в системата на МВР. Позовава се на чл. 176 ЗМВР, съгласно който брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, както и на чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, предвиждащ допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто. Ищецът поддържа, че посочените разпоредби се отнасят до държавните служители в МВР като категория, без да ограничават приложното си поле единствено до държавните служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Поради това според него в обхвата им попадат и държавните служители по чл.

1

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В подкрепа на това становище се сочи и разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗМВР, съгласно която на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на държавните служители, които не носят униформа, се изплаща ежегодно парична сума за облекло. Ищецът се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС, като поддържа, че с него е признато правото на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да получават безплатна храна или левовата равностойност, независимо че такова право не е изрично предвидено в Закона за държавния служител. От това ищецът извежда приложимостта на специалните разпоредби на ЗМВР относно възнагражденията, материалното и социалното осигуряване и спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Въз основа на изложеното ищецът поддържа, че независимо от промяната на вида на служебното му правоотношение и преминаването му от категорията на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 към тази по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, той запазва качеството си на държавен служител в системата на МВР. Ето защо предявява настоящите искове за заплащане на следните суми: 33 324,95 евро, представляваща допълнително възнаграждение за прослужено време по чл.

178, ал. 1, т. 1 ЗМВР за периода 01.08.2023 г. – 01.08.2026 г.; 5 763,97 евро – лихва за забава върху главницата за допълнително възнаграждение за периода 01.08.2023 г. – 01.08.2026 г.; 184,08 евро, представляваща годишна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 8 ЗМВР за периода 2023 г. – 2026 г.; 34,02 евро – лихва за забава върху главницата за пътни разходи за периода 2023 г. – 2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерството на вътрешните работи оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че в системата на МВР съществуват три категории служители, чийто статут е уреден в различни нормативни актове. Съгласно чл. 142 ЗМВР това са държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, държавни служители по ЗДСл и лица, работещи по трудово правоотношение. Според ответника статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се урежда от ЗМВР, докато статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда от ЗДСл, освен в изрично предвидените от ЗМВР случаи. Излагат се съображения, свързани с историческото развитие на нормативната уредба на статута на служителите в МВР, като според ответника с приемането на действащия ЗМВР и последвалото изменение на чл. 142 от закона, обнародвано в ДВ, бр. 14/2015 г., изрично са обособени държавните служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, държавните служители със статут по ЗДСл и лицата, работещи по трудово правоотношение. В тази връзка се позовава на § 86 ПЗР към ЗИДЗМВР, в сила от 01.04.2015 г., съгласно който за държавните служители в МВР, заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са били прекратени към посочената дата, са се прилагали разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Сочи, че впоследствие, на 2 основание § 69 ПЗР към ЗИДЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., служебните правоотношения на определена категория държавни служители в МВР са били преобразувани в служебни правоотношения по ЗДСл. Според ответника ищецът попада в тази категория, поради което след 02.02.2017 г. служебното му правоотношение се урежда по ЗДСл., включително и възнаграждението, което получава. Твърди, че като вид допълнително възнаграждение ЗДСл не предвижда допълнително възнаграждение за прослужено време, поради което счита, че ищецът няма право да получава такова възнаграждение на основание чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР след преобразуването на служебното му правоотношение. Като допълнително възражение ответникът посочва, че в представените по делото заповеди за определяне на основната месечна заплата на ищеца не е посочено като основание или като конкретна сума изплащането на допълнително възнаграждение за прослужено време. Според ответника заповедите представляват стабилни административни актове, тъй като сроковете за обжалването им са изтекли, поради което не е налице основание за извършване на плащания извън определените с тях възнаграждения.

Ответникът поддържа, че правото по чл. 189, ал. 8 ЗМВР не се прилага спрямо ищеца, доколкото след 02.02.2017 г. неговият статут се урежда от ЗДСл, а в чл.

142, ал. 4 ЗМВР не е предвидено изплащането на такава сума като част от приложимия спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР статут. Предвид неоснователността на главните искове, счита за неоснователни и акцесорните за забава. При изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чл. 189, ал. 8 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на следните предпоставки: наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период; периодът на прослуженото време/стажът, приравнен към първа категория труд; размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца, както и размерът на вземането.

По искa с правно основание по чл. 189, ал. 8 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи наличието на: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен служител при ответника; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдeните от него възражения срещу основателността на исковата претенция на ищеца.

По искове с правно основание по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа в случай, че твърди това.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК 3 като безспорни между страните и ненуждаещи се доказване следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на служебно правоотношение между страните, в рамките на което през процесния период ищецът е заемал длъжността „началник на отдел“ в ДОМП-МВР, както и че е полагал труд. Не се спори още, че в рамките на исковия период ответникът не е заплащал на ищцата допълнително възнаграждение за прослужено време, както и ежегодна еднократна сума за пътни разходи по време на ползване на платен годишен отпуск.

По доказателствените искания на страните:

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде уважено.

На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да: посочи период на заявените претенции по чл. 86 ЗЗД, размерът на основното месечно възнаграждение през процесния период, както и размер на трудовия стаж.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи период на заявените претенции по чл. 86 ЗЗД, размерът на основното месечно възнаграждение през процесния период, както и размер на трудовия стаж, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок, следва връщане на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 09;30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице …...

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на … евро, вносими от бюджета на съда.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.

4

По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5