Решение № 22 от 26.01.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 767/2025
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 26.01.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- §1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 3 б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19 ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- §1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Карлово, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100767 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.
Ищцата И. Д. Ч. с ЕГН **********, от гр. С., ул. *** твърди, че с ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сключили договор за потребителски кредит № 7053268201 от 16.03.2022 г., по силата на който на ищцата е отпуснат кредит от 10 000.00 лева Лихвеният процент бил в размер на 30.39%, като се изчислявал ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни годишно, при годишен процент на разходите 34.41%. Освен главницата, заемателят следвало да заплати и премия в размер на 4979.38 лева, което включвало BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА по потребителски кредити на ответника, от които сумата от 4379.96 лева застраховка и 599.42 лева застраховка.
Съгласно постигнатите договорености, ищцата следвало да върне обща сума в размер на 29 293.20 лева на 60 броя погасителни вноски, всяка в размер на 488.00 лева в периода от 25.04.2022 г. до 25.03.2027 г. В общата сума за връщане била включена застрахователната премия в размер на 4 979.38 лева. към главницата по договора за кредит и била неразделна част от кредита.
Сключеният между страните договор бил потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК и бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Излага правни доводи за недействителност на договора.
Недействителността на договора за потребителски кредит означавала, че потребителят следвало да върне единствено заемната сума по договора. В случая ищцата заплатила изцяло главницата, както и допълнително начислени вноски по кредита на ответника. Това обуславяло правния й интерес да претендира заплащането на сумата от 50 лева, платена над заемната сума, и която сума била получена при начална липса на 1 основание.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:
„УниКредит Булбанк“ АД, ***, титуляр на сметката К. К..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. ***, представлявано от В. Г., А.Д., Н.С. и Л.Т. да заплати на И. Д.
Ч. с ЕГН **********, от гр. С., ул. ***, сумата от 50.00 лева, представляваща платена сума при първоначална липса на основание по договор за потребителски кредит № 7053268201 от 16.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 03.04.2025 година до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. ***, представлявано от В. Г., А.Д., Н.С. и Л.Т., чрез процесуалния си представител оспорва иска.
В ХОДА на делото ищцата е поискала и е допуснато на основание чл.
214 от ГПК изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 9128.77 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с извън договорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VІ на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК. Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка и има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 от ЗПК. По изложеното съдът приема, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит и ищцата, в качеството на кредитополучател и потребител, се ползва със защитата, установена с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор 2 при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.
Не се спори, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 7053268201 от 16.03.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемни средства в размер на 10 000.00 лева. Не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си и наемателят а получил предоставените средства. В чл. 7.1. страните са уговорили общ размер на кредита – 10 000.00 лева, застрахователна премия в размер на 4979.38 лева. Посочено е ,че договорът са сключва при застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА на стойност 4379.96 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ на стойност 599.42 лева.
Посочено е, че общият размер на кредита става 14 979.38 лева. В чл. 9.1 е уговорен лихвен процент като годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 30.39%. Уговорено е лихвеният процент да се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни годишно. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 34.41% е обща дължима сума по договора – 29 293.20 лева. Уговорен е срок на договора – 25.03.2027 г. Договорът съдържа погасителен плат в който са посочени всички падежни дати, общият размер на погасителната вноска - 488.22 лева, размерите на главницата и лихвата, както и остатъкът по кредита.
Представен е застрахователен сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със застраховател Cardif Assurance Vie SA, регистриран във Франция, в който са посочени основните покрития и изключения по продукта, като не се отчитат специфичните изисквания и потребности на клиента.
Документът съдържа и общи условия. Представено е заявление-декларация за установяване на договорни отношения с ищцата.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че общо заплатената сума то процесния договор за потребителски кредит е в размер на 19 128.77 лева. С посочената сума са погасени: главница в размер на 14 979.38 лева; договорна лихва в размер на 4008.98 лева; наказателна лихва в размер на 4.23 лева; такса в размер на 136.18 лева. Застрахователната премия в размер на 4979.38 лева е включена в главницата ГПР по договора за кредит с включване на застрахователната премия е в размер на 34.4132% и не се различава от посочения в договора за потребителски кредит.
За да се произнесе по първия спорен въпрос налице ли са предпоставките на чл. 22 от ЗПК за обявяване на недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради нарушаване на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с ГПР по кредита, съдът съобрази разпоредбите на ЗПК и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. ГПР е един от съществените реквизити на договора за потребителски кредит и съгласно чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК всеки договор за потребителски кредит трябва да има в съдържанието си ясно и разбираемо посочване на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на тази разпоредба е да се даде точна и пълна 3 информация на потребителя за разходите по кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да сключи договора за кредит или не, както и да разбере реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов продукт. С разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗПК е възпроизведено определението, съдържащо в чл. 3 б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета относно общите разходи по кредита за потребителя и следва да се приеме, че това са всички разходи, вкл. лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а застрахователните премии се включват в тези разходи, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредит или получаването му при предлаганите условия. От представените по делото доказателства не се установява, тежестта за което е върху ответника, същият да е предоставил на ищцата като потребител предварителна информация съгласно изискванията на чл. 5 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК във формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК, от който да се установява, при търсена от нея финансова услуга, а именно предоставяне на потребителски кредит в размер на 11 350 лева какви са основните характеристики на кредита, какви са разходите по кредита и какви са другите важни условия по кредита, поради което не може да се приеме, че ищцата е взела информирано решение за сключване на процесния договор за потребителски кредит при предварително известни за нея условия за сключването му.
Не може да се приеме, че стойността на застрахователната премия в размер на 4979.38 лева представлява част от отпусната сума по кредита (главница), както е приела експертизата. Застрахователната премия представлява разход по кредита, който го оскъпява и има значение при определяне на ГПР. От съдържанието на клаузата на чл. 7.2.3 от договора може да се направи формален извод, че ищцата, в качеството на потребител не е била задължена да сключи предлаганите от кредитора, в качеството на застрахователен посредник застраховки, но при съобразяване на обстоятелствата, че тя не е предварително информирана за различни възможни варианти, при които да сключи договора за кредит, със и без застрахователна премия чрез СЕФ и значително по-ниските й разходи по кредита в последния случай, характера на конкретно договорените застрахователни услуги „Защита на кредита“, „Защита на сметките“ и „Второ медицинско мнение“, конкретния начин на сключване на договора за застраховка, чрез банката - кредитодател в качеството й на застрахователен агент, извършващ допълнителна търговска дейност, размерът на дължимата застрахователна премия по двете застраховки общо 4979.38 лева, който съизмерен с размера на заемната сума от 10 000 лева, представлява 49.79% от главницата. начинът на заплащане на застрахователната премия – от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, изискването за еднократно плащане на застрахователната премия в деня на сключване на договора за кредит, при положение, че кредитополучателят е икономически по-слабата страна и очевидно се нуждае от парични средства, които няма в наличност и без да му се предостави избор за разсрочено плащане на застрахователната премия по време на срока на договора с оглед 4 установената обичайна търговска практика, пряката обвързаност на размера на застрахователните премии и срока на договорите за застраховки с размера на кредита и срока на договор за кредит, приравняването на застрахователна премия към главницата по кредита, начисляването на договорна възнаградителна лихва върху размера на застрахователната премия и включването й в размера на месечната погасителна вноска за главница без обособяването й като вноска за застрахователна премия, обстоятелството, че по делото не е доказано и реалното заплащане на застрахователната премия от банката-кредитодател по сметка на застрахователите, съдът приема, че е налице сключване на договори за застраховка, които са задължително условие за сключване на договора за кредит. При съобразяване на гореизложеното съдът намира, в конкретната хипотеза получаването на кредита включва заплащането на застрахователна премия за покупка на две застраховки Bank ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, тъй като съгласно разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗЗП застрахователната премия, която е условие за сключване на договора за кредит е част от общите разходи по кредита.