Разпореждане № 3276 от 10.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Частно гражданско дело 1626/2026
- Вид
- Разпореждане № 3276
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3276 гр. Горна Оряховица, 10.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Частно гражданско дело № 20264120101626 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И.
Г. Н.. В подкрепа на искането си заявителят е представил Договор за потребителски кредит № 40026390209 от 20.06.2024г., сключен между страните.
Въз основа на така представените доказателства, настоящият състав намира от фактическа и правна страна следното:
Вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 40026390209 от 20.06.2024г., сключен между страните. От прикачените доказателства може да бъде направен извод, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 ЗПК. Поради това към правоотношението се прилагат императивните разпоредби от Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. С оглед задължението на съда служебно да следи за противоречието с императивни правни норми и за неравноправни клаузи в потребителските договори преди да издаде поисканата заповед за изпълнение съдът следва да извърши преценка за действителност на процесния договор за кредит и неговите клаузи. Така съдът изпълнява задължението си съгласно чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, което има за цел да замени формалното равновесие, което договорът установява между правата и 1 задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (в този смисъл Решение на СЕС по дело C170/21).
С оглед на обстоятелството, че длъжникът не участва към този момент в заповедното производство, то съдът следва с оглед служебното начало да остави без приложение всяка клауза, която е неравноправна или има обоснована вероятност да е такава. Съгласно сключения договор заемодателят е предоставил на длъжника паричен заем в размер на общо 1000 лева, с годишен процент на разходите 48,87% и фиксиран годишен лихвен процент на заема 41.00%. Посочено е, че кредитополучателят е закупил допълнителни услуги „Фаст“ за 450 лева и „Флкси“ за 750 лева с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Тоест към предоставения заем в размер на 1000 лева се добавят още общо 1200 лева за допълнителни услуги.
След анализ на представения договор и прикачените доказателства съдът намира, че чрез посочената конструкция се цели заобикаляне на забраната на чл. 19 ал. 4, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит като кредитът с оскъпява с допълнителна парична сума, която обаче не е посочена като разход по кредита и съответно не е включена в ГПР по договора за потребителски кредит. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по подобни клаузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването 2 на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Таксите за допълнителни услуги представляват разход по кредита, тъй като са свързани с предмета на кредита, включени са в погасителния план и са известни на кредитора при сключването на договора. Те обаче не са отразени като разход при формирането на оповестения ГПР – 48,87%, въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски видно от приложения към договора погасителен план. Този начин на оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При включване на сумата за допълнителни услуги като разход по кредита действителният ГПР несъмнено ще е значително завишен.
Това е видно и без специални знания, тъй като паричният заем е в размер на 1000 лева, а таксата за допълнителните услуги е в размер на 1200 лева тоест дължимата сума от потребителя се увеличава над 120 % без дори в нея да са включени договорните лихви.
След като неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя и посоченият в ГПР е неточен следва да се приеме, че потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора. Това следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Поради изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.
10 ЗПК.
Съгласно многобройната и непротиворечива съдебна практика на българските съдилища и практиката на СЕС посочването на неточен ГПР в договора за потребителски кредит се приравнява на липса на посочен ГПР.
Така в Решение по дело С-714/2022г. е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му 3 на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Така съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 както е в настоящия случай, то договорът за потребителски кредит е недействителен. В тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита като такса за събиране на вземания и неустойка при забавено плащане.
С оглед на цитираните законови разпоредби длъжникът следва да върне само чистата сума на кредита от 1000 лева/511,27 евро.
С допълнителна молба заявителят е уточнил, че длъжникът е заплатил общо сумата от 480,14 евро. Предвид това длъжникът следва да заплати остатъкът от дължимата сума, а именно: 511,27 евро – 480,14 евро = 31,13 евро. Заявителят е поискал заплащане на главницата по договора до вноска № 22 с падежна дата 20.04.2026 г. Следователно от общата сума по договора в размер на 511,27 евро следва да се извади главницата по последните две вноски № 23 и № 24, като сумата по тях е 115,73 лева или 59, 17 евро, т.е. към момента на подаване на заявлението дължимата главница по договора е в размер на 511,27 евро – 59,17 евро = 452, 10 евро. Ето защо, съдът намира, че длъжникът е заплатил повече от дължимото към момента на продаване на заявлението от 452,10 евро преди образуване на производството.
С оглед на изложеното заявлението подлежи на отхвърляне в цялост.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу длъжника И. Г. Н., ЕГН **********, и настоящ адрес: гр. Д., бул. ***, за сумите
1. Главница 224.05 EUR 20.08.2025 г. 20.04.2026 г. неплатена падежирала главница в размер на 224.05 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 22 с падежна дата 20,04,2026 Законна 4 лихва: 11.05.2026 г.
2. Договорна лихва 58.37 EUR 20.08.2025 г. 20.04.2026 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 58.37 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 22 с падежна дата 20,04,2026 Законна лихва: 11.05.2026 г.;
3. Друго 80.69 EUR 20.08.2025 г. 20.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80.69 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 22 с падежна дата 20,04,2026 Законна лихва: 11.05.2026 г.;
4. Друго 143.82 EUR 20.08.2025 г. 20.04.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 143.82 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 до вноска № 22 с падежна дата 20,04,2026 Законна лихва: 11.05.2026 г.;
5. Такса 204.52 EUR 204.52 19.11.2025 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата;
6. Мораторна лихва 24.35 EUR 21.08.2024 г. 10.05.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда, както и за разноските по делото.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал.3, пр. второ от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщаването като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5