Решение № 829 от 18.11.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 829/18.11.2021г. по НАХД № 4416/2021г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия АНТ. СВ. ИВ., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Бургас, българин, българско гражданство, разведен, безработен, с адрес: ***, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно, за това, че на 07.07.2021г. в гр. Бургас, по бул. „***“, до блок № 141, в посока ул. ,***“, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с Наказателно постановление № 21-0769-000183/23.02.2021г. издадено от началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, влязло в сила на 25.06.2021г., връчено му лично, извършил такова деяние, а именно: управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***”, модел „***“, с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощен защитник адв. В..

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба” в размер от 1500 лева.

Защитникът на обвиняемият – адв. В. счита, че следва да се постанови оправдателна присъда, тъй като свидетелството за управление на обвиняемия било отнето на основание чл. 171, т. 1, б „д” ЗДвП, която разпоредба била обявена за противоконституционна. Ако се намери, че деянието е съставомерно, моли да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК.

Обвиняемият се придържа към казаното от защитника си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият АНТ. СВ. ИВ. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес: ***, разведен, с полувисше образование, безработен, неосъждан.

Обвиняемият е наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление съгласно Наказателно постановление № 21-0769-000183/23.02.2021 г., издадено от началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВРБургас, влязло в сила на 25.06.2021г., връчено му лично на 17.06.2021г.

В информационната система на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, се съдържат данни за издадени спрямо обв. И. 4 /четири/ броя наказателни постановления, както и наложени 9 /девет/ глоби с фиш, за нарушения на ЗДвП от предходни периоди, преди деянието, което е предмет на настоящото производство.

На 07.07.2021г., в гр. Бургас, по бул. „***“, до блок № 141, в посока ул. „***“, обвиняемият АНТ. СВ. ИВ. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***”, модел „***“, с рег. № ***. На същата дата и място, управлявания от обв. И. автомобил бил спрян за проверка от св. И.Д.К. и С.Х.К. - служители при Второ РУ на МВР1 Бургас. При извършената проверка полицейските служители констатирали, че обв. А.И. управлява горепосоченото моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство - същия бил неправоспособен водач и управлявал автомобила в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №21-0769-000183/23.02.2021г., издадено от началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, влязло в сила на 25.06.2021г., връчено му лично.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия АВ № 067069/07.07.2021 год. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, който обв. И. подписал без възражения.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.К. (л. 16); И.К.

(л. 18, 21); С.К. (л. 19) обяснения на обвиняемия (л. 14 гръб СФ);

От писмените доказателства и доказателствени средства: писмо ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ (л.27); справка за нарушител/водач (л. 28); наказателно постановление № 21-0769-000183/23.02.2021г. на Началник Група ОД МВР Бургас сектор „Пътна полиция (л.

30); АУАН бл. № 856598 (л. 31); АУАН бл. № 067069 (л. 32); ЗППАМ № 21-0769-000946 (л.33); АУАН № 933727 (л.35); справка л.а. рег. № А7294НС (л.36); удостоверение БРП (л.

21СФ); АУАН бл. № 627399 (л.23 СФ); справка съдимост (л. 25 СФ).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка като цяло не се оспорва и от обвиняемия и неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по бул.

„***“, до блок № 141, в посока ул. „***“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. Няма значение дали е искал само да премести автомобила, за да го паркира, той е бил приведен в движение. В тази връзка съдът отчита задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил, марка „***”, модел „***“, с рег. № ***, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, тъй като е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно 2 свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. СУМПС на обвиняемия е отнето на 11.10.2020г. с АУАН № бл. № 627399/11.10.2020г. и се съхранява в Сектор Пътна полиция. При липса на СУМПС водачът не е имал право да управлява МПС. Установява се също така от отговор на ОД МВР Сектор Пътна полиция, че СУМПС на обвиняемия не само, че е било отнето, но същото е било валидно до 09.06.2020г., т.е. към датата на издаване на Наказателно постановление № 210769-000183/23.02.2021 г. и датата на процесното деяние – 07.07.2021г., водачът е бил с изтекло СУМПС.

Това, че СУМПС е в сектор Пътна полиция означава, че водачът не разполага с него и не може да изпълни задължението си да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова МПС. СУМПС трябва и да е в срока на административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за неговата правоспособност (в този смисъл Решение № 70/07.04.2016 г., III НО, ВКС; Решение № 44/19.02.2013 г., I НО, ВКС; Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 204/2016 г., III н. о.). Именно защото не е разполагал със СУМПС с Наказателно постановление № 21-0769000183/23.02.2021 г. в сила от 25.06.2021г. обвиняемият е бил санкциониран за нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Фактът, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б „д” ЗДвП е обявена за противоконституционна не променя обстоятелството, че на 07.07.2021г. обвиняемият е управлявал МПС в едногодишния срок на наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС.

В случая не е налице нарушение на Заповед за наложена принудителна административна мярка (какъвто би бил случаят по чл. 343в, ал. 3 НК), в който смисъл се позовава защитата, че чл. 171, т. 1, б „д” ЗДвП е била обявена за противоконституционна, а се касае за управление на МПС в едногодишен срок от наказването на лицето по административен ред чрез съставено наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, което е валидно връчено на обвиняемия. Към процесната дата 07.07.2021г. все още не е бил изтекъл едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №21-0769000183/23.02.2021г., издадено от началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, влязло в сила на 25.06.2021г., за управление без съответното свидетелство, но обв. И. е управлявал МПС, поради което и деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като не разполага със СУМПС, с 21-0769-000183/23.02.2021 г. в сила от 25.06.2021г. е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (НП му е връчено лично на 17.06.2021г.) и не е изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в движение автомобила и го придвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

3

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са налице множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обвиняемият изразява съжаление и сочи, че е трябвало само да премести колата, за да я паркира. Същият е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и съжалява. Всичко това води до извода, че в случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват нарушенията по ЗДвП, но по мнение на настоящия състав същите не могат да разколебаят горните изводи.