Определение № 24790 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24790 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110102722 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ ******************** г. от „ЕМ“ ЕАД за изменение на Решение ******** г. по делото в частта за разноските. Сочи се, че с Определение № ********** г. по гр. д. № 2722/2026 г. по описа на СРС, съдът е прекратил производството в частта относно установяване недължимостта на разноските по изпълнителното дело в размер на 150 лева, както и таксите по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 1232.02 лева в полза на ЧСИ СЯ. В тази връзка се подържа, че съдът е следвало да раздели разноските за уважената и прекратената част, като за прекратената присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се и направено възражение за прекомерност на присъдените на ищеца разноски.

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв. По същество молбата се оспорва като неоснователна с доводи за фактическа и правна сложност на делото, както и се поддържа, че присъденият хонорар е съобразен с цената на иска и положения от адвоката труд.

Искането е допустимо. Когато страната е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това, че смята същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото по чл.

248 ГПК/ Определение № 583/20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2130/2021 г. на ВКС, III г. О , Определение № 416/20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на ВКС, II т. о., Определение № 809/03.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5621/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 325/29.05.2014 г. по ч. т. д. № 1250/2014 г. на ВКС, II т. о./

Съдът намира исканията на страната за основателни.

С Определение № ********** г. по гр. д. № 2722/2026 г. е прието, че производството в частта, в която се иска да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника разноски по изпълнително дело в размер на 150 лева, както и такси по Тарифа за таксите и разноските 1 към ЗЧСИ в размер на 1232.02 лева в полза на ЧСИ СЯ е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Съдът правилно е приел, че доколкото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса/210.35 евро/ и тя следва да се присъди в тежест на ответника по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Държавната такса в размер на 210.35 евро е изчислена въз основа на цената на иска след прекратяването- 5258.68 евро.

Не е съобразно, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в среден размер от 350 лева/178.95 евро/ по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съобразно прекратената част се дължи сумата от 21.20 евро.

Срокът за предявяване на искане за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Процесният случай попада в тази хипотеза, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с депозирания отговор на исковата молба.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по делото, като по делото е проведено едно съдебно заседание, не са разпитвани свидетели и не са назначавани експертизи. Съдът счита, че производството има обикновената фактическа и правна сложност, характеризираща отрицателните установителни искове по реда на чл.

439 ГПК, в които ищецът се позова на изтекла погасителна давност след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС 2 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В процесния случай съдът намира, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не може абсолютно да се приеме като ориентир за добра практика при определяне на възнаграждението. В процесния случай, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.3 от Наредбата то би било в размер на 1328.51 лева.

При исковете по чл. 439 ГПК правната и фактическа сложност се определя не от цената на иска, а от настъпилите юридически факти спиращи и прекъсващи давността по образуваните изпълнителни дела.

Така съдът намира, че следва да редуцира претендирания и присъден хонорар по направеното възражение за прекомерност от 1700 лева на 1000 лева, като все пак отчита и цената на иска като критерий за присъждане на възнаграждение надвишаващо обичайното в такива производства- 400-600 лева.

Съдът намира, че такова възнаграждение/1000 лева/ съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ

И ДОПЪЛВА Решение ************** г. по гражданско дело

№2722/2026г. на СРС в частта за разноските, като:

-намалява присъдените разноски на М. Д. С. и вместо присъдените с решението 869.20 евро ОСЪЖДА „ЕМ“ ЕАД, с ЕИК: ***************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес:*************** съдебно-деловодни разноски в размер на 511,29 евро

3

И

-ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес:*************** да заплати на „ЕМ“ ЕАД, с ЕИК: ***************, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 21.20 евро.

Настоящото определение да се счита за неразделна

************** г. по гражданско дело №2722/2026г. на СРС. част от

Решение

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4