Определение № 618 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500375 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** гр.София против Разпореждане № 162 от 23.3.2026 г. по ч. гр. д. 77/2026 г. Районен съд – Левски, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В жалбата са изложени доводи, за неправилност на атакувания съдебен акт. Заявява, че разпоредбите на чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не задължават заявителя заедно със заявлението да предостави и договор за цесия. Липсата на представен договор за цесия не било основание за отхвърляне на заявлението. Непредставянето на доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършено прехвърляне на вземането също не било основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Твърди, че в заповедното производство не се изискват поначало доказателства за съществуване на вземането, както и че съдът може да откаже издаването на такава само ако е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или обоснована вероятност. В заключение моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови друго по същество на спора.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Заповедното производство е инициирано от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Н. В. К., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Предмет на заявлението е парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем №5166515/08.07.2024г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и Н. В. К., както и Договор за предоставяне на гаранция от 08.07.2024г. между Файненшъл България ЕООД и Н. В. К.. Към заявлението са представени: двата договора и пълномощно на подалия заявлението.

С изменението на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК следва да се приеме, че наред с посочените в тази разпоредба писмени доказателства, които следва да се приложат към заявлението, вече се включва и задължението за представяне на доказателства и във връзка със сключения договор за цесия за установяване на редовността на извършеното прехвърляне на вземането, което е свързано и с проверката от страна на съда за процесуалната легитимация и правния интерес на заявителя да предяви правата си пред съда, както и да установи извършеното частно правоприемство. Непредставянето на посочените от съда писмени доказателства, които определят заявителя – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД в производството пред заповедния съд, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсва процесуална възможност заявителят да търси правата си срещу длъжника, който има качеството на потребител, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса води до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия са неоснователни и поради факта, че въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има доказателства за това. Тези съображения се извеждат по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са 2 представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.

99, ал. 4 ЗЗД).

Задължително следва да се представят доказателства за извършената цесия. Тя се явява част и продължение на първоначалния договор, с който се заменя страна и това е съществена част от договора, установяваща активната легитимация на заявителят, съответно основателността и доказаността на заявеното вземане. Същевременно, съдът е задължен да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права в точния смисъл на законите – чл.3 и чл.5 от ГПК. В това му задължение се обхваща и проверката на легитимацията на страните, доколкото съществува императивната забрана по чл.26 ал.2 от ГПК, че никой не може да предявява пред съд от свое име чужди права.

Само така посоченото в разпореждането основание е достатъчно, за да се откаже издаване на заповед, но за пълнота на изложението и предвид приетото в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, че в настоящото производство се проверява законосъобразността на постановеното разпореждане, при условията на пълен въззив и втората инстанция не е ограничена от оплакванията в частната жалба, следва да се посочи и че е налице изричната хипотеза на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК.

В заявлението изрично се описва, че вземането произтича от договор за паричен заем №5166515/08.07.2024г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и Н. В. К.. Същевременно във вр. с договора за кредит, на 08.07.2024г. между Файненшъл България ЕООД и Н. В. К. бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция № 5166515, като поради неизпълнение от страна на потребителя, задължението по договора за потребителски кредит било изпълнено от гаранта. Впоследствие вземането било прехвърлено от страна на "Файненшъл България" ЕООД в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1 от 01.02.2024 г.

Видно е от приложения договор за потребителски кредит в чл.2 т.8 е уговорен ГПР от 60.76%, който е в пряко нарушение на забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК /действаща към момента на сключването му/ и следователно е 3 нищожна клауза по смисъла на чл.19 ал.5 от ЗПК и съответно неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП.

Едновременно с това сключването на договор за гаранция с Файненшъл България ЕООД, е задължително условие по чл.4 от договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от съдържанието на договора за гаранция, страните са уговорили, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта, платимо разсрочено на вноски, като възнаграждението за предоставяне на гаранция е включено в общия размер на месечната вноска по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи "обезпечението", се явява разход по договора за кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън посочения в договора ГПР. В постоянната си практика Плевенски окръжен съд нееднократно е поддържал тезата, че възнаграждението за гаранта представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Невключването на възнаграждението в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. То представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Това от своя страна води до оскъпяване на кредита и разкрива обоснована вероятност за неравноправност и на тази клауза.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на процеса разноски не се дължат.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 вр. с чл.413 ал.2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 162/23.3.2026г., постановено по ч.гр.д.77/2026г. по описа на Районен съд – Левски, с което е отказано издаване 4 на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, но следва да се съобщи на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5