Решение № 45 от 21.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Тетевен, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100256 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от Ч.В., срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д. с на осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 350 лева.

В исковата молба се твърди ,че на 27.10.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3961354 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4072589, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата . Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно 1 договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненпгьл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненпгьл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. С. Н. е погасила изцяло процесния кредит.

Твърди ,че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал, 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл, 23 ЗПК).

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от П. Б. Д. да заплати на С. Т. Н. с ЕГН ********** сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 350 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3961354 , сключе н между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание от 12.02.2024г е направено изменеие на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр. 1 от 50 лева на 461,04 лева .

В закново установеният срок е постъпил писмен отговор от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който се твърди че в исковата молба са изложени твърдения за отношенията между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ищеца, твърдения за правната характеристика и условията за действителност на договор за потребителски кредит, сключен между тях, тълкувания от страна на адвоката на ищеца на клаузи от този договор за потребителски кредит, както и на закона за потребителския кредит и считат ,че тези твърдения нямат отношение към ответника, като излагат съображения в тази насока . Считат ,че дори съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер.

Тъй като обявяването на основния договор за недействителен по принцип водело до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се 2 установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита.

Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е неоснователно. По силата на договора за поръчителство, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. И като поръчител по кредит, изпълнил задълженията на длъжника има, предвидено в закона, право на иск срещу него.

Следващият довод за нищожност на договора за поръчителство, е че съгласно разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД, договорът трябва да се сключи между поръчител и кредитор, а не между длъжник и поръчител. В случая ставало ясно, че ищецът изказва подобни твърдения, тъй като очевидно не може да направи разлика между правоотношенията длъжник/поръчител и поръчител/кредитор. Разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД са относими към отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ* АД, това правоотношение е акцесорно на главното - между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД по повод кредита.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД има сключен писмен договор, който уреждал отношенията между тях като поръчител и кредитор. Правоотношението между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя.

Твърдението, че договорът за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави били неоснователни , като излага подробни мотиви в тази насока. Ответника не счита , че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълнявали, сключвайки го.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .

Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.24 от ЗПК .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 27.10.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3961354 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700лв , сфиксиран годишен лихвен процент 35% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10% приложим при отказ от договора , срок на заема 8 месеца , брой вноски 8, размер на погасителна вноска 99,37 лв ,обща сума дължима по заема 794,96 лв ., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита 3

,ГРП 41,88%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания :

Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора . Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем № 3866150 в размер а 334,59лв. , като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3961354/27.10.2020г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата С. Н. , като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 461,04лв , платимо разсрочено на вноски по 57,63лв , като са посочени датите на които се дължат вноските.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза видно от която :Ищцата е заплатила на ответника сумата по заема е 700лв за главница , лихва 80,02лв , остатък 14,94лв . Дължима гаранция от 461,04лв , като същата е заплатена . Т.е общия ГРП се развяа на 446,04%.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно 4 и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство . Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.