Решение № 232 от 24.06.2025, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Б., 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ц. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И.Ц. Т. А. Гражданско дело № 20241810102184 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде признато за установено по отношение на „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул.Н.№*, ет.* че сключеният между тях Договор за кредит с номер MAX_* от *г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД с оглед въведените такса за бързо разглеждане в размер на 718.08лв. и такса експресно обслужване в размер на 1077.12лв. и посочения размер на ГПР в договора.

При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск В. Н. З. от Б., чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде прогласена по отношение на „*“ООД с ЕИК: *, за нищожна клаузата по чл.10, ал.1 от сключения Договор за кредит с номер MAX_* от *г. между „*“ООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 718.08лв., както и клаузата по чл.10, ал.2 от сключения Договор за кредит с номер MAX_* от *г. между „*“ООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на такса за „експресно обслужване“ в размер на 1077.12лв поради противоречие със законачл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 5461 от 17.06.2025г./л.46/.

1

В с.з ищецът В. Н. З. от Б., чрез пълномощник адв. Е. И. е депозирала писмена молба вх.№ 5461 от 17.06.2025г. през ССЕВ, в която заявява, че моли да бъде уважен иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът-„*“ ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. Ю. Б. е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3295 от 09.04.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Налице е доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 от ЗЗД договорна свобода и относно еквивалентността на насрещните престации би могло да доведе поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и поради накърняване на добрите нрави. Следва конкретно да се посочат на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Заявява, че е спазено изискването на чл.10, т.10 от ЗПК и е посочен ГПР като твърденията на ищеца, че същият не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, са неоснователни.

Допълнителните действия не се калкулират в ГПР, тъй като в допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена дефиниция на Общ разход по кредита на потребителя, които включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ответникът твърди, че ищецът като потребител сам е пожелала допълнителните действия. Освен това действията „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ не са свързани с усвояването и управлението на кредита. Първото предхожда и е само по отношение на това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Второто действие, че клиентът определя начина, по който ще се осъществи кредита. Моли да се отхвърлят исковете и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В с.з. ответникът „*“ООД, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на *г. са сключили Договор за кредит № MAX_* от *г.

Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.

Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 08.02.2024 г. между „*“ ООД в качеството на кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит № MAX_*, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1300лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 1 6 месеца на шестнадесет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 105.50лв., при ГЛП в размер на 39.03 % и ГПР в размер на 44.26 %.

В чл. 10, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 718.08 лв., платима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска.

Освен това в чл.10, ал.2 от Договора за кредит от *г., страните са уговорили, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за експресно обслужване на своя кредит при условията на чл.7.4 от раздел V от общите условия, което обезсилва действието на чл.7 от договора. Кредитополучателят следва да осъществява 2 контакт с кредитора на специалния безплатен телефон ***, на който ще бъде обслужен приоритетно. Паричната сума за експресното обслужване по кредита е в размер на 1077.12лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Размерът на общо дължимото по кредита е 3483.20 лв. при следния погасителен план: на 20.03.2024г. – 217.70 лв.; на 20.04.2024г. – 217.70 лв.; на 20.05.2024г. – 217.70 лв.; на 20.06.2024г. – 217.70 лв.; на 20.07.2024г. – 217.70 лв.; на 20.08.2024г. – 217.70 лв.; на 20.09.2024г. – 217.70 лв.; на 20.10.2024г. – 217.70 лв.; на 20.11.2024г. – 217.70 лв.; на 20.12.2024г. – 217.70 лв.; на 20.01.2025г. – 217.70 лв.; на 20.02.2025г. – 217.70 лв.; на 20.03.2025г. – 217.70 лв.; на 20.04.2025г. – 217.70 лв.; на 20.05.2025г. – 217.70 лв.; на 20.06.2025г. – 217.70 лв.

Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора на *г. е в размер на 3,79 процентни пункта.

Съдът, използвайки онлайн Калкулатор.бг изчисли размера на ГПР на процесния договор за кредит, включвайки размера на дадената заемна сума от 1300лв. за срок от 16 месеца, при ГЛП от 39.03% и такса за бързо разглеждане от 718.08лв. и такса за експресно обслужване от 1077.12лв. и ГПР е в размер на 228.54%, която сума надвишава петкратния размер от 68.95%, изчислен съгласно основния лихвен процент на БНБ от 3.79% + 10 пункта за просрочие или /13.79 х 5 / към датата на сключване на договора на *г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни искове за нищожност на договора за паричен кредит и на клаузи от договора за паричен кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП с а допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледан по същество главният иск з а признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за кредит с номер MAX_* от *г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:

Сключеният между страните Договор за кредит с номер MAX_* от *г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и 3 връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства – писмени доказателства и направеното от съда изчисление на ГПР с помощта на Онлайн Калкулатор.бг, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 44.26%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 39.03%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая още при сключване на договора е предвидено, че таксата за бързо разглеждане от 718.08лв. и таксата за експресно обслужване от 1077.12лв. ще се заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, при отпусната заемна сума от 1300лв.

Според отразеното в договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска за тази такса се прибавят равни по размер суми за целия срок на договора.

Съгласно сключения между страните договор е предвидено таксата за бързо разглеждане и таксата за експресно обслужване да се кумулират към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на заема. Включени по този начин към погасителните вноски, таксите за бързо разглеждане и експресно обслужване на практика се явяват добавък към възнаградителната лихва и представляват сигурна печалба за кредитора. Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга страна към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук след като целия договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване по него.