Решение № 440 от 22.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Благоевград, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20221200500441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ИБР. АС. К. против решение № 51 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 402/2022г. по описа на РС Р..

С обжалваното решение съдът е приел, че на 04.04.2022г. около 16:00 часа ИБР. АС. К. е извършил по отношение на молителя ИБР. М. К. акт на домашно насилие, като на основание чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН е задължил ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителя, както и на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е забранил на ответника за срок от 10 месеца да приближава на по-малко от 20 метра молителя, а така също и жилището, което последния обитава и местоработата му. Съдът е наложил на ИБР. АС. К. и глоба в размер на 200 лева, като го е осъдил и заплати сторените по делото разноски от молителя.

Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че съдът не е обсъдил целия доказателствен материал, като неправилно е игнорирал представените от него писмени доказателства и показанията на св. Мангов.

Навежда твърдения, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е разрешил да се задават въпроси на свидетелите относно конфликта между ответника и молителя. Изказва съмнение, че молителят знае за воденото дело и че подписът на молбата и пълномощното са негови. В тази връзка прави следните доказателствени искания: да бъде задължен молителя да се яви в съда и да потвърди дали той е подписал молбата и декларацията, да потвърди дали знае за какво се води делото и да изложи пред съда какво си спомня на този ден – 04.04.2022г; да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза, 1 която да установи дали подписа на молбата и на пълномощното са поставени от молите; да бъде призован като свидетел д-р Д.Б. относно това спазен ли е графика на 04.04.2022г. и какви манипулации са правени на жалбоподателя; да бъде дадена възможност да представи удостоверение от д-р Д.Б. какви манипулации са извършени на 04.04.2022г., от колко часа е бил прегледа и че лицето Златина Мангурева случайно е записана за един и същ час с жалбоподателя; да бъде допуснат преразпит на свидетеля Мангов. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на молителя. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на молителя.

В срок е постъпил отговор от ищеца по делото, с който твърди, че жалбата е неоснователна, а постановено решение – правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че РС е направил обстоен анализ на всички събрани доказателства. Сочи, че възраженията в жалбата относно първоизточника на конфликта между молителя и ответника са неотносими към предмета на спора. Не възразява срещу искането молителят да се яви в съда и да потвърди дали той е подписал декларацията и молбата и дали знае за какво се води делото, но възразява срещу останалите искания на жалбоподателя. Моли съда да приеме като доказателство по делото НА за дарение № 123, том 4, рег. № 6383, дело № 674/2021г. на нотариус Сашка Витанова, както и допускането при режим на довеждане на един свидетел за оборване твърденията на жалбоподателя, че на посочената дата и час е бил в Благоевград. Моли съда за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

По направените от страните доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение, като е оставил същите без уважение като преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание молителят ИБР. М. К. се явява лично, като заявява, че подписът върху молбата по ЗЗДН и декларацията към нея са подписани лично от него. Посочва, че знае за какво се води делото, а именно за боя, който му е нанесъл братовчед му на 04.04.2022г. в 16:30.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба по реда на ЗЗДН, подадена от ИБР. М. К. против ИБР. АС. К., с която молителят твърди, че на 04.04.2022г. около 16:00 спрямо него от ответника е упражнено домашно насилие чрез нанасяне на удари по лицето и главата, като по време на побоя молителя е бил заплашен с думите: „се че ти счупя пръсто, после че те утрепа“ и „утрепах те“.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

2

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

Страните не спорят, а и видно и от представеното удостоверение за родствени връзки от 26.04.2022г., издадено от Община ***, ищецът и ответникът са първи братовчеди. Това обуславя и активната му процесуална легитимация да иска налагането на мерки по ЗЗДН.

На основание чл. 9, ал.3 ЗЗДН като доказателство по делото е приложена декларация от молителя за осъществен спрямо него акт на домашно насилие за дата 04.04.2022 г., в която декларация се излагат твърдения, идентични на описаните в исковата молба.

От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за доказано, че действително на 04.04.2022г. ответникът по делото ИБР. АС. К. е нанесъл побой на молителя ИБР. М. К.. В подкрепа на този извод е на първо място представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът е придал самостоятелна доказателствена стойност. Оборването й е изцяло в тежест на ответника и не е сторено в процеса. Според настоящият състав РС е направил правилен анализ на свидетелските показания, като е кредитирал показанията на свидетелката А.К. и Д.Ш..

Действително същите не са били преки свидетели на нанесения побой, но потвърждават казаното от молителя. От една страна свидетелката К. е видяла лично на посочената дата и час ответникът, заедно с жена си, да излиза от жилището на молителя. Тя, както и дъщеря им, лично са възприели състоянието му, изпитаните болки и наличните подутини. Последната го е придружила и до прегледа от медицинското лице. Показанията се потвърждават и от представеното по делото медицинско удостоверение от 05.04.2022г., видно от което при прегледа е установено, че въззиваемата страна има лека степен на мозъчно сътресение, контузия и подкожни кръвонасядания по главата и лицето, като е налице временно разстройство на здравето без опасност за живота. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М.М. в частта, в която същият посочва, че на посочената дата и час – около 16:00 часа, той, заедно с въззивника и жена му, са били в гр. Благоевград. Действително от представените писмени доказателства се установява, че посочените лица са били в гр. Благоевград около обяд на преглед при кардиолог, като в представената ехография на ответника И.К. е посочена датата и часа, в който са направени. В тази връзка е издадена и представената рецепта от д-р

Й.Д.. Не може да бъде прието обаче твърдението на въззиваемата страна, че към 16:00 часа същият все още се е намирал в гр. Благоевград и е посетил зъболекарския кабинет на д-р Д.Б.. Както правилно е приел и РС нито графика на посочения зъболекар, нито изготвеният план за лечение свидетелстват, че действително се е осъществил прегледа. Този извод не може да бъде направен и от представените талони за синя зона, доколкото същите са за гр. Банско и за времевия период от 9:00 до 11:00 часа, нито от представената касова бележка от магазин Кауфланд, доколкото последната не 3 свидетелства, че именно ответникът е пазарувал в посочения магазин.

Направените възражения във въззивната жалба относно имуществените спорове между страните са ирелевантни за предмета на настоящото производство.

При този анализ на доказателствата настоящият състав приема, че е осъществена хипотезата на чл. 2 от ЗЗДН, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е постановил мерки за закрила по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, съобразени с конкретния акт, а именно по т.1 - за въздържане от извършване на домашно насилие над молителя и по т.3 - забрана на ответника за срок от 10 месеца да приближава на по-малко от 20 метра молителя, а също така жилището, което последния обитава и местоработата му. Приемайки, че е налице хипотеза на домашно насилие, правилно първоинстанционният съд е съобразил императивната норма на чл. 5, ал.4, като е наложил и глоба, в случая в минимален размер.

Предвид съвпадението в правните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивникът не следва да се присъждат. Разноски са дължими в полза на въззиваемата страна, доколкото същите са поискани и доказани с представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното възнаграждение в размер на 550 лева е изцяло заплатено от страната. Направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, доколкото на първо място възнаграждението не е съобразено с предвидения в чл. 22 от Наредба 1 от 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на възнаграждението в производство по Закона за домашното насилие, а именно – 400 лева, а отделно от това делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание.

Предвид това претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено до размера от 400 лева.

Воден от горното, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 402/2022г. по описа на РС Р..

ОСЪЖДА ИБР. АС. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 10, ет. 2, да заплати на ИБР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 10, ет. 1, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5